Mancini
Генерален адвокат – Mancini
Дело C-37/87: Sperber/Съд, Заключение от 9 март 1988 г.
Неправилно прилагане на член 32 от Правилника за длъжностните лица
Нарушение на принципа на недискриминация
Нарушение на член 5, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица
Пренебрегване на принципите на добро управление, правилна администрация и справедливост
Нарушение на придобити права
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/85: Watgen/Caisse de pension des employés privés, Заключение от 9 март 1988 г.
а) Съвместими ли са правилата, установени в член 18, параграф 3 от Закона от 16 декември 1963 г., с правото на избор, предвидено за длъжностните лица на Общността в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности
и б) Може ли това право на избор да бъде упражнено, дори ако алтернативата, избрана от длъжностното лице, не е предвидена в националното законодателство, на което е подчинена националната институция за социално осигуряване, или е несъвместима със системата, която тази институция трябва да прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/87: Nicolet Instrument/Hauptzollamt Frankfurt am Main-Flughafen, Съдебно решение от 8 март 1988 г.
Дали Решение C(85) 1661/2 на Комисията от 18 октомври 1985 г., с което Комисията установява, че апаратът „Nicolet Data Acquisition and Processing System, Model NIC-1180“ не може да бъде внесен без вносни мита, е валидно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/87: Gutshof-Ei/Land Rheinland-Pfalz, Заключение от 8 март 1988 г.
Следва ли член 6, параграф 1 и член 21 от Регламент № 2772/75, изменен с Регламент № 1831/84, заедно с преамбюла на първия регламент, да се тълкуват в смисъл, че малките опаковки яйца от клас A трябва да бъдат маркирани само с „клас A“ или „пресни яйца“, или и двете означения могат да се използват заедно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/86: Bergandi/Directeur général des impôts, Съдебно решение от 3 март 1988 г.
Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО (Шеста Директива относно ДДС) да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да продължат да налагат данъци върху оборота при доставка на стоки или предоставяне на услуги, след като тези дейности станат облагаеми с ДДС?
Следва ли понятието „данъци върху оборота или всякакви други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота“ по смисъла на член 33 от Шестата директива да се тълкува като обхващащо данъци, начислявани върху приходите от експлоатация, независимо дали данъкът се изчислява въз основа на действителните приходи или на приблизителна основа, когато е трудно да се определи точно действителният приход?
По-специално, включва ли понятието „данъци върху оборота или всякакви други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота“ по смисъла на член 33 от Шестата директива годишна, фиксирана по размер фискална такса, наложена върху всички автомати, инсталирани на обществени места и предоставящи визуално или звуково забавление, игра или развлечение, въведена с цел да замени данък върху оборота на оператора на машината и която е общо съобразена с доходността на всеки тип машина и, косвено, с приходите на оператора?
Ако отговорите на въпроси 1 и 3 са положителни, означава ли забраната за кумулативно облагане с ДДС и други данъци върху оборота на едни и същи приходи или оборот, че когато ДДС се прилага за първи път в началото на втората половина на годината, а данъците върху оборота, начислявани в допълнение към ДДС, трябва да бъдат платени на една вноска в началото на календарната година (освен ако не е разрешено отложено плащане), половината от сумите, дължими по отношение на данъците с характер на данъци върху оборота за годината, в която ДДС е приложен за първи път, трябва, вследствие на въвеждането на ДДС, да бъдат възстановени или да не се изискват?
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява облагането на приходите от експлоатация с данък по-висок три пъти за продукти, които са предимно с чуждестранен произход, отколкото за подобни продукти, които са предимно с местно производство
Следва ли тази дискриминация да се счита за още по-сериозна, когато съответните приходи от експлоатация подлежат както на ДДС, така и на друг вид косвено облагане?
Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че представлява нарушение на този член това, че се облагат с ДДС приходите от експлоатацията на определени продукти съгласно правото на Общността, без да се премахват съществуващите данъци върху тези приходи, дори когато някои от експлоатираните продукти вече не се произвеждат в държавата членка, която налага различните данъци, и когато, във всеки случай, кумулативното облагане с такива данъци може да доведе до намаляване на вноса на такива продукти от останалата част на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/86: Комисия/ЕИБ, Съдебно решение от 3 март 1988 г.
Допустимо ли е Управителният съвет на Европейската инвестиционна банка да разпореди приходите от удържания данък върху доходите на служителите и пенсионерите на Банката да бъдат прехвърлени към резервите или да се третират като доход на Банката, вместо да бъдат внесени в бюджета на Европейските общности, съгласно Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности и Регламент № 260/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/85: Allen & Hanburys/Generics, Съдебно решение от 3 март 1988 г.
1) Противоречи ли на разпоредбите на членове 30 и 36 от Договора предоставянето на притежателя на патент, предоставен му по законодателството на държава членка, на възможността по силата на това законодателство да получи съдебна забрана или интердикт от съдилищата на тази държава членка, с който се забранява вносът на стоки, които биха нарушили патента („стоките“) от друга държава членка до произнасянето на компетентните органи, посочени по-долу в (c), при следните обстоятелства:
(a) стоките не са пуснати на пазара в държавата членка на произход от патентопритежателя или с негово съгласие или със съгласието на лице, свързано с него;
(b) всеки заявител би могъл с дължимата грижа да получи лиценз ex lege към момента на вписването, посочено по-долу в (c), и с оглед на въпрос 2 такъв лиценз може или не може да изключва вноса;
(c) без съгласие или инициатива от страна на патентопритежателя, патентът е бил или се счита за вписан с „лицензи ex lege“ по националното законодателство, въведено след предоставянето на патента, с последица, че по вътрешното право не може да бъде предоставена съдебна забрана срещу лице, което нарушава патента чрез производство или продажба на произведени в страната стоки, ако то даде ангажимент пред съда в производството за нарушение да получи лиценз при условия, които могат да бъдат определени по споразумение или, след разглеждане на заявлението и изслушване на страните, от компетентните органи в държавата членка;
(d) вносителят е поел в производството за нарушение ангажимент да получи, но не е получил лиценз от патентопритежателя при такива условия?
2) Когато такъв лиценз се иска в държава членка, изискват ли разпоредбите на членове 30 и 36 от Договора компетентните органи при такива обстоятелства винаги да включват в лиценза условия, които позволяват внос от друга държава членка?
3) Влияе ли на отговора на първия или втория въпрос, и ако да — как, обстоятелството, че стоките са фармацевтични продукти и вносът ще се осъществи от държава членка, в която такива продукти не подлежат на патентна закрила?
4) Ако отговорите на въпроси 1, 2 и 3 по-горе са, че членове 30 и 36 от Договора не позволяват предоставянето на притежателя на такъв патент на съдебна забрана или интердикт за възпрепятстване на такъв внос, може ли въпреки това такава забрана или интердикт да бъде предоставена съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности и по-специално съдебната практика, отнасяща се до нелоялна конкуренция и защита на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/84: Les Verts/Парламент, Съдебно решение от 25 февруари 1988 г.
Допустимо ли е да се иска отмяна на решения за поемане на бюджетни задължения, валидиране, разрешаване и изпълнение на плащания по бюджетен ред, когато тези решения имат само вътрешноправни последици в администрацията и не засягат пряко трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/87: Andrianou-Gizinou/Гърция, Съдебно решение от 24 февруари 1988 г.
Съгласно членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 389/82 длъжни ли са държавите членки да предоставят помощ на признати групи производители за инвестиции, извършени в рамките на целите на тези разпоредби, доколкото такива инвестиции са одобрени и включени в годишната програма за икономическа помощ на държавата членка?
След като една инвестиция е одобрена и включена в програмата за икономическа помощ на държава членка и е извършена от призната група производители, може ли тази държава членка, въз основа на същите разпоредби във връзка с целта на посочения регламент, след подбор и във вреда на група, която не е организирана на кооперативна основа, да предостави такава помощ на друга група, която е организирана на кооперативна основа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.