всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Могат ли условията за помощи на [Европейския съюз] в рамките на общата селскостопанска политика (ФЕОГА) да се различават от условията за допълнителните национални помощи, с други думи, може ли за допълнителните национални помощи да се установят различни и по-строги условия от тези, които са определени за помощите, финансирани от ФЕОГА?
2) Може ли приложното поле спрямо лицата във връзка с получателите на помощи, установено в член 1, параграф 4 от [Регламент № 3508/92] и в член 10, буква а) от [Регламент № 1259/1999], да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на получателите на помощите съществуват единствено две условия: право да получи помощ има а) обединение на земеделски производители (или индивидуален земеделски производител), б) чието стопанство се намира на територията на [Европейския съюз]?
3) Могат ли горепосочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че земеделският производител, чието стопанство се намира на територията на [Европейския съюз], но който иска да преустанови в бъдеще своята дейност (след като използва помощта), няма право на тази помощ?
4) Как следва да се тълкува понятието за правен статут по националното право по смисъла на горепосочените два регламента?
5) Включва ли правният статут по националното право и правния статут, свързан с начина на евентуално прекратяване на дейността на земеделския производител (или на обединението от производители)
Всъщност унгарското право създава отделни правни режими за различни положения, които могат да доведат до прекратяване на дейността (предпазен конкордат, несъстоятелност и доброволна ликвидация).
6) Може ли да се уредят по различен и напълно независим начин условията за единно плащане от [Европейския съюз] на площ и условията за плащане на допълнителна национална помощ
Каква връзка има (или може да има) между принципите, схемата и целите на двата типа помощи?
7) Може ли да се изключи от ползването на допълнителната национална помощ обединение (или индивидуален производител), което (който) впрочем отговаря на условията на общностния режим за единно плащане на площ?
8) Дали приложното поле на [Регламент № 1259/1999] обхваща също, съгласно предвиденото в член 1 от него, и допълнителната национална помощ, като се има предвид обстоятелството, че това, което се финансира само частично от ФЕОГА, впоследствие се финансира посредством допълнителна национална помощ?
9) Има ли право да получи допълнителна национална помощ земеделски производител, чието законно и ефективно действащо стопанство се намира на територията на [Европейския съюз]?
10) В случай че националното право предвижда специална правна уредба относно процеса на прекратяване на търговските дружества, има ли тази правна уредба значение за помощите [на Европейския съюз] (и за свързаните с тях национални помощи)?
11) Може ли законодателството на [Европейския съюз] и националната правна уредба относно функционирането на общата селскостопанска политика да се тълкуват в смисъл, че те трябва да създадат сложна правна система, която да се тълкува еднакво и да функционира въз основа на едни и същи принципи и условия?
12) Може ли приложното поле, определено от член 1, параграф 4 от [Регламент № 3508/92] и от член 10, буква а) от [Регламент № 1259/1999], да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на помощите са напълно ирелевантни както намерението на земеделския производител да преустанови в бъдеще своята дейност, така и правният статут, съответстващ на това намерение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент […] № 1829/2003 […] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент […] № 1829/2003, достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
б) Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент […] № 1829/2003 да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 и на член 4, параграф 2 от Регламент […] № 1829/2003 да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. Какво означава терминът „търпял“ в член 9, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО, и по-специално: а) „Търпял“ понятие на общностното право ли е или националните съдилища могат да прилагат норми на националното право, свързани с понятието за бездействие (включително забавяне или установено отдавна добросъвестно паралелно използване)
б) Ако „търпял“ е понятие на общностното право, може ли да се приеме, че притежателят на дадена марка е търпял продължителното, безспорно доказано, добросъвестно използване на идентична марка от трето лице, когато той отдавна е узнал за използването, но не е могъл да го предотврати
в) Във всеки случай, следва ли притежателят на дадена марка да е регистрирал своята марка преди да започне да „търпи“ използването от трето лице на i) идентична или ii) сходна марка, с която съществува вероятност от объркване
2. Кога започва да тече периодът от „пет последователни години“, и по-специално възможно ли е да започне (и при положителен отговор, може ли да изтече), преди марката на притежателя на по-ранната марка да бъде реално регистрирана; при положителен отговор, кои са необходимите условия, за да започне да тече този срок
3. Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 прилага ли се така, че да даде възможност на притежателя на по-ранна марка да се ползва с приоритет дори когато е налице продължителен период на добросъвестно паралелно използване на две идентични марки за идентични стоки, така че гаранцията за произход на по-ранната марка да не означава, че с марката са обозначени само стоките на притежателя на по-ранната марка, а напротив, че са обозначени неговите стоки или стоките на другия ползвател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. Незаконно устройство
а) Когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и се продава с ограничено разрешение да се използва само за достъп до защитената услуга при определени обстоятелства, трябва ли това устройство да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, ако се използва за достъп до посочената защитена услуга на място, по начин или от лице, които не попадат в обхвата на разрешението на доставчика на услугата?
б) Какво означава „създаден или адаптиран“ по смисъла на член 2, буква д) от Директивата?
2. Предмет на иска
Когато първият доставчик на услуги предава програмно съдържание в кодирана форма към втори доставчик на услуги, който излъчва това съдържание въз основа на достъп под условие:
Какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали интересите на първия доставчик на защитена услуга са засегнати по смисъла на член 5 от Директива 98/84?
3. Търговски цели
Изразът „притежаването за търговски цели“ по член 4, буква а) от Директивата само до притежаване за целите на търговските сделки с незаконни устройства (например продажбите на такива устройства) ли се отнася или включва и притежаването на устройство от краен потребител при упражняването на каквато и да е икономическа дейност?
4. Право на възпроизвеждане
Когато i) в паметта на декодер или ii) за филмите — на телевизионен екран, се създават поредни откъси от филм, музикално произведение или звукозапис (в конкретния случай кадри от цифрово видео- и аудиосъдържание), като се възпроизвежда цялото произведение, ако поредните откъси се разглеждат като едно цяло, макар че във всеки отделен момент от времето са налице само ограничен брой откъси:
а) трябва ли въпросът дали тези произведения са възпроизведени изцяло или частично да се разглежда съгласно правилата на националната правна уредба в областта на авторското право, отнасящи се до преценката какво представлява неправомерно възпроизвеждане на произведение, закриляно с авторско право, или този въпрос зависи от тълкуването на член 2 от Директива 2001/29?
б) Ако става въпрос за тълкуване на член 2 от Директива 2001/29, трябва ли националният съд да вземе предвид всички откъси от всяко произведение като едно цяло или само ограничения брой откъси, които са налице в определен момент от времето
В случай че е вярна втората хипотеза, какъв критерий за преценка трябва да приложи националният съд, за да установи дали произведението е частично възпроизведено по смисъла на посочения член?
в) Правото на възпроизвеждане по член 2 включва ли и създаването на преходни изображения върху телевизионен екран?
5. Самостоятелно стопанско значение
a) Трябва ли да се смята, че преходните копия на произведение, които се създават в кутията на декодер за спътникова телевизия или върху свързан с кутията на декодера телевизионен екран и чиято единствена цел е да се даде възможност за използване на произведението, което използване не е другояче ограничено по закон, имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, поради факта че тези копия са единственото основание, на което носителят на правата може да изисква възнаграждение за използването на неговите права?
б) За отговора на буква а) от въпрос 5 има ли значение i) дали преходните копия имат вътрешноприсъща стойност, ii) дали преходните копия се състоят от малка част от сбор от произведения и/или други закриляни обекти, която иначе може да се използва без нарушаване на авторското право, и iii) дали лицето, на което носителят на правата е предоставил изключителната лицензия за друга държава членка, вече е получило възнаграждение за използването на произведението в тази държава членка?
6. Публично разгласяване по жичен или безжичен път
а) Публично разгласено по жичен или безжичен път по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО ли е закриляното с авторско право произведение, когато спътниковото излъчване се приема в търговски помещения (например в бар), и се разгласява или показва на присъстващите в тези помещения чрез един-единствен телевизионен екран и високоговорители?
б) Има ли значение за отговора на буква а) от въпрос 6 дали:
i) присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, представляват нова публика, която излъчващият оператор не е отчел (в конкретния случай тъй като предназначена за използване в една държава членка карта за домашен декодер се използва с търговска цел за зрители в друга държава членка);
ii) съгласно националното право присъстващите, пред които публично се разгласява произведението, не са зрители, които плащат за това;
iii) излъчваният телевизионен сигнал се получава по наземна или спътникова антена на покрива на помещението, където се намира телевизорът, или в непосредствена близост до него?
в) Ако отговорът на която и да е част от буква б) е утвърдителен, какви фактори трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали е налице разгласяване на произведението, което произлиза от място, където тези зрители не присъстват?
7. Закрила по Директива 93/83
Съвместима ли е с Директива 93/83 или с членове 28 ЕО, 30 ЕО и 49 ЕО национална правна уредба в областта на авторското право, съгласно която, когато възпроизвеждане на произведения с преходен характер, включено в спътниково излъчване, се създава в кутията на сателитен декодер или върху телевизионния екран, е налице нарушение на авторското право съгласно закона на приемащата излъчването държава
Има ли значение, че излъчването се декодира чрез карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
8. Закрила по член 28 ЕО и/или член 49 ЕО
а) Ако съгласно отговора на въпрос 1 направеното от доставчика на услугата или с негово съгласие устройство за достъп под условие трябва да се разглежда като „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84, когато се използва извън обхвата на разрешението на доставчика на услугата, за да се получи достъп до защитена услуга, какъв е специалният обект на закрила с това право с оглед на съществената функция, предоставена на това право с Директивата за достъпа под условие?
б) Допуска ли член 28 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националното право на дадена държава членка, съгласно която е незаконно да се внася или продава карта за сателитен декодер, издадена в друга държава членка от доставчика на услугата за спътниково излъчване с условието да се използва само в тази друга държава членка?
в) За отговора има ли значение обстоятелството, че картата за сателитния декодер е разрешена само за лично използване в домашни условия в тази друга държава членка, а се използва за търговски цели в първата държава членка?
9. По въпроса дали предоставената на химна закрила може да е с по-широк обхват от закрилата, предоставена на останалата част от излъчването
Допуска ли член 28 ЕО, 30 ЕО или 49 ЕО прилагането на разпоредба от националната правна уредба в областта на авторското право, съгласно която е незаконно публично да се изпълнява или представя музикално произведение, когато това произведение е включено в защитена услуга, като достъпът до нея и публичното му представяне се осъществяват чрез карта за сателитен декодер, при положение че картата е издадена в друга държава членка от доставчика на услугата с условието да се използва само в тази друга държава членка
Има ли значение, че музикалното произведение е незначителен елемент от защитената услуга като цяло и че публичното показване или представяне на останалите елементи от услугата не е забранено от националната правна уредба в областта на авторското право?
10. Закрила по член 81 ЕО
Когато доставчикът на програмно съдържание предостави поредица от изключителни лицензии, всяка от които важи за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за излъчващия оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за сателитни декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен критерий за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали предвиденото в договора ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
В частност:
а) Трябва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага към това задължение само защото се смята, че то има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията?
б) Ако това е така, трябва ли в допълнение да се докаже, че предвиденото в договора задължение съществено предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, за да попадне то в приложното поле на забраната по член 81, параграф 1 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Представлява ли член 6, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 3295/94 от 22 декември 1994 година (стария митнически регламент) единно правило на общностното право, обвързващо съда на държавата членка, сезиран в съответствие с член 7 от посочения регламент от притежателя на правото на интелектуална собственост, и означава ли то, че при преценката си съдът не може да взима предвид, че стоките се намират под режим на временен внос/транзит, а трябва да приложи фикцията, че стоките са били произведени в тази държава членка и впоследствие съгласно правото на тази държава членка да се произнесе по въпроса дали тези стоки нарушават съответното право на интелектуална собственост?
Могат ли необщностни стоки, носещи марка на Общността, които са под митнически надзор в държава членка и под режим на транзит от трета държава към друга трета държава, да представляват „фалшифицирани стоки“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1383/2003, ако няма доказателство, подсказващо, че тези стоки ще бъдат пуснати на пазара в Европейската общност или в съответствие с даден митнически режим, или посредством незаконно отклоняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Неправилно тълкуване на член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 3295/94, като се допуска прилагане на „фикция на производството“ спрямо стоки под режим на транзит, което позволява да се приеме, че тези стоки са били произведени в държавата членка, в която се намират, независимо от тяхното предназначение за пазара на Съюза.
Неправилно тълкуване на член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1383/2003, като се изисква митническите органи да разполагат с доказателства, че стоките под режим на транзит ще бъдат пуснати на пазара в Европейския съюз, за да могат да ги задържат като фалшифицирани стоки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Нарушение на правото на Съюза чрез ограничаване на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги посредством териториални ограничения за използването на декодиращи карти за достъп до кодирани спътникови телевизионни услуги.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 98/84/ЕО относно правната защита на услуги, основаващи се на достъп под условие, по отношение на определението за „незаконно устройство“ и приложимостта на национални ограничения.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 2001/29/ЕО относно правото на възпроизвеждане и публично разгласяване на закриляни произведения при цифрово излъчване и приемане в търговски помещения.
Неправилно тълкуване и прилагане на Директива 93/83/ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, по отношение на трансграничното приемане и гледане на предавания.
Нарушение на правото в областта на конкуренцията чрез сключване на лицензионни споразумения, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли изискването, установено в член 2, буква и) от Директива 2005/29 […] с израза „следователно позволява на потребителя да направи покупка“, да бъде тълкувано в смисъл, че оферта за продажба е налице, когато се дава информация за предлагания продукт и неговата цена, така че потребителят да може да вземе решение за покупка, или е необходимо търговското съобщение да предлага и реална възможност да се закупи продуктът (например формуляр за поръчка) или да е налице достъп до подобна възможност (например реклама извън магазина)?
2) Ако на предходния въпрос се отговори, че е необходимо да съществува реална възможност да се закупи продуктът, трябва ли да се приеме, че е налице такава възможност, когато в търговското съобщение се посочва телефонен номер или адрес на уебсайт, където продуктът може да бъде поръчан?
3) Следва ли член 2, буква и) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че изискването за цена е изпълнено, ако търговското съобщение съдържа начална цена, т.е. най-ниската цена, на която предлаганият продукт или вид продукти могат да бъдат закупени, като същевременно предлаганият продукт или вид продукти съществуват в други варианти или с друго съдържание на цени, които не са посочени?
4) Следва ли член 2, буква и) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че изискването за посочване на характеристиките на продукта е изпълнено, когато продуктът е представен словесно или визуално („verbal or visual reference to the product“), т.е. той е определен, но не е описан подробно?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дали това важи и когато съответният продукт се предлага в много варианти, но в търговското съобщение те са посочени само с общо обозначение?
6) Ако е налице оферта за продажба, следва ли член 7, параграф 4, буква а) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че е достатъчно да се посочат само някои от основните характеристики на продукта, като в допълнение търговецът препраща към своя уебсайт, при условие че на този сайт има съществена информация за основните характеристики на продукта, цената и другите условия в съответствие с изискванията на член 7, параграф 4 [от Директива 2005/29]?
7) Следва ли член 7, параграф 4, буква в) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че е достатъчно да се даде начална цена, за да бъдат изпълнени изискванията за цената?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Разпоредбите на OUG № 50/2008, с измененията към нея, нарушават ли разпоредбите на [член 110 ДФЕС] и представляват ли явно дискриминационна мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Нарушение на член 114 от Процедурния правилник на Общия съд
Неправилно тълкуване на понятието „правен интерес“
Неправилно прилагане на германското законодателство относно задължението за притежаване на разрешение за предоставяне на временна работа
Нарушение на задължението за мотивиране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form