Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и неправилно тълкуване на понятието „нормална стойност“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Нарушение на член 52, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94
Нарушение на член 8, параграф 3 от Италианския кодекс на индустриалната собственост (CPI)
Липса на мотиви
Отказ от правосъдие, съответно нарушение на член 63, параграф 3 от Регламент № 40/94
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Неизпълнение на задълженията по член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, доколкото Френската република не е въвела програма от мерки, позволяващи строгото опазване на вида Cricetus cricetus (обикновен хомяк).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 52, буква a) от Директива 2006/112[…] да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги по временно предоставяне на щандове за изложби и панаири на клиенти, които представят офертите си на панаири и изложби, спадат към посочените в тези разпоредби доставки на услуги, които са спомагателни към услугите по организиране на панаири и изложби, т.е. услуги, подобни на културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни дейности, които се облагат на мястото, където фактически се извършват;
2) или да се приеме, че става въпрос за доставки на рекламни услуги, които съгласно член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 се облагат на мястото, където получателят трайно е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата, или при липса на такова място — мястото на постоянния му адрес или на обичайното му пребиваване,
– като се има предвид, че тези доставки на услуги имат за предмет временното предоставяне на щандове на клиенти, които представят офертите си на панаири и изложби, което включва по принцип предварителното изработване на проект и визуалното представяне на щанда и евентуално превоза на елементите на щанда и монтажа му на мястото, където са организирани панаирите или изложбите, и че клиентите на доставчика, които представят своите стоки и услуги, плащат отделна такса на организатора на проявата за самата възможност за участие в тези панаири или изложби, която покрива разходите за комунални услуги и снабдяване, за инфраструктурата на панаира, за пресцентъра и т.н.?
Всеки изложител отговаря сам за подреждането и за сглобяването на собствения щанд и в това отношение той ползва подлежащите на тълкуване спорни доставки на услуги.
Организаторите изискват от посетителите да заплащат входни такси за достъп до панаирите и до изложбите, които се получават от организатора на проявата, а не от доставчика на услуги.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли член 282 от Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно изразът „[з]а тази цел Общността се представлява от Комисията“, съдържащ се във второто изречение от този член, да се тълкува в смисъл, че дадена институция е валидно упълномощена да представлява Общността само поради наличието на пълномощно, с което Комисията делегира на тази институция своите правомощия за процесуално представителство на Общността, независимо дали в това пълномощно се посочва или не поименно физическото лице, упълномощено да представлява делегираната институция?
2) При отрицателен отговор, може ли национална юрисдикция като Conseil d'État да проверява допустимостта на иск или жалба на европейска институция — надлежно упълномощена от Комисията да подаде иск или жалба пред съд по смисъла на член 282, второ изречение от Договора за създаване на Европейската общност — обсъждайки обстоятелството дали тази институция е представлявана от физическото лице, упълномощено да подаде иск или жалба пред националната юрисдикция?
3) При условията на евентуалност и при утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 207, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Договора за създаване на Европейската общност, и по-конкретно изразът „се подпомага от заместник генерален секретар, отговарящ за функционирането на Генералния секретариат“, да се тълкува в смисъл, че заместник генералният секретар на Съвета може валидно да представлява Съвета за целите на предявяването на иск или на подаването жалба пред националните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък, възлизащ на 3/7 от брутния размер на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени получените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти и въпреки че този размер може да е по-висок?
2. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG, в действащата през разглежданите финансови години редакция, съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и следващите от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), в което трябва да се посочва по-конкретно размерът на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и отделните части на плащането според различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения чуждестранен корпоративен данък, който подлежи на приспадане, и да се представи удостоверение относно дивидентите с чуждестранен произход?
3. Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция) и да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени дивидентите с чуждестранен произход, налага ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО преценяване на размера на удържания корпоративен данък и евентуално вземането предвид и на предходни непреки плащания във връзка с корпоративния данък?
4. а) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО във връзка с член 97, параграф 9, алинея 3 от EGAO [Einführungsgesetz zur Abgabenordnung — Закон за въвеждане на Данъчния кодекс], съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това приспадането на чуждестранния корпоративен данък е технически невъзможно, когато данъчният акт е придобил окончателна сила, без да бъде предвиден преходен период, през който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък?
б) Ако отговорът на втория въпрос е положителен и не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО и принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, точка 1 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък за дивиденти с национален произход, дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за дивиденти с чуждестранен произход поради липсата на удостоверение за удържан корпоративен данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Нарушение на член 230 ЕО
Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО
Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „предимство“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО
Неправилно тълкуване и прилагане на понятието „финансиране чрез държавни ресурси“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО
Нарушение на задължението за мотивиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) а) Трябва ли членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режим на данъчно облагане, целящ премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, който: – позволява на дружество майка, когато разпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от удръжката върху доходите от дивиденти, за чието внасяне е задължено, данъчния кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено във Франция дъщерно дружество, – но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка […] дъщерно дружество, при положение че режимът в такъв случай не предоставя право на данъчен кредит, свързан с разпределянето на дивидентите от това дъщерно дружество, по съображение че режимът сам по себе си накърнява принципите на свободно движение на капитали или на свобода на установяване, що се отнася до посоченото дружество майка
б) При отрицателен отговор [по буква а)] трябва ли тези членове да се тълкуват в смисъл, че все пак не допускат такъв режим, при положение че би следвало да се вземе предвид и положението на акционерите, по съображение че поради плащането на удръжката върху доходите от капитали размерът на получените от неговите дъщерни дружества и преразпределени от това дружество майка на неговите акционери дивиденти е различен в зависимост от мястото, на което се намират посочените дъщерни дружества — във Франция или в друга държава членка […], поради което режимът би разколебал акционерите да инвестират в дружеството майка и поради това би засегнал набирането на капитали от това дружество и би го разколебал да предоставя капитали на дъщерни дружества, установени в държави членки, различни от Франция, или от създаването на такива дъщерни дружества в тези държави
2) При положителен отговор [по буква а) или б) на първия въпрос] и при положение че членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат описания по-горе режим на облагане с удръжката върху доходите от капитали и поради това администрацията по принцип е длъжна да възстанови получените въз основа на този режим суми, доколкото са получени в нарушение на общностното право, налице ли е съгласно това право в рамките на такъв режим, който сам по себе си не се изразява в прехвърлянето на данък върху трето лице от задължения за него субект, пречка: a) за това, администрацията да може да откаже възстановяването на изплатените от дружеството майка суми, поради това че такова възстановяване би довело до неговото неоснователно обогатяване, б) а при отрицателен отговор, за това обстоятелството, че внесената от дружеството майка сума не представлява за него счетоводна или данъчна тежест, а единствено се приспада от съвкупността от сумите, които е възможно да се преразпределят на неговите акционери, да може да се изтъкне, за да не се постанови възстановяването на тази сума на дружеството
3) Предвид евентуалния отговор на [първия и втория въпрос] препятстват ли общностните принципи на равностойност и ефективност възстановяването на сумите — което може да гарантира прилагането на един и същи режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, които дават основание на дружеството майка да извърши преразпределяне, независимо дали дивидентите произхождат от суми, разпределени от дъщерните му дружества, установени във Франция или в друга държава членка […] — да зависи от условието — при евентуално спазване на разпоредбите на двустранната спогодба за обмен на информация, приложима между [Френската република] и държавата членка на установяване на дъщерното дружество — задълженият за внасянето на данъка субект да представи доказателствата, с които само той разполага и които за всеки от спорните дивиденти са свързани по-специално с действително прилаганата данъчна ставка и с действително внесения данък във връзка с печалбите, реализирани от неговите дъщерни дружества, установени в държавите членки […], различни от Франция, докато същевременно за установените във Франция дъщерни дружества не се изискват оправдателните документи, които са известни на администрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Трябва ли установената в член 6, параграф 2, буква а) от Римската конвенция стълкновителна норма, според която трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят, в изпълнение на договора, обичайно осъществява своята работа, да се тълкува в смисъл, че когато работникът или служителят престира труд в няколко държави, но се връща систематично в една от тях, тази държава се счита за мястото, където той обичайно осъществява своята работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.