Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са стриктните изисквания към формата и съдържанието на искането за допускане на касационна жалба с оглед доказването на значението на повдигнатия въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Попада ли контролът върху преценката на фактите и доказателствата в обхвата на въпросите, които могат да обосноват допускане на касационна жалба поради значението им за правото на Съюза?
Достатъчно ли е твърдяна противоречивост с практиката на Съда или Общия съд, за да бъде допусната касационната жалба, ако не е доказано значението на въпроса за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. и член 65 от Декрет-закон № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван с изменения със Закон № 96 от 21 юни 2017 г.), по силата на която е възможно задължени да финансират оперативните разходи на регулаторния орган в пощенския сектор, да бъдат само доставчиците от пощенския сектор, включително тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и съответно е възможно да се изключи всякаква форма на публично съфинансиране от държавния бюджет?
2) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват оперативните разходи, които могат да бъдат финансирани от доставчиците на пощенски услуги, да включват също така разходите, свързани с регулаторните дейности относно пощенските услуги, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, както и разходите за административни структури и политическо ръководство (т.нар. „хоризонтални“ структури), чиито дейности, макар да не са пряко насочени към регулиране на пазарите на пощенски услуги, все пак допринасят за изпълнението на всички институционални правомощия на регулаторния орган, поради което е възможно тяхното непряко и частично (пропорционално) отнасяне към сектора на пощенските услуги?
3) Принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], допускат ли национална правна уредба като италианската (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. и член 65 от Декрет-закон № 50 от 24 април 2017 г., преобразуван с изменения със Закон № 96 от 21 юни 2017 г.), която възлага на доставчиците на пощенски услуги задължението да участват във финансирането на регулаторния орган в пощенския сектор, без възможност за разграничаване на положението на доставчиците на експресни куриерски услуги от това на доставчиците на универсалната услуга и следователно без възможност за преценяване на различната интензивност на регулаторната дейност, извършвана от националния регулаторен орган във връзка с различните видове пощенски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Противоречат ли принципите на свободата на установяване, недискриминацията и защитата на конкуренцията, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципът на разумност, съдържащ се в тях, на национална правна уредба, която, в резултат на разпоредба или национален акт със сила на закон, води до удължаване на старите концесии и други права за събиране на залози, предоставени в рамките на обществени поръчки или чрез процедура по уреждане (без обществена поръчка), чийто естествен срок вече е бил определен до юни 2016 г.?
Противоречат ли членове 49 и 56 ДФЕС на национална правна уредба, която чрез техника на пряко предоставяне посредством акт за удължаване, който не е предшестван от провеждане на конкурс, води до неоправдано затваряне на националния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 47, параграф 4, първо и второ изречение от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че недвусмислено забранява установяването на национална правна уредба, която предвижда, че в случай на претоварена инфраструктура интензитетът на използване на железопътната инфраструктура може да бъде взет предвид при разпределяне на капацитета
Оказва ли въздействие върху преценката това дали степента на използване на железопътната инфраструктура е свързана с действителното ѝ използване в миналото или с планираното използване в периода, през който съответното разписание е в сила
Имат ли някакво значение за тази преценка разпоредбите на членове 45 и 46 от Директива 2012/34/ЕС, предоставящи широко право на преценка на управителя на обществената инфраструктура или на органа, вземащ решения относно капацитета, при координиране на заявения капацитет, както и транспонирането на тези разпоредби в националното право
Има ли някакво значение за тази преценка фактът, че в конкретен случай е установено, че инфраструктурата е претоварена, поради капацитета, заявен от две или повече железопътни предприятия по отношение на превозването на един и същ товар?
Следва ли разпоредбата на член 45, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че управителят на инфраструктура може да приложи национално правило за приоритет и когато не е обявено, че инфраструктурата е претоварена
В каква степен (въз основа на какви критерии) управителят на инфраструктура трябва, преди да обяви претоварването ѝ, да координира заявените влакови маршрути и да се консултира със заявителите на основание на член 47[, параграф 1], първо изречение от Директива 2012/34/ЕС
Следва ли консултирането със заявителите да обхваща преценката дали двама или повече заявители са подали несъвместими заявки за превоза на едни и същи товари (стоки)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Следва ли разноските да бъдат възложени на ответника, когато поведението му е довело до оттегляне на жалбата след предприемане на необходимите мерки за изпълнение на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какъв е обхватът на правото на достъп до процедури за преразглеждане по член 55, параграф 4 от Директива 2009/81 и поставя ли тази разпоредба изискване държавите членки да осигурят такъв достъп на оферент, чието изключване от процедурата е станало окончателно?
Съществува ли правен интерес за изключения оферент да оспорва решението за възлагане на поръчка след като изключването му е станало окончателно?
Има ли изключеният оферент способ за защита срещу договора, сключен със спечелилия оферент, когато изключването му вече е окончателно съгласно член 57, параграф 2 от Директива 2009/81?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Противоречат ли принципите на свободата на установяване, недискриминацията и защитата на конкуренцията, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципът на разумност, съдържащ се в тях, на национална правна уредба, която, в резултат на разпоредба или национален акт със сила на закон, води до удължаване на старите концесии и други права за събиране на залози, предоставени в рамките на обществени поръчки или чрез процедура за уреждане (без обществена поръчка), чийто естествен срок вече е бил определен за юни 2016 г.?
Противоречат ли членове 49 и 56 ДФЕС на национална правна уредба, която чрез техника на пряко предоставяне посредством акт на удължаване, който не е предшестван от провеждане на конкурсна процедура, води до неоправдано затваряне на националния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е апелативният съвет на ACER да ограничи контрола си върху сложните технически и икономически преценки на ACER само до проверка за явна грешка в преценката?
Правилно ли е тълкувана връзката между режима на освобождаване по член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009 и регулирания режим, включително изискванията за трансгранично разпределяне на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) От значение ли е за преценката относно качеството на ищцата на потребител по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент [№ 1215/2012]:
a) дали към датата на сключването на договора за продажба и непосредствено след това ищцата извършва дейност като графичен и уеб дизайнер, посочена от нея в хода на производството, единствено като наето лице или поне отчасти и в рамките на свободна професия; и
б) с каква цел ищцата купува превозното средство, т.е. само за задоволяването на собствените ѝ нужди за лично ползване или и във връзка с настояща или бъдеща търговска или професионална дейност или цел?
2) Може ли ищцата повече да не се позовава на качеството на потребител, ако през август 2019 г. препродава автомобила, и би ли била от значение реализираната от препродажбата печалба?
3) Трябва ли да се отрече качеството на ищцата на потребител, поради това че подписва предварително изготвен от ответника договор за продажба, във формуляра на който купувачът е обозначен като „фирма“ и в който под изписания с по-дребен шрифт надпис „Специални споразумения“ е упоменато „търговска сделка/без връщане, без гаранция/доставката се извършва след получаване на плащане“, без да възрази срещу това и да се позове на качеството си на потребител?
4) Трябва ли ищцата да e отговорна за действията на партньора си, който посредничи при покупката в качеството си на търговец на автомобили, в резултат от което ответникът могъл да заключи, че ищцата има качество на търговец?
5) При преценката на качеството на потребител може ли да е в ущърб на ищцата обстоятелството, че първоинстанционният съд не успява да установи причината, поради която писменият договор за продажба се отклонява от предхождащата го оферта на партньора на ищцата, що се отнася до обозначението на купувача, както и информацията от телефонните разговори в тази връзка между партньора на ищцата и продавача на ответника?
6) От значение ли е за качеството на ищцата на потребител обстоятелството, че в телефонен разговор няколко седмици след предаването на превозното средство партньорът на ищцата се интересува от възможността да се посочи ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственика на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние?
Следва ли нормите на член 22, параграф 7, както и на членове 29 и 44 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на член 232, алинея 1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата на имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, изключваща собственика на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на член 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.