Bobek
Генерален адвокат – Bobek
Дело C-354/15: Henderson, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Може ли португалски съд, който разглежда гражданско дело, заведено срещу гражданин, пребиваващ в друга държава — членка на Европейския съюз, и е разпоредил призоваването на този гражданин по същото дело посредством препоръчано писмо с обратна разписка, но обратната разписка не е върната, да приеме с оглед на посочения [Регламент (ЕО) № 1393/2007] и на основополагащите го принципи, че призоваването е извършено надлежно, като се основе на документите, които са изпратени от съответната пощенска служба в държавата по пребиваване на адресата и доказват, че препоръчаното писмо с обратна разписка е връчено на този адресат?
2) В посочения в първия въпрос случай, противоречи ли на същия регламент и на принципите, които са в основата му, прилагането на член 230 от португалския граждански процесуален кодекс?
3) Противоречи ли на същия регламент и на принципите, които са в основата му, прилагането по настоящия спор на член 191, параграф 2 от португалския граждански процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/15: Nemec, Заключение от 28 юли 2016 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 2, точка 1, трето тире от Директива 2000/35 да се тълкува в смисъл, че в рамките на система, в която на физическо лице се издава разрешение, за да извършва икономическа дейност, като в разрешението се посочва дейността, за която то се издава, не е налице предприятие, а следователно и търговска сделка по смисъла на посочената разпоредба от Директивата, когато правната сделка, по която е възникнала забава при плащането, се отнася до дейност извън обхвата на разрешението?
При отрицателен отговор на горния въпрос:
2) Трябва ли разпоредбата на член 2, точка 1, трето тире от Директива 2000/35 да се тълкува в смисъл, че физическо лице се счита за предприятие, а правната сделка, по която е налице забава при плащането, представлява търговска сделка по смисъла на посочената разпоредба, когато става въпрос за правна сделка, която не попада в обхвата на регистрираната дейност на това физическо лице, а произтича от дейност, която по естеството си може да е икономическа дейност, и за сделката е издадена фактура?
и
3) Противоречи ли на разпоредбите на Директива 2000/35 принципът, че лихвите за забава спират да текат, когато размерът на изискуемите и неплатени лихви достигне размера на главницата (принцип ne ultra alterum tantum)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/15: Grundza, Заключение от 28 юли 2016 г.
Трябва ли член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост се счита за изпълнено единствено когато деянията, за които се отнася подлежащото на признаване съдебно решение, са наказуеми in concreto, т.е. въз основа на конкретна преценка на случая (независимо от елементите на състава или начина, по който са описани), включително съгласно закона на изпълняващата държава, или — за да е изпълнено това условие — е достатъчно деянието по принцип (in abstracto) да е наказуемо и съгласно закона на изпълняващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/15: Queisser Pharma, Заключение от 21 юли 2016 г.
1. Следва ли членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), във връзка с член 14 от [Регламент № 178/2002] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява производството и обработката и/или пускането на пазара на хранителна добавка, съдържаща аминокиселини (в случая L‑хистидин), освен ако при наличието на определени други условия за това е предоставено временно разрешение за дерогация, по отношение на което националният орган има право на преценка?
2. Следва ли от структурата на членове 14, 6, 7, 53 и 55 от [Регламент № 178/2002], че национални забрани на отделни храни или хранителни съставки могат да бъдат налагани само при посочените в тези членове условия, и означава ли това, че не се допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?
3. Следва ли член 8 от [Регламент № 1925/2006] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/15: Apple and Pear Australia и Star Fruits Diffusion/EUIPO, Съдебно решение от 21 юли 2016 г.
Принципът на силата на пресъдено нещо задължава ли EUIPO и Общия съд да се съобразят с влязло в сила решение на национален съд за марките на ЕС, постановено между същите страни и относно същия знак?
Нарушени ли са общите принципи на правна сигурност, добра администрация и защита на оправданите правни очаквания, ако EUIPO и Общият съд не се съобразят с такова решение?
Длъжен ли е Общият съд да измени решението на апелативния състав на EUIPO, за да съответства на решението на националния съд за марките на ЕС, съгласно член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/15: Sprengen/Pakweg Douane, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Следва ли забележка 5, точка В, последна алинея към глава 84 от КН — като при необходимост се вземат предвид приложения А и Б от анекса към Споразумението за информационните технологии — да се тълкува в смисъл, че устройства като описаните в настоящото съдебно решение screenplays трябва да бъдат класирани в подпозиция 8471 70 50 от КН като „твърди дискови запаметяващи единици“, макар че те имат характеристики и свойства, които им позволяват да възпроизвеждат на телевизионен апарат или на видеомонитор запаметени върху твърдите дискове мултимедийни файлове след конвертирането им в аналогови сигнали?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли позиция 8521 от КН да се тълкува в смисъл, че устройства като screenplays трябва да бъдат класирани в тази позиция дори когато функцията за видеофонично възпроизвеждане не е единствената им функция, но представлява основна тяхна функция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/15: Pérez Gutiérrez/Комисия, Определение от 12 юли 2016 г.
Правилно ли е приложен чл. 15, параграф 3 ДФЕС и свързаните с него изисквания за достъп до документи и прозрачност в контекста на производството?
Налице ли са нарушения на принципите на равенство на оръжията и на правото на защита във връзка с начина, по който са били събрани и оценени доказателствата в първоинстанционното производство?
Дали преценката на фактите и доказателствата от първоинстанционния съд страда от явно изопачаване или недостатъчна мотивировка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.