Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/21: PrivatBank и др., Заключение от 29 септември 2022 г.
1. Може ли да се разглеждат като движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции (включително банките), посочени в приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора [за EО]?
2. Представлява ли мярка на държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и като такава нарушава ли закрепения в посочената разпоредба принцип на свободното движение на капитали между държавите членки, ограничение (което не произтича пряко от законодателството на държавата членка), наложено на кредитна институция от компетентния орган на държава членка, с което ѝ се забранява да установява делови взаимоотношения и ѝ се налага задължението да прекрати вече съществуващите такива с лица, които не са граждани на Република Латвия?
3. Обосновано ли е ограничението върху свободното движение на капитали, гарантирано в член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с оглед на целта да се предотврати използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, посочена в член 1 от [Директива 2015/849]?
4. Подходящо ли е избраното от държавата членка средство — наложено на определена кредитна институция задължение да не установява делови взаимоотношения и да прекрати вече съществуващите такива с лица, които не са граждани на конкретна държава членка (Република Латвия) — за постигането на целта, посочена в член 1 от Директива 2015/849, и следователно представлява ли изключение съгласно член 65, параграф 1, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/21: ABLV Bank/ЕСП, Съдебно решение от 29 септември 2022 г.
Тълкуван ли е неправилно член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 относно невъзстановяването на правомерно получените предварителни вноски?
Тълкуван ли е неправилно член 12 от Делегиран регламент 2015/63 относно промяната на статуса на институцията и възможността за възстановяване на вноски?
Тълкуван ли е неправилно член 7 от Делегиран регламент 2017/2361 относно изчисляването pro rata temporis на индивидуалната годишна вноска при промяна на статута?
Правилно ли е приложено и тълкувано понятието „неоснователно обогатяване“ във връзка с невъзстановяването на предварителните вноски?
Произнесъл ли се е Общият съд по възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя?
Длъжен ли е бил Общият съд да отчете Решение SRB/ES/SRF/2018/03 на ЕСП при преценката относно възстановяването на предварителни вноски?
Тълкуван ли е неправилно член 17 от Делегиран регламент 2015/63 относно възможността за преразглеждане и корекция на предварителните вноски?
Тълкуван ли е неправилно режимът на неотменимите ангажименти за плащане по член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81?
Допуснати ли са грешки при прилагане на правото и има ли непроизнасяне по отношение на предварителните вноски за 2015 г.?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания при отхвърлянето на шестото основание в първоинстанционното производство?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност при отхвърлянето на седмото основание в първоинстанционното производство?
Правилно ли е приложена максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans и има ли непроизнасяне по твърдения за противоречиво поведение на ЕСП?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорното решение съгласно член 296 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/21: Sdruzhenie “Za Zemyata – dostap do pravosadie” и др., Заключение от 22 септември 2022 г.
1) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация съгласно чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да оцени, като вземе предвид всички съответни научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали предоставянето на дерогация може да застраши спазването на стандартите за качество на околната среда?
2) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да се въздържа от определяне на не толкова строги емисионни норми на замърсители във въздуха от инсталация, при условие че такава дерогация би била в противоречие с мерките, определени в съответната програма за качество на въздуха, приета в дадената зона или агломерация, съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да застраши постигането на целта да се запази възможно най-кратък периодът на превишаване на нормите за качество на въздуха?
3) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да прецени, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги норми за емисии на замърсители на въздуха от инсталация, би допринесло за превишаването на съответните норми за качество на въздуха, определени съгласно чл. 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и ако това е така, дали трябва да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/21: Tráficos Manuel Ferrer, Заключение от 22 септември 2022 г.
1. Налице ли е съвместимост между правото на увреденото лице на пълно обезщетение за понесените вреди вследствие на антиконкурентно поведение съгласно член 101 ДФЕС и съдебната практика по тълкуването на този член, и правна уредба като предвидената в член 394, параграф 2 от LEC, която позволява увреденото лице да бъде осъдено да заплати част от съдебните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми вследствие на завишението на цените, като платените съдебни разноски могат да му бъдат възстановени при частично уважаване на иска за обезщетение, като това предполага, че са констатирани нарушение на правилата на конкуренцията и наличие на причинно-следствена връзка с възникването на вреда, която следва безспорно да бъде установена, определена по размер и присъдена след приключването на процеса?
2. Правомощието за определяне на размера на вредите, с което разполага националният съд, позволява ли му, при наличие на информационна асиметрия или на неразрешими трудности, свързани с количественото определяне, които не трябва да възпрепятстват правото на пълно обезщетение на увреденото лице вследствие на антиконкурентна практика по член 101 ДФЕС, във връзка с член 47 от Хартата, да определи размера на вредите субсидиарно и самостоятелно, включително когато вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, състоящо се в картел, с който е установено завишение на цените, по време на процеса увреденото лице е имало достъп до данните, на които се основава представеното от ответника експертно становище, за да изключи наличието на подлежаща на обезщетяване вреда?
3. Правомощието за определяне на размера на вредите, с което разполага националният съд, позволява ли му да определя размера им субсидиарно и самостоятелно при установяването на информационна асиметрия или на неразрешими трудности, свързани с количественото определяне, които не трябва да възпрепятстват правото на обезщетение в пълен размер на увреденото лице вследствие на антиконкурентна практика по член 101 ДФЕС и във връзка с член 47 от Хартата, включително когато вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, състоящо се в картел, с който е установено завишение на цените, увреденото лице насочи претенцията си за обезщетение срещу един от адресатите на акта на съответния административен орган, който адресат е солидарно отговорен за вредите, но не е предложил на пазара закупения от увреденото лице продукт или ползваната от него услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-675/20: Brown/Комисия и Съвет, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Допустимо ли е правото на длъжностно лице на надбавка за експатриране да бъде отнето, ако то придобие гражданство на държавата по месторабота след постъпването си на служба?
Съвместимо ли е прилагането на член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника към длъжностни лица, придобили гражданство на държавата по месторабота след постъпването си на служба, с принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/20: Fossil (Gibraltar), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Следва ли Решение 2019/700 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните органи, на които е възложено възстановяването от получателя на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ, да прилагат национална разпоредба, предвиждаща механизъм за приспадане на платените от този получател в чужбина данъци от тези, които той дължи в Гибралтар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/21: HA.EN., Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Трябва ли Директивата за ДДС във връзка с принципа на данъчна неутралност да се тълкува в смисъл, че (не) допуска практика на националните органи, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва правото да приспадне платения по получени доставки ДДС, когато при придобиването на недвижими вещи това лице е знаело (или е трябвало да знае), че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе (или няма да може да внесе) ДДС по извършени доставки в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/21: PNB Banka/ЕЦБ, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Тълкувани ли са прекалено ограничително правомощията на Европейската централна банка в областта на пруденциалния надзор?
Спазено ли е изискването за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при отказа на ЕЦБ да даде исканото разпореждане?
Правилно ли е направено разграничение между пруденциалния надзор и производството по несъстоятелност при определяне на компетентността на ЕЦБ?
Допусната ли е грешка при преценката, че ЕЦБ няма компетентност да даде исканото разпореждане на синдика на банката?
Явява ли се писмото на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г. акт, подлежащ на обжалване по член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.