Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Съдебно решение от 2 декември 2025 г.
Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в главното производство са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на първия въпрос, буква а) и/или първия въпрос, буква б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на втория въпрос, буква а) и/или втория въпрос, буква б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/24: Investcapital, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли членове 6 и 7 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че механизъм за съдебен контрол, който се свежда до изключването от заявление, подадено от търговец, продавач или доставчик, на сумите, които се основават на неравноправни клаузи, след като той може да поиска същите суми в друго производство, може да представлява „подходяща и ефективна мярка“, за да се предотврати обвързването на потребителя или ползвателя с такива неравноправни клаузи?
Трябва ли членове 6 и 7 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като съдържащата се в член 815, параграф 3 от [LEC], която свежда последиците от проверката за неравноправност в заповедното производство до изключването от заявлението, подадено от търговец, продавач или доставчик, на сумите, които се основават на неравноправни клаузи, без да се изведат от посочената проверка всички последици, които съгласно националното право произтичат от установяването на неравноправността, каквато последица е обявяването на нищожност?
Трябва ли членове 6 и 7 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като съдържащата се в член 815, параграф 3 от [LEC], която не предвижда участието на потребителя или ползвателя в извършваната от съда проверка за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/24: Gryczara, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят може да бъде осъден да заплати разноските по делото, в което националният съд уважава иска на търговеца за осъждането на потребителя да върне даденото му в изпълнение на договор, който е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/24: Santander Renta Variable España Pensiones, Fondo de Pensiones, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
За целите на прилагането на освобождаването от удържане на данък при източника или на възстановяването на данъка, удържан при източника, съвместими ли са с правото на Европейския съюз (по-специално със свободното движение на капитали, закрепено в член 63 от ДФЕС) изискванията за доказване, предвидени в член 16, параграфи 7 и 8 от [EBF] за пенсионни фондове, които не са местни лица за данъчни цели в Португалия?
Ако ищецът твърди, че му е трудно или невъзможно да се снабди с такива доказателства от органите на държавата, в която е установен, длъжни ли са португалските данъчни органи да използват механизмите, предвидени, например, в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година [относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане (OB L 336, 1977 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21)] и/или в Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26 май 2008 година [относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки (OB L 150, 2008 г., стр. 28)], за да получат информацията, която се изисква съгласно член 16, параграфи 7 и 8 от [EBF]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/24: Manuel Costa Filhos, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
1) В случай, че не е процесуално допустимо да се санира пропускът с изпращането на формуляра, предвиден в приложение II към [Регламент № 1393/2007], тъй като установителното производство вече е приключило с влязло в сила решение, допуска ли член 8, параграф 1 от този регламент, като се има предвид правото на защита на адресата на този документ в съответствие с изискванията за справедлив процес, закрепени в член 47, втора алинея от [Хартата] и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., национална правна уредба, която приема, че е недействително връчването с препоръчано писмо с обратна разписка, ако не е придружено от формуляра-образец, посочен в приложение II към Регламента?
2) Трябва ли член 20, параграф 1 от [ Регламент № № 805/2004], който предвижда, че „решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия както решение, което е постановено в държавата членка на принудителното изпълнение“ да се тълкува в смисъл, че ответникът може да възрази срещу изпълнение на основание европейско изпълнително основание на същите основания, на които се основава решението, постановено в държавата членка на изпълнение, а именно поради това, че не е участвал в установителното производство и че връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка е недействително, тъй като не е придружено от формуляра-образец, посочен в приложение II към Регламент № 1393/2007?
3) Предвид целите за създаването на европейското изпълнително основание (член 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004), и минималните изисквания по отношение на връчването, на които трябва да отговаря производството, по което се издава съдебното решение, удостоверено като европейско изпълнително основание (членове 13 и 14 от Регламента), които според текста на съображение 14 от Регламента се характеризират или с пълна сигурност (член 13), или с висока степен на вероятност (член 14), че документът, който трябва да бъде връчен, е достигнал до адресата, допуска ли Регламент (ЕО) № 805/2004 национална правна уредба като предвидената в член 729, буква d) от [CPC] във връзка с член 696, буква e), точка i) от [този кодекс], от която следва, че длъжникът може да възрази срещу изпълнението на основание, че не е участвал в установителното производство и, че връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка е недействително, тъй като не е придружено от формуляр-образеца, посочен в приложение II към Регламент № 1393/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на Директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима, или тя е оборима?
Ако посочената презумпция за справедливост на престацията трябва да се разглежда като оборима, неограничена ли е нейната оборимост, или евентуално е ограничена до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/24: Heßler/Комисия, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 27 ноември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Публична служба — Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз — Досъдебна процедура — Член 90 — Понятие за увреждащ акт — Данък в полза на Европейския съюз — Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ, ЕОВС) № 260/68 — Член 3 — Данъчно облекчение за дете на издръжка — Условия за предоставяне — Понятие за дете на издръжка — Приложение VII към Правилника — Член 2 — Надбавка за дете на издръжка“ По дело C‑137/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 февруари 2024 г., Michael Heßler, с местожителство в Манебах (Германия), представляван от I. Steuer-Lutz, Rechtsanwältin, жалбоподател, като другата страна в производството е: Европейска комисия, представлявана от T. S. Bohr и M. Brauhoff, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, T. von Danwitz, заместник-председател Съда, изпълняващ функциите на съдия от първи състав, I. Ziemele, A. Kumin (докладчик) и S. Gervasoni, съдии, генерален адвокат: T. Ćapeta, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 юни 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си г‑н Michael Heßler иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 20 декември 2023 г., Heßler/Комисия (T‑369/22, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:855), с което Общият съд отхвърля жалбата му, която е имала за цел, първо, отмяна ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.