Заключения
Заключения
Дело C-279/21: Udlændingenævnet (Examen linguistique imposé aux étrangers), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) Допуска ли клаузата „standstill“, предвидена в член 13 от Решение № 1/80, въвеждането и прилагането на национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
2) Обхваща ли специалната забрана за дискриминация, установена с член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на съпрузи, освен в случаите, когато са налице наложителни причини, съпругът/несемейният партньор, който като турски работник в съответната държава — членка на Съюза, попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране и на Решение № 1/80, успешно да положи изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка, в случай като разглеждания в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в тази държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешно полагане на изпит за езикови умения на езика на съответната държава членка като предварително условие за придобиването на това право?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос допуска ли общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, национална правна уредба като посочената, в случай като този в главното производство, при който турският работник е придобил право на постоянно пребиваване в съответната държава — членка на Съюза, съгласно действаща предходна правна уредба, която не е изисквала успешното полагане на изпит за езикови умения на официалния език на приемащата държава членка като предварително условие за придобиването на това право, при положение че такова изискване не е наложено на гражданите на съответната скандинавска държава членка (в случая Дания) и на други скандинавски държави или на други лица — граждани на държава — членка на Съюза (и следователно не важи за граждани на Съюза/граждани на държава от ЕИП)?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос допустимо ли е директно позоваване на общата забрана за дискриминация, установена с член 9 от Споразумението за асоцииране, пред национална юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
1) Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/19: Servier и др./Комисия, Заключение от 14 юли 2022 г.
1) Следва ли точка 5 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, EU:T:2018:922), да бъде отменена, доколкото с нея се отхвърля искането за отмяна на Решение C (2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 и 102 ДФЕС (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier)), в частта, в която за дата на преустановяване на нарушението, посочено в член 5, буква б) от него, за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2019 г. и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и Laboratoires Servier SAS?
2) Следва ли да бъдат отменени член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен, доколкото в тях като дата на преустановяване на нарушението по член 5, буква б) за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2009 г., и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с посочения член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS?
3) Следва ли да бъде отменена глобата, наложена от Комисията на основание член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS, доколкото е наложена за извършването на нарушението, посочено в член 5, буква б) от посоченото решение в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република?
4) Следва ли жалбата да бъде отхвърлена в останалата ѝ част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/20: Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия, Заключение от 14 юли 2022 г.
Грешка при прилагане на правото и липса на мотиви при анализа на ефективността на способите за защита във връзка с провеждането на проверките
Нарушение на членове 6 и 8 от ЕКПЧ, член 296 ДФЕС и член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, поради липса на мотиви и неизпълнение на задължението за ограничаване на обхвата на проверките
Грешка при прилагане на правото и нарушение на Регламент № 1/2003, поради квалифициране на процесуална фаза преди приемането на мерки, включващи обвинение в извършване на нарушение, като непопадаща в обхвата на този регламент
Изопачаване на фактите, грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката относно началото на разследването, използването на протоколите от снемането на обяснения и необходимостта от спазване на формализма по член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004
Липса на мотиви, произтичаща от неупражняване на контрол върху доказателствената стойност на уликите и грешка при квалифицирането като улика
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/21: Puig Gordi и др., Заключение от 14 юли 2022 г.
1) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното с ЕЗА лице, позовавайки се на основания за отказ, които са предвидени в националното му право, но не са уредени като такива в Рамковото решение?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и с цел да се гарантира изпълнимостта на ЕЗА и да се прилага целесъобразно механизмът по член 15, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584]:
Трябва ли издаващият съдебен орган да проверява и анализира правото на различните държави, за да вземе […] предвид евентуалните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, които не са предвидени в [Рамково решение 2002/584]?
3) С оглед на отговорите на предходните въпроси и като се има предвид, че съгласно член 6, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] компетентността на издаващия съдебен орган да издаде ЕЗА се определя съгласно правото на издаващата държава:
Трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган може да постави под въпрос компетентността на издаващия съдебен орган да разгледа конкретното наказателно дело, и да откаже предаването, тъй като счита, че издаващият съдебен орган не е компетентен да издаде ЕЗА?
4) Що се отнася до евентуалната възможност на изпълняващия съдебен орган да осъществи контрол относно спазването на основните права на издирваното лице в издаващата държава:
а) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното лице, тъй като счита, че съществува опасност от нарушаване на основните му права в издаващата държава членка, въз основа на доклад на работна група, представен пред националния изпълняващ орган от самото издирвано лице?
б) За целите на предходния въпрос съставлява ли такъв доклад обективна, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация, която с оглед на практиката на Съда може да обоснове отказа да се предаде издирваното лице поради сериозна опасност от нарушаване на основните му права?
в) При утвърдителен отговор на предходния въпрос какви елементи изисква правото на Съюза, за да може дадена държава членка да заключи, че в издаващата държава членка съществува изтъкваната от издирваното лице опасност от нарушаване на основни права, която обосновава отказа да се изпълни ЕЗА?
5) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че лицето, чието предаване се иска, е можело да оспори пред съдилищата в издаващата държава, включително в рамките на двуинстанционен съдебен контрол, липсата на компетентност на издаващия съдебен орган и издадената срещу него заповед за арест, както и да се позове на защитата на основните си права?
6) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че изпълняващият съдебен орган отказва да изпълни ЕЗА на основания, които не са изрично предвидени в посоченото [Рамково решение 2002/584], по-специално тъй като приема, че липсва компетентност на издаващия съдебен орган и е налице сериозна опасност от нарушаване на основни права в издаващата държава, без при това да поиска от издаващия съдебен орган конкретната допълнителна информация, от която зависи това решение?
7) Ако от отговорите на предходните въпроси следва, че при обстоятелствата по случая [Рамково решение 2002/584] не допуска да се откаже предаването на дадено лице на посочените основания за отказ:
Недопустимо ли е съгласно [Рамково решение 2002/584] настоящата запитваща юрисдикция да издаде нова ЕЗА срещу същото лице и да я адресира до същата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/21: Registrų centras, Заключение от 14 юли 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква л) и член 69, параграф 5 от [Регламент № 650/2012] да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, по силата на която правата на собственост могат да бъдат вписани в имотния регистър въз основа на европейско удостоверение за наследство само когато в това удостоверение са посочени всички необходими за вписването данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/20: Комисия/Jiangsu Seraphim Solar System, Заключение от 14 юли 2022 г.
Нарушение на основните регламенти (Регламент (ЕС) 2016/1036 и Регламент (ЕС) 2016/1037) поради липса на правно основание за събирането на антидъмпингови и изравнителни мита върху вноса, осъществен в нарушение на ангажимент преди официалното му оттегляне
Неправилно уважаване на възражението за незаконосъобразност, повдигнато срещу член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 2, буква б) от Регламент № 1239/2013
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.