Дело C-262/09: Meilicke и др., Заключение от 13 януари 2011 г.

1. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък, възлизащ на 3/7 от брутния размер на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени получените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти и въпреки че този размер може да е по-висок?

2. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG, в действащата през разглежданите финансови години редакция, съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и следващите от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), в което трябва да се посочва по-конкретно размерът на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и отделните части на плащането според различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения чуждестранен корпоративен данък, който подлежи на приспадане, и да се представи удостоверение относно дивидентите с чуждестранен произход?

3. Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция) и да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени дивидентите с чуждестранен произход, налага ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО преценяване на размера на удържания корпоративен данък и евентуално вземането предвид и на предходни непреки плащания във връзка с корпоративния данък?

4. а) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО във връзка с член 97, параграф 9, алинея 3 от EGAO [Einführungsgesetz zur Abgabenordnung — Закон за въвеждане на Данъчния кодекс], съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това приспадането на чуждестранния корпоративен данък е технически невъзможно, когато данъчният акт е придобил окончателна сила, без да бъде предвиден преходен период, през който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък?

б) Ако отговорът на втория въпрос е положителен и не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО и принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, точка 1 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък за дивиденти с национален произход, дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за дивиденти с чуждестранен произход поради липсата на удостоверение за удържан корпоративен данък?