всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Saugmandsgaard Oe

Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe

Дело C-373/16: Aughinish Alumina/Комисия, Определение от 7 декември 2017 г.

Кои са условията, при които една схема за държавна помощ се квалифицира като „съществуваща помощ“ по смисъла на член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999?
Прекратяват ли се оправданите правни очаквания на получателите на помощ след публикуване на решението за започване на формалната разследваща процедура и как влияе закъснението на Комисията върху тези очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/16: INEOS, Заключение от 23 ноември 2017 г.

Допускат ли разпоредбите на член 10а от Директива [2003/87], както и разпоредбите на Решение [2011/278] правна уредба на държава членка, която предвижда, във връзка с периода на търговия 2013—2020 г., преклузивен срок за неподадените в срок заявления за разпределяне на безплатни квоти за емисии за работещи инсталации и следователно изключва коригирането на грешки или допълването на (непълна) информация в заявлението, установени едва след изтичането на законово определения от държавата членка срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/16: Altun и др., Заключение от 9 ноември 2017 г.

Може ли удостоверение Е 101, издадено съгласно член 11, параграф 1 от Регламент […] № 574/72 […], в редакцията му, която е в сила, преди да бъде отменен с член 96, параграф 1 от Регламент […] [№] 987/2009 […], да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид от съд, различен от този на командироващата държава членка, когато от фактическата обстановка, въз основа на която той трябва да се произнесе, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-306/16: Maio Marques da Rosa, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Трябва ли в случая на работещи на смени и почиващи по график работници в търговски обект, който е отворен всеки ден от седмицата, но не 24 часа в денонощието, денят за задължителна почивка, на който работникът има право, да се предоставя непременно в рамките на всеки седемдневен период, тоест най-късно на седмия ден, следващ шест последователни работни дни?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуване, съгласно което спрямо тази категория работници работодателят е свободен да избира през кои дни от всяка седмица да им предоставя полагащата им се почивка, така че работникът може да бъде принуден да работи до десет дни последователно (например от сряда, след като е почивал в понеделник и вторник, до петък на следващата седмица и после да почива в събота и неделя), без да получава възнаграждение за извънреден труд?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби тълкуването, че непрекъсната 24‑часова почивка може да се предоставя във всеки календарен ден в рамките на определен период от седем календарни дни, както и че следващият период на непрекъсната 24‑часова почивка (към която се добавят единадесетте часа междудневна почивка) също може да се предоставя във всеки календарен ден в рамките на периода от седем календарни дни, следващ първия описан период?
Съвместимо ли е с посочените директиви и разпоредби, като се има предвид и член 16, буква а) от Директива 2003/88, тълкуване, съгласно което, вместо непрекъсната 24‑часова почивка (към която се добавят 11‑те часа междудневна почивка) в рамките на всеки седемдневен период, работникът може да ползва два периода — последователни или не — на 24‑часова непрекъсната почивка през който и да е от четири календарни дни в рамките на определен референтен период от четиринадесет календарни дни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/15: ENEA, Определение от 8 ноември 2017 г.

Приложими ли са условията за поправка на очевидна грешка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-661/15: X, Съдебно решение от 12 октомври 2017 г.

Следва ли член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане във връзка с член 29, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби правило обхваща и хипотезата, при която се установява, че към момента на приемане на декларацията за определена стока е съществувал свързан с производството риск от поява на дефект на неин компонент по време на употребата ѝ, и с оглед на това, в изпълнение на договорното задължение за гаранция, което е поел към купувача, продавачът му предоставя намаление на цената под формата на възстановяване на разходите, които купувачът е направил за поправяне на стоката, така че да се изключи посоченият риск?
В случай че правилото, съдържащо се в член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане, не се прилага в посочената по-горе хипотеза, представлява ли член 29, параграфи 1 и 3 във връзка с член 78 от Митническия кодекс сам по себе си достатъчно основание за намаляване на декларираната митническа стойност след предоставяне на посоченото по-горе намаление на цената?
Противоречи ли на членове 78 и 236 във връзка с член 29 от Митническия кодекс условието, което според член 145, параграф 3 от Регламента за прилагане трябва да е изпълнено, за да се приеме, че е налице предвидената в тази разпоредба промяна на митническата стойност, а именно промяната на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките да е извършена в срок от дванадесет месеца от датата на приемане на декларацията за пускането им в свободно обращение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/16: T – 2, Заключение от 12 октомври 2017 г.

1) Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС по получени доставки съгласно член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС, или да се счита за различна ситуация, при която определената сума за приспадане е по-малка или по-голяма от тази, на която данъчнозадълженото лице има право съгласно член 184 от Директивата за ДДС?
2) Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за (частично) неизвършване на плащане съгласно член 185, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС?
3) Трябва ли държавата членка, като взема предвид изискванията за яснота и правна сигурност, наложени от законодателя на Съюза, и разпоредбата на член 186 от Директивата за ДДС, с цел да изиска корекция на приспадането, когато не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане съгласно член 185, параграф 2, втора алинея от тази директива, да предвиди конкретно в националната си правна уредба хипотезите за неизвършено плащане, дори да включи в правната си уредба одобрен и влязъл в сила предпазен конкордат (в случай че той влиза в понятието за неизвършено плащане)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/16: Hanssen Beleggingen, Съдебно решение от 5 октомври 2017 г.

Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред [БИСБ], че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/16: Acacia, Заключение от 28 септември 2017 г.

1) Допускат ли, първо, принципите на свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги във вътрешния пазар, второ, принципът на ефективност на европейските правила за конкуренция и на либерализация на вътрешния пазар, трето, принципите на полезно действие и еднакво прилагане на европейското право в рамките на Европейския съюз и четвърто, разпоредбите на вторичното право на Европейския съюз като Директива 98/71, и по-специално член 14 от нея, член 1 от Регламент (ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства и Правило № 124 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) — Единни изисквания относно одобрението на колела за пътнически автомобили и техните ремаркета, тълкуване на член 110 от Регламент № 6/2002, съдържащ клаузата за поправка, което изключва джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, одобрена въз основа на посоченото Правило № 124, от понятието част от съставен продукт (автомобил), позволяваща поправяне на този продукт и възстановяване на първоначалния му вид?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключват ли разпоредбите относно правата на индустриална собственост върху регистрирани промишлени дизайни, след претегляне на интересите, посочени в първия въпрос, прилагане на клаузата за поправка по отношение на допълващи продукти, копия, които могат да бъдат избирани по друг начин от клиента, с мотива че клаузата за поправка трябва да се тълкува ограничително и да се счита за приложима единствено по отношение на резервните части, чиято форма е свързана с продукта, тоест части, чиято форма е предопределена, по същество без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт, и за неприложима по отношение на други, считани за взаимозаменяеми части, които могат свободно да се монтират според вкуса на клиента?
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос], какви мерки следва да вземе производителят на джанти копия, за да осигури законното движение на продуктите, предназначени за поправяне на съставния продукт и възстановяване на оригиналния му изглед?
1) Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага само за части със задължителна форма, тоест такива, чиято форма по принцип е предопределена, без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт и поради това не може да се избира свободно от клиентите — каквито са например автомобилните джанти?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага само за предлагането на продукти с идентично оформление, тоест на продукти, които съответстват на оригиналните едновременно по цвят и по размер?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага в полза на продавача на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, само ако този продавач обективно гарантира, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправка, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Какви мерки трябва да вземе продавачът на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, за да гарантира обективно, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправки, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт
Достатъчно ли е в това отношение:
a) продавачът да включи в каталога си указанието, че продуктът се продава единствено за извършване на поправки с цел да се възстанови първоначалният изглед на съставния продукт, или
б) е необходимо продавачът да доставя продукта само при условие че купувачът (дистрибутор или потребител) писмено декларира, че ще използва предлагания продукт само за извършване на поправка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/16: F. Hoffmann-La Roche и др., Заключение от 21 септември 2017 г.

1) Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
2) Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на [РТ] с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA [Италианската агенция по лекарствата] и EMA [Европейската агенция по лекарствата]), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от компетентния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
3) Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно [РТ] с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар лекарство, което се употребява не по предназначение („оф лейбъл“), и лекарство, за което има РТ, във връзка с едни и същи терапевтични показания?
4) От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
5) Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1353637383950 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form