Заключения
Заключения
Дело C-424/23: DYKA Plastics, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
2) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
3) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
4) Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания, например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Заключение от 12 септември 2024 г.
Следва ли чл. 15, пар. 2 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притежателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
Допуска ли чл. 15, пар. 2 от Директива [2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/23: ILVA (Amende pour violation du RGPD), Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/22: Dun & Bradstreet Austria, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД]?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: […] обработените данни на субекта на данните; […] необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането, и […] информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предоставено от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a)
Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лица на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в третия въпрос, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се създаде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a)
Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на правата на други лица; по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в четвъртия въпрос, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита пред органа, съответно пред съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
i) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
ii) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвянето на профилирането;
iii) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
iv) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
v) информация относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
vi) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
vii) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи този обхват на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската тайна или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице“
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/23: Deldits, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че орган, на който е възложено поддържането на регистри в съответствие с националното право, е длъжен във връзка с упражняването на правата на субектите на данни да коригира вписаните от него лични данни за пола на даден субект на данни, когато тези данни са се променили след вписването им в регистрите и поради това не отговарят на принципа за точност, установен в член 5, параграф 1, буква г) от ОРЗД?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изисква лицето, което иска коригиране на данните относно неговия пол, да представи доказателства в подкрепа на молбата си за коригиране?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че молителят е длъжен да докаже, че се е подложил на хирургична операция за промяна на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/24: Bouskoura, Заключение от 5 септември 2024 г.
Незаконосъобразността на първото задържане поради неспазване на предвидения в националното право срок за освобождаване следва да води до незабавно освобождаване на лицето, дори ако към момента на съдебния контрол условията за втората мярка за задържане са изпълнени.
Задължението за незабавно освобождаване на основание член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО, член 9, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС и член 28, параграф 4 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата се прилага във всички случаи на непрекъснато изпълнение на последователни мерки за задържане, когато някоя от тях е била или е станала незаконосъобразна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/22: Air France-KLM/Комисия, Заключение от 5 септември 2024 г.
Липса на компетентност на Комисията да установи и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на входящите товарни услуги въз основа единствено на критерия за „квалифицирани последици“
Неправилно прилагане на критерия за „квалифицирани последици“
Процесуални нарушения в обжалваните решения, включително подмяна на мотиви, нарушаване на правото на защита и обръщане на доказателствената тежест
Участие в едно и продължаващо нарушение, включително неправилно вменяване на отговорност за нерелевантни маршрути, нарушение на принципа на равно третиране, неправилна оценка на доказателствата и неправилно определяне на периода на участие
Неправомерна частична отмяна на решението по отношение на LATAM Airlines Group и Lan Cargo
Изтичане на давностния срок за налагане на санкции от страна на Комисията
Неправилно упражняване на неограничена юрисдикция от Общия съд, включително нарушение на правото да бъдеш изслушан, принципа ne ultra petita, презумпцията за невиновност и принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава [членка], и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно [вж. решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, наричано по-нататък „решението RAAP“, EU:C:2020:677)]?
4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите [членки] не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава [членка]?
5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/23: Caronte & Tourist, Заключение от 5 септември 2024 г.
Следва ли член 11 от Директива [2005/29], разгледан в светлината на принципите на защита на потребителите и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от Закон [№ 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на некоректна (нелоялна) търговска практика в рамките на 90-дневен срок от момента, в който Органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на потребителите и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от Закон [№ 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90-дневен срок от момента, в който Органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/23: Alphabet и др., Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Трябва ли съгласно член 102 ДФЕС изискването за абсолютна необходимост на продукта, чието предоставяне е отказано, да се тълкува в смисъл, че достъпът трябва да е абсолютно необходим за упражняването на определена дейност на съседен пазар, или е достатъчно достъпът да е абсолютно необходим за по-удобното използване на продуктите или услугите, предлагани от предприятието, което иска достъп, по-специално когато основната функция на продукта, за който се отнася отказът, е да направи използването на съществуващи продукти или услуги по-лесно и удобно?
2) Може ли в контекста на поведение, квалифицирано като отказ за предоставяне, дадено поведение да се счита за злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, когато въпреки липсата на достъп до искания продукт i) предприятието, което иска достъп, вече осъществява дейност на пазара и е продължило да расте през целия период на твърдяната злоупотреба и ii) други оператори в конкуренция с предприятието, което иска достъп до продукта, са продължили да осъществяват дейност на пазара?
3) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че несъществуването на продукта или услугата към момента на искането за предоставяне трябва да се вземе предвид като обективно основание за този отказ, или най-малкото длъжен ли е органът по конкуренция да извърши въз основа на обективни обстоятелства анализ на времето, необходимо на предприятие с господстващо положение за разработването на продукта или услугата, за който/която се иска достъп, или вместо това е необходимо предприятието с господстващо положение, предвид отговорността, която поема на пазара, да бъде задължено да уведоми лицето, което иска достъп, за необходимото за разработването на продукта време?
4) Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие с господстващо положение, което притежава контрола върху цифрова платформа, може да бъде задължено да промени своите продукти или да разработи нови, за да позволи на лицата, които поискат това, да имат достъп до тези продукти
В този случай длъжно ли е предприятието с господстващо положение да вземе предвид общите нужди на пазара или нуждите на отделното предприятие, което иска достъп, за който твърди, че е абсолютно необходим, или най-малкото, предвид особената отговорност, която поема на пазара, трябва ли да определи предварително обективни критерии за разглеждане на отправените до него искания и за степенуване на техния приоритетен ред?
5) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът по конкуренцията е длъжен предварително да определи и да идентифицира съответния засегнат от злоупотребата пазар надолу по веригата и може ли той да е и само потенциален?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.