Заключения
Заключения
Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Заключение от 28 април 2022 г.
1) Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от [ОРГО] организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от [ОРГО] основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
3) Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от [ОРГО] да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
4) От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба [член 1 от Komerclikums (Търговски закон)], или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
5) За преценката дали дейността на подателя на проектното предложение е стопанска, имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентноспособно висше образование и конкурентноспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
1) Трябва ли член 2, точка 83 от [ОРГО] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
4) Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/20: LOT (Indemnisation imposée par l’autorité administrative), Заключение от 28 април 2022 г.
Следва ли член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че отговарящият за прилагането на посочения регламент национален орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник, не може да задължи съответния въздушен превозвач да изплати обезщетението, дължимо на пътника по силата на Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/20: ROI Land Investments, Заключение от 28 април 2022 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 21, параграф 2 и с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви срещу юридическо лице — което не е негов работодател и няма местоживеене в държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, което обаче въз основа на гаранционно споразумение отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице — иск в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейност по трудовото правоотношение с третото лице, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал такава дейност, при положение че без гаранционното споразумение трудовият договор с третото лице нямаше да бъде сключен?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 изключва прилагането на съществуващо съгласно националното право на държавата членка правило за компетентност, което дава възможност на работника или служителя да предяви срещу юридическо лице — което при обстоятелства като описаните в първия въпрос отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, като „правоприемник“ на работодателя — иск в съда по обичайното място на работа, ако такава компетентност не може да бъде учредена на основание на член 21, параграф 2 във връзка с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
4) Ако в отговор на горните въпроси се установи, че запитващата юрисдикция има международна компетентност за разрешаване на спора:
a) трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент „Рим I“] да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент „Рим I“] да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/21: Allianz Benelux, Заключение от 28 април 2022 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [90/435], разглеждан евентуално във връзка с разпоредбите на Директиви [78/855] и [82/891] относно дружественото право, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда посочената в първата директива разпределена печалба да се включва в облагаемата основа на получилото дивидентите дружество и след това да се приспада от нея до 95 % от техния размер, и съответно да бъде пренесена в следващи данъчни периоди, но което, поради липса на специфична разпоредба, предвиждаща в случай на операция за преобразуване на дружества така пренесените от апортиращото дружество намаления да се прехвърлят изцяло към приемащото дружество, има за последица непрякото облагане на посочената печалба във връзка с тази операция поради прилагането на разпоредба, която ограничава прехвърлянето на посочените намаления в съотношение, равно на дела на нетния данъчен актив от придобитите елементи на апортиращото дружество преди преобразуването в общата стойност, също преди преобразуването, на нетния данъчен актив на приемащото дружество и на нетната данъчна стойност на придобитите елементи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/21: Proximus (Annuaires électroniques publics), Заключение от 28 април 2022 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква е) от тази директива и член 95 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че е допустимо национален надзорен орган при липса на национална правна разпоредба в обратен смисъл да изисква „съгласие“ на абоната по смисъла на [ОРЗД] като основание за публикуването на неговите лични данни в публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, предоставяни от самия оператор или от други доставчици?
2) Трябва ли правото на изтриване по член 17 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да квалифицира искане на абонат за изтриване от публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги като искане за изтриване по смисъла на член 17 от [ОРЗД]?
3) Трябва ли член 24 и член 5, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален надзорен орган да изведе от предвиденото в него задължение за отчетност, че администраторът трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно доставчика на телефонни услуги и други доставчици на указатели на абонати и телефонни справочни услуги, които са получили данните от първия администратор, за оттеглянето на съгласието от съответното физическо лице съгласно член 6 във връзка с член 7 от [ОРЗД]?
4) Трябва ли член 17, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, от когото се иска вече да не публикува данните на дадено лице, да предприеме разумни мерки, за да информира търсачките за това искане за изтриване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/20: BFF Finance Iberia, Заключение от 28 април 2022 г.
1) Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи дори да е предявено едно общо искане?
2) Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за одобрение и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 [...]?
3) Как следва да се тълкува член 2 от Директива 2011/7
Може ли [тази д]иректива да се тълкува в смисъл, че в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се разграничи и определи моментът на внасяне на данъка от изпълнителя пред данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/20: IG Metall и ver.di, Заключение от 28 април 2022 г.
Съвместим ли е член 21, параграф 6 от [SEBG] — който предвижда, че когато [SE] със седалище в Германия се учредява чрез преобразуване, трябва да се гарантира, че определена част от представляващите заетите лица членове на надзорния орган на дружеството ще бъдат предложени от синдикатите след провеждане на отделна изборна процедура — с член 4, параграф 4 от [Директивата SE]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Заключение от 28 април 2022 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от [Директива 2013/32] — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
2) При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от [Директива 2013/32] с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
3) Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
4) Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от [Директива 2013/32] и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на [Директива 2013/32] и на [Директива 2011/95]?
5) Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Refus de prise en charge d’un mineur égyptien non ac…, Заключение от 7 април 2022 г.
1) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно [член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“], или на негов [роднина] по смисъла на [тази разпоредба], ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и член 27 от [Регламент „Дъблин III“] не дава основание за предоставянето на ефективно правно средство за защита, трябва ли член 47 от Хартата — във връзка с основното право на цялост на семейството и с висшия интерес на детето (залегнало в членове 8—10 и в съображение 19 от [Регламент „Дъблин III“]) — да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно [член 8, параграф 2] от [Регламент „Дъблин III“], или на [роднина] на кандидата по смисъла на [тази разпоредба] ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?
3) Ако отговорът на въпрос [1] или въпрос [2] е утвърдителен, как и от коя държава членка следва да се съобщи на кандидата или на съответния [негов роднина] решението за отхвърляне на замолената държава членка и правото то да бъде обжалвано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.