Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията за връчване на жалбата и другите процесуални документи на страните, допуснати да встъпят пред Общия съд, съгласно процесуалния правилник на Съда на Европейския съюз?
При какви условия се запазва поверителното третиране на материали спрямо страна, която е встъпила пред Общия съд, в последващото производство пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на лицето, за което е извършена доставката, като платеца на ДДС e налице и когато във фактурата, в която не е отбелязан размер на ДДС, е посочено „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова съдържание на фактурата да бъде коригирано валидно впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG. Данъчното задължение преминава към получателя на доставката.“)?
б) Необходимо ли е за наличието на валидно коригиране коригираната фактура да бъде връчена на получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
3. Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определено „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС, или трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално валидно определяне на „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо национални процедури, свързани с отмяна на амнистия, когато тези процедури не попадат в обхвата на правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби на правото на Съюза във връзка с национално законодателство относно отмяна на амнистия, когато липсва връзка с правото на Съюза?
Отнасят ли се разпоредбите на Директива 2012/13/ЕС или член 82 ДФЕС към национални законодателни и съдебни процедури, свързани с отмяна на амнистия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Обхваща ли се отмяната на амнистия и свързаните с нея съдебни процедури от приложното поле на правото на Европейския съюз?
Представлява ли национално законодателство, уреждащо отмяната на амнистия и нейния конституционен контрол, прилагане на правото на Европейския съюз, което би обосновало компетентност на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли при обжалване пред Съда на Европейския съюз да се запази поверителното третиране на материали спрямо страни, които вече са били ограничени в достъпа до тях в първоинстанционното производство пред Общия съд?
Какъв е обхватът на правото на страните, допуснати до встъпване пред Общия съд, да получат достъп до процесуалните документи при наличие на искане за поверително третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Може ли държава членка да откаже признаване на акт за раждане, издаден от друга държава членка, и да откаже издаване на документ за самоличност на дете, гражданин на Съюза, когато в акта са вписани родители от един и същи пол?
Представлява ли такъв отказ ограничение на правото на свободно движение и пребиваване, гарантирано от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, и допустимо ли е това ограничение с оглед на националното право?
Задължена ли е държавата членка да признае връзката на произход и да издаде документ за самоличност на дете въз основа на акт за раждане, издаден от друга държава членка, за целите на упражняване на правата, произтичащи от правото на Съюза, независимо от вътрешното си право относно родителските права на лица от един и същи пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съответства ли словашкото законодателство на изискванията за предварителна оценка на въздействието върху защитените зони „Натура 2000“ при одобряване на планове за поддържане на горите, спешни сечи и мерки за предотвратяване на опасности и щети?
Взети ли са подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията и обезпокояването със значителни последици в специалните защитени зони, определени за опазване на глухара (Tetrao urogallus)?
Приети ли са специални мерки за опазване, приложими към местообитанието на глухара (Tetrao urogallus) в специалните защитени зони, за да се осигури неговото оцеляване и размножаване в района на разпространението му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е разглеждането на жалба срещу решение на Общия съд, когато заявлението за допускане на жалбата не съдържа ясно изложение на основанията, не идентифицира конкретно правния въпрос и не посочва защо същият е важен за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Може ли жалба, чиято аргументация е насочена срещу решението на апелативния състав на EUIPO, а не срещу решението на Общия съд, да бъде приета за допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя при предварително допускане на обжалване съгласно член 58а от Статута на Съда и свързаните процедури?
Как се определя дали поставеният въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
При какви условия молбата за допускане на обжалване може да бъде отхвърлена поради липса на доказано значение на въпроса за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.