Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Невалидно ли е включването от 11 август 2007 г. до 27 ноември 2009 г. на Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE) в списъка по член 2, параграф 3 от [Регламент (ЕО) № 2580/2001], по-специално въз основа на решения на Съвета от 28 юни 2007 г. (2007/445/ЕО), от 20 декември 2007 г. (2007/868/EО, съгласно поправката от същия ден), от 15 юли 2008 г. (2008/583/EО), от 26 януари 2009 г. (2009/62/ЕО) и Регламент (EО) № 501/2009 от 15 юни 2009 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Допускат ли разпоредбите от правото на Съюза, и по-специално член 19, параграф 3 от Директива 2011/95, национална правна уредба на държава членка […], съгласно която статутът на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, може да бъде отнет, без да са се променили самите фактически обстоятелства, въз основа на които е предоставен посоченият статут, а само се е изменило равнището на информираност на органите за тези обстоятелства, като в това отношение определяща роля за постановяването на решението за предоставяне на [посочения] статут[…] не са имали нито невярното представяне, нито несъобщаването на факти от страна на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
4. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
5. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 28, параграф 2, първо изречение от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че налага пълна правна и икономическа идентичност между предварително подбраните оператори и тези, които подават офертите в рамките на ограничената процедура, и в частност трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че не допуска споразумение между холдингите, които контролират двама предварително подбрани оператори, постигнато в даден момент между датата на предварителния подбор и датата на подаване на офертите, когато: a) това споразумение има за предмет и последица (inter alia) извършването на сливане чрез придобиване на едно от предварително подбраните предприятия от друго предварително подбрано предприятие (която операция е разрешена от Европейската комисия); б) операцията по сливане е завършена след подаването на офертата от страна на придобиващото предприятие (поради което към момента на подаване на офертата неговият състав не изглежда променен спрямо момента на предварителния подбор) и в) придобиваното предприятие (чийто състав не изглежда променен към крайния срок за подаване на офертите) все пак е решило да не участва в ограничената процедура, най-вероятно в изпълнение на договорната програма, установена в споразумението, сключено между холдингите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива [2008/48], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от [Конвенцията от Лугано II] по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Може ли член 9, параграф 1 и член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104/ЕС, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че пораждат права за частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на корпорация по канадското право), на които последният може да се позове в съдебно производство срещу друг частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на акционерно дружество по португалското право) във връзка с иск за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени в резултат на нарушение на конкурентното право, по-специално ако към датата на предявяване на този иск (27 февруари 2015 г.) все още не е изтекъл срокът по член 21, параграф 1 от тази директива, предоставен на държавите членки за нейното транспониране в националното право?
2) Може ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 498, параграф 1 от португалския Código Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се определя тригодишен давностен срок за право на обезщетение въз основа на извъндоговорна гражданска отговорност;
б) се предвижда, че тригодишният срок започва да тече от момента, в който увреденото лице е научило за правото, с което разполага, макар да са неизвестни отговорното лице и точният размер на вредите, и
в) с оглед на това не е известно да съществува норма, която в конкретния случай да налага или да допуска спиране или прекъсване на този срок, защото орган за защита на конкуренцията е взел определени мерки в рамките на разследване или на производство във връзка с нарушение на правото в областта на конкуренцията, с което нарушение е свързан искът за обезщетение?
3) Може ли член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 623 от португалския Código de Processo Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се предвижда, че окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, не поражда последици в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението, или (в зависимост от даденото тълкуване),
б) се предвижда, че за третите лица такова окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, представлява само оборима презумпция, че са налице съставомерните за санкционираното нарушение факти и елементите от правната квалификация в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението?
4) Може ли член 9, параграф 1, член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, член 288, трета алинея ДФЕС или някоя друга норма от първичното или от вторичното право, съдебна практика или приложими общи принципи на правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални норми като член 498, параграф 1 от португалския Граждански кодекс и член 623 от португалския Граждански процесуален кодекс — приложими към факти, настъпили преди публикуването, влизането в сила и определената дата за транспониране на Директивата, по отношение на иск, предявен също преди последната дата — които разпоредби не отразяват съдържанието и целта на Директивата и съответно не са насочени към постигане на преследвания с нея резултат?
5) При условията на евентуалност — само ако Съдът на Европейския съюз отговори утвърдително на някой от предходните въпроси — може ли член 22 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат в настоящия случай националният съд да приложи член 498, параграф 1 от португалския Código Civil и член 623 от португалския Código de Processo Civil в настоящата им редакция, но тълкувани и прилагани така, че да бъдат съвместими с разпоредбите на член 10 от Директивата?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, може ли частноправен субект да се позове на член 22 от Директива 2014/104 срещу друг частноправен субект пред национален съд в производство по иск за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на извършено нарушение на конкурентното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Съвместима ли е с принципите на правото на ЕС в областта на ДДС, развити от Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 („Приспадане“) и член 21, параграф 7 („Фактуриране на сделките“) от decreto del Presidente della Repubblica (Декрет на президента на Републиката) № 633 от 26 октомври 1972 г. и член 6, параграф 6 от decreto legislativo (Законодателен декрет) № 471 от 18 декември 1997 г. (Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило каквото и да било данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:
а) данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;
б) прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;
в) да бъде наложена санкция в размер на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за [схемата за УОИ] — установена [с разглежданото национално законодателство] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:
– При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИ сa ресурси на държава членка?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от ресурси на държава членка, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез ресурси на държава членка?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като „NordBalt“; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и са действително понесени от лица като тези в разглеждания случай, които са предприели изграждането на слънчеви фотоволтаични централи, поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените загуби при изпълнението на задължението им за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решението на Съда на Европейския съюз [по дело Altmark]?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 20, [параграф 2] от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на [параграф 1] от същия член — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на данъка върху добавената стойност данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.