Заключения
Заключения
Дело C-365/23: Arce, Заключение от 4 октомври 2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита нa правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от Директива 93/13 все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от тази директива информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от същата директива разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от Директива 93/13, когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/23: Комисия/Carpatair, Заключение от 4 октомври 2024 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС и на понятието „предимство“ по смисъла на тази разпоредба, по-специално във връзка с принципа на оператора в условията на пазарна икономика и доказването на неговото спазване, що се отнася до споразуменията от 2008 г. и от 2010 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/23: Athenian Brewery и Heineken, Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по мястото на установяване на дружеството майка да вземе предвид в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/23: Česká republika – Generální finanční ředitelství, Заключение от 26 септември 2024 г.
При преценката дали е изпълнена материалната предпоставка за използване на процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка, а именно дали възлагащият орган не е причинил виновно със свои действия състоянието на изключителност по смисъла на член 31, параграф 1, буква б) [от Директива 2004/18], трябва ли да се вземат предвид правните и фактическите обстоятелства, при които е сключен договорът за първоначалната услуга, от който произтичат последващите обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/23: Pohjanri, Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Допуска ли Директива 2008/118, и по-специално отнасящият се до дистанционните продажби член 36 от тази директива, тълкуване на националното право, съгласно което се счита, че установен в друга държава членка продавач на акцизни стоки участва в превоза на стоките до държавата членка на получаване и че там за него възниква изведено от извършените дистанционни продажби задължение за заплащане на акциз само защото на своя уебсайт продавачът насочва купувача да използва услугите на определено транспортно предприятие?
2) Следва ли да се приеме, че продавачът изпраща или превозва до друга държава членка, пряко или непряко, акцизни стоки по смисъла на член 36, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО и възниква ли за него данъчно задължение, изведено от дистанционни продажби по смисъла на директивата, ако на уебсайта на продавача се препоръчват определени транспортни предприятия и на клиента се предоставя информация за разходите за превоза, при положение че тези разходи се фактурират от транспортно предприятие, на което без съдействие от страна на купувача се изпращат данни за стоките, които трябва да бъдат транспортирани
За преценката на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че купувачът е сключил отделен договор за превоз на стоките с посоченото на уебсайта на продавача транспортно предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-809/23: Sumitomo Chemical Agro Europe, Заключение от 19 септември 2024 г.
1) Трябва ли компетентният национален орган, който е сезиран със заявление за разрешение за пускане на пазара на биоцид преди 1 септември 2013 г. и който съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 е разгледал заявлението въз основа на националните разпоредби, които транспонират Директива [98/8], когато след издаването на въпросното разрешение е сезиран от трето лице с искане за достъп до информация за разрешения от този орган биоцид и за активното вещество, което съдържа, и по специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, да разгледа това искане за достъп до информация с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби, с които се транспонира член 19 от Директива [98/8], или с оглед на правилата, предвидени в членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012?
3) Обратно, ако такова искане за достъп до информация се урежда от Регламент № 528/2012:
– Имал ли е за цел законодателят на Съюза да определи с членове 66 и 67 от този регламент, които не се позовават на Директива 2003/4, специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и за техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото те предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация, компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес?
– Урежда ли се оповестяването на доклада за оценка на техническата равностойност на одобрено активно вещество и активното вещество, което съдържа даден биоцид, който е изготвен във връзка със заявление за разрешение за пускане на пазара на въпросния биоцид, от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, който предвижда публикуването на доклада за оценка на одобрените активни вещества, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, от същия член, параграф 4, буква б), който предвижда публикуването на доклада за оценка на биоцид, за който е издадено разрешение, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, или се урежда от други правила?
– Позволява ли член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид „в никакъв случай не може да се отказва“ достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“, да се получава всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
– Трябва ли член 67, параграф 1, буква з) от същия регламент, който предвижда, че от датата на одобряване на дадено активно вещество се предоставя безплатен публичен достъп до „аналитичните методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“, да се разбира като отнасящ се на практика до разпоредбите на раздел 4.3 от дял 2 от приложение II, на които се позовава преди приемането на Делегиран регламент на Комисията от 19 октомври 2020 г. за изменение на приложения II и III към Регламента
Ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до разпоредбите на раздел 4.2 от дял 2 от приложение II в тяхната действаща понастоящем редакция, и ако се предположи, че тези разпоредби са приложими за активно вещество, което не е било одобрено, но което е признато за технически равностойно на одобрено активно вещество, принципното оповестяване на „аналитичните методи за анализ на произведения микроорганизъм“, посочени в този раздел 4.2, позволява ли на заявителя да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или заявителят получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
4) Накрая, ако разпоредбите на Директива 2003/4 се прилагат към настоящия спор, може ли квалифицирането като „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, която включва информация за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, както и данни за въздействието им върху околната среда за повече или по-малко дълъг срок, да се прилага по отношение на информацията, представена или получена от компетентния орган при преценката за техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество, или може да се прилага само за информацията за биоцида, в който се съдържа такова вещество, тъй като именно този биоцид във всичките му компоненти, а не само активното вещество, се изпуска в околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Заключение от 19 септември 2024 г.
1) Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, [точка] 2, буква г) от [Директивата за гражданството] да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?
3) Трябва ли член 2, [точка] 2, буква г) от [Директивата за гражданството] да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия [може] да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, какви са критериите, които позволяват да се прецени положението на материална зависимост на заявител, който иска да се присъедини към европейски гражданин или неговия партньор като роднина по възходяща линия, без да е получил разрешение за пребиваване въз основа на подадено незабавно след напускането на страната по произход заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/22: Foreningen C и др., Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка да наложи ДДС върху задължителна медийна лицензионна такса с оглед на финансирането на нетърговски дейности на обществени радио- и телевизионни организации, независимо от липсата на „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива?
При утвърдителен отговор на този въпрос се иска Съдът да отговори на следните преюдициални въпроси:
2) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса, преминавайки от налагане на лицензионна такса за притежаването на радио- и телевизионни апарати към налагане на лицензионна такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
3) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Директива 77/388] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса така, че по-малка част от постъпленията от лицензионни такси се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/23: EUIPO/Neoperl, Заключение от 12 септември 2024 г.
Нарушение на член 72, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 чрез превишаване на предоставените на Общия съд правомощия за изменение, като той е разгледал за първи път основание за отказ и основание за обжалване, изведени от член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009, които не са били разгледани от апелативния състав, и е постановил решение по същество вместо апелативния състав
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.