Заключения
Заключения
Дело C-24/20: Комисия/Съвет (Adhésion à l’acte de Genève), Заключение от 19 май 2022 г.
Нарушение на член 218, параграф 6 и на член 293, параграф 1 ДФЕС, на принципа на предоставената компетентност, прогласен в член 13, параграф 2 ДЕС, както и на принципа на институционално равновесие и на правото на инициатива на Комисията
Нарушение на член 2, параграф 1 и на член 207 ДФЕС, тъй като Съветът е превишил пределите на компетентността си, като е разрешил на държавите членки да действат в област, която е от изключителната компетентност на Съюза, както и от липса на мотиви
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/20: Комисия/Италия и Испания, Заключение от 19 май 2022 г.
Грешка при прилагане на правото и грешка в мотивите относно преценката на Общия съд за обосновката на ограничението на езиковия режим
Прекомерно голяма тежест, наложена на Комисията във връзка със задължението за мотивиране и оценката на доказателствата в подкрепа на ограничението на езиковия режим
Грешка при прилагане на правото относно изискването за наличие на правнообвързващ акт във вътрешните правила като основание за ограничение на езиковия режим
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/20: Комисия/Италия, Заключение от 19 май 2022 г.
Грешка при прилагане на правото и грешка в мотивите относно преценката на необходимостта новоназначените длъжностни лица да бъдат незабавно оперативни
Прекомерна тежест, наложена на Комисията по отношение на задължението за мотивиране и оценката на доказателствата в подкрепа на ограничението на езиковия режим
Грешка при прилагане на правото относно изискването за наличие на правнообвързващ акт във вътрешните правила като основание за ограничение на езиковия режим
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/21: Inspektor v Inspektorata kam Visshia sadeben savet (Finalités du traitement de données – Enquête …, Заключение от 19 май 2022 г.
1. Следва ли член 1, параграф 1 от [Директива 2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
2. Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от [Директива 2016/680] информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
2.1. При утвърдителен отговор на този въпрос, Следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-883/19: HSBC Holdings и др./Комисия, Заключение от 12 май 2022 г.
Нарушение на презумпцията за невиновност и правото на добра администрация
Неправилна квалификация на поведението като нарушение „с оглед на целта“
Неправилен анализ на проконкурентния характер на обмена на информация относно средните цени
Грешки при констатацията за участие в единно продължено нарушение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/21: AquaPri, Заключение от 12 май 2022 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 3 [първо изречение] от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че е приложим в положение като разглежданото в настоящия случай, в което е поискано разрешение за продължаване на експлоатацията на съществуващо стопанство за аквакултури, когато дейността на това стопанството и отделянето на азотни емисии и други хранителни вещества остават непроменени спрямо разрешените дейност и емисии през 2006 г., но във връзка с предходното разрешение на стопанството за аквакултури не е извършвана оценка на цялостната дейност и на кумулативното въздействие на дейността на всички стопанства за аквакултури в зоната, тъй като компетентните органи са оценили само общото допълнително изхвърляне на азот и др. от съответното стопанство за аквакултури?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че в националния план за управление на водосборните басейни за периода 2015—2021 г. се взема предвид присъствието на стопанства за аквакултури в зоната, доколкото в него се предвижда конкретно количество азот, за да се гарантира, че съществуващите стопанства за аквакултури в зоната могат да използват настоящите си разрешения за отделяне на емисии и че действителното отделяне на емисии от рибовъдните стопанства остава в зададените граници?
3) Ако в положение като разглежданото в настоящия случай трябва да се извърши оценка в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията, трябва ли във връзка с тази оценка компетентният орган да вземе предвид границите за изхвърляне на азот, предвидени в плана за управление на водите за периода 2015—2021 г., и всякакви други релевантни данни и оценки, които евентуално се съдържат в плана за управление на водите или програмата „Натура 2000“ за зоната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/21: Soda-Club (CO2) и SodaStream International, Заключение от 12 май 2022 г.
1) Прилагат ли се т.нар. критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката [на Съда] относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
2) Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално т.нар. условие за необходимост и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид премахва от бутилката оригиналния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
3) Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид (и следователно предприятието за пълнене на бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
4) Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценяват с оглед на условието за необходимост, може ли случайно повреждане или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от преходно предприятие за пълнене на бутилки да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикет на предприятието за пълнене на бутилки да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/21: RAIFFEISEN LEASING, Заключение от 12 май 2022 г.
1) Може ли писмен договор да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директивата за ДДС само когато съдържа всички данни, предвидени за фактурите по [дял XI], глава 3 („Фактуриране“) от [тази директива]?
2) При отрицателен отговор кои са данните или обстоятелствата, въз основа на които във всички случаи писмен договор може да се счита (също) за фактура, с която се установява задължението за плащане на ДДС по смисъла на член 203 от Директивата за ДДС?
3) Или по-конкретно може ли писмен договор, сключен от две данъчнозадължени по ДДС лица и с предмет доставка на стоки или услуги, да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директивата за ДДС, когато от него произтича изрична и обективно разпознаваема воля на продавача или доставчика на услуги, в качеството му на страна по договора, да издаде фактура за конкретна сделка, която може да породи за купувача разумната презумпция, че въз основа на нея той може да приспадне платения по получената доставка ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/21: ANTEA POLSKA и др., Заключение от 12 май 2022 г.
1) Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 […], позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 […], и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това, че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?
2) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към Директива 2014/24, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, предложени да изпълняват поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет ще се използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите, или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?
3) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24 позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна
В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?
4) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган
Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/20: Rodl & Partner, Заключение от 12 май 2022 г.
1) Трябва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че посочените разпоредби: i) изискват автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изискват автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посоченото тълкуване на член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 да се счита за пропорционално и следователно в съответствие с член 5, параграф 4, първа алинея от Договора за Европейския съюз?
3) Трябва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
4) Трябва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че посочените разпоредби предвиждат, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
5) Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл и посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
6) Трябва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, което не може да бъде обжалвано, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.