Дело C-252/86: Bergandi/Directeur général des impôts, Съдебно решение от 3 март 1988 г.

Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО (Шеста Директива относно ДДС) да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да продължат да налагат данъци върху оборота при доставка на стоки или предоставяне на услуги, след като тези дейности станат облагаеми с ДДС?

Следва ли понятието „данъци върху оборота или всякакви други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота“ по смисъла на член 33 от Шестата директива да се тълкува като обхващащо данъци, начислявани върху приходите от експлоатация, независимо дали данъкът се изчислява въз основа на действителните приходи или на приблизителна основа, когато е трудно да се определи точно действителният приход?

По-специално, включва ли понятието „данъци върху оборота или всякакви други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота“ по смисъла на член 33 от Шестата директива годишна, фиксирана по размер фискална такса, наложена върху всички автомати, инсталирани на обществени места и предоставящи визуално или звуково забавление, игра или развлечение, въведена с цел да замени данък върху оборота на оператора на машината и която е общо съобразена с доходността на всеки тип машина и, косвено, с приходите на оператора?

Ако отговорите на въпроси 1 и 3 са положителни, означава ли забраната за кумулативно облагане с ДДС и други данъци върху оборота на едни и същи приходи или оборот, че когато ДДС се прилага за първи път в началото на втората половина на годината, а данъците върху оборота, начислявани в допълнение към ДДС, трябва да бъдат платени на една вноска в началото на календарната година (освен ако не е разрешено отложено плащане), половината от сумите, дължими по отношение на данъците с характер на данъци върху оборота за годината, в която ДДС е приложен за първи път, трябва, вследствие на въвеждането на ДДС, да бъдат възстановени или да не се изискват?

Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява облагането на приходите от експлоатация с данък по-висок три пъти за продукти, които са предимно с чуждестранен произход, отколкото за подобни продукти, които са предимно с местно производство

Следва ли тази дискриминация да се счита за още по-сериозна, когато съответните приходи от експлоатация подлежат както на ДДС, така и на друг вид косвено облагане?

Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че представлява нарушение на този член това, че се облагат с ДДС приходите от експлоатацията на определени продукти съгласно правото на Общността, без да се премахват съществуващите данъци върху тези приходи, дори когато някои от експлоатираните продукти вече не се произвеждат в държавата членка, която налага различните данъци, и когато, във всеки случай, кумулативното облагане с такива данъци може да доведе до намаляване на вноса на такива продукти от останалата част на Общността?