Дело C-96/15: Saint Louis Sucre, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Трябва ли член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001, прилаган в светлината на съображения 9 и 11 от него и на решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), и общите принципи на общностното право за забрана на неоснователното обогатяване, на пропорционалност и на свобода на стопанската инициатива, да се тълкуват в смисъл, че производител на захар има право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квотата, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006?

а) При утвърдителен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли размерът на налозите, които подлежат на връщане на производителите, да се основава само на тонажа на запасите от захар към 30 юни 2006 г.?
б) При отрицателен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли тонажът на захарта, който служи за основа за връщането на налозите, да се основава на изменението на общностните количества запаси от захар между 1 юли 2001 г. и 30 юни 2006 г.?

Правилно ли е изчисляването на подлежащите на връщане налози да се осъществява, като се умножат запасите от захар, определени според отговора на втория преюдициален въпрос, по среднопретеглената стойност на „средните загуби“, установени по време на [общата организация на пазарите в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006], или те трябва да се изчисляват по друг начин и как?

При утвърдителен отговор на предишните въпроси, невалиден ли е Регламент № 164/2007?