всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд се изплаща само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работната заетост на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
а) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли различно тълкуване на член 157 ДФЕС и на [Директива 2006/54] от съображенията на Съда, изложени в точки 25—36 от решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie (C‑16/19, EU:C:2021:64), съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от [Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7)]?
Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на [втория въпрос, букви а) и б)] отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже, трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, когато с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставя на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се дължи само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81/ЕО] да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд само за положения труд с продължителност над нормалната продължителност на работното време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81], да се тълкува в смисъл, че може да е налице обективна причина, когато с правна уредба като посочената в [четвъртия въпрос], страните по колективен трудов договор, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставят на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се изплащат само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 17 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са обезпечени само ако пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността на този организатор, или са защитени и плащанията, които са направени в полза на посочения организатор преди откриването на производството по несъстоятелност по отношение на него, ако пътуващият прекрати договора си за пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 преди настъпването на несъстоятелността?
Трябва ли член 17 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати договора си за пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от тази директива още преди настъпването на несъстоятелността на този организатор на пътувания, но несъстоятелността настъпи в периода на резервираното пътуване?
Трябва ли член 17 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати договора си за пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от тази директива още преди настъпването на несъстоятелността, а несъстоятелността на организатора настъпи поради същите извънредни обстоятелства?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължително обезпечение важи и за възстановяването на всички суми, които вече са платени от пътуващите или от тяхно име, когато пътуващият прекрати договора за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2 от същата директива, a организаторът, след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване на това основание, но преди фактическото възстановяване на тези суми на пътуващия, е обявен в несъстоятелност, поради което пътуващият понася финансова загуба и следователно носи икономически риск при несъстоятелност на организатора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 18, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за туристическо пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, и от друга страна, като последица от това отнемане, за отнемане на удостоверение за сигурност на структура, с което се разрешава достъп до класифицирана информация на ЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488/ЕС, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които в решението за отнемане на удостоверение за сигурност на структура по смисъла на Решение 2013/488/ЕС не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ, и ако се установи, че този член не допуска такива правна уредба и практика, налага ли член 47 от Хартата на основните права на самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Съществува ли риск Европейската комисия в бъдеще да откаже достъп до документи, подобни на разглежданите, в нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, като се позове на общо предположение за поверителност или на неясни основания, свързани с „климата на взаимно доверие“?
Съществува ли риск от повторни нарушения на принципите на прозрачност и добро администриране, както и на процедурните изисквания на Регламент № 1049/2001, поради предполагаем модел на забавяния и частични разкрития от страна на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Изисква ли член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], който предвижда, че членовете на [Общия съд] се избират измежду лица, „които представят всички гаранции за независимост и притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“, кандидатът за назначаване в [Общия съд] да бъде избран в държава — членка на Съюза, изключително въз основа на професионалните способности?
Съвместима ли е национална практика като разглежданата по настоящото дело — при която, за да се гарантира прозрачността на избора на конкретен кандидат, правителството на държава членка, което отговаря за предлагането на кандидат за назначаване на длъжността съдия в [Общия съд], създава група от независими експерти за оценка на кандидатите, която след събеседване с всички кандидати изготвя списък с класиране на кандидатите въз основа на предварително определени ясни и обективни критерии за подбор и в съответствие с предварително обявените условия предлага на правителството кандидата, който е класиран на първо място въз основа на професионалните му способности и компетентност, но правителството предлага за назначаване за съдия на Европейския съюз кандидат, различен от кандидата, класиран на първо място — с изискването независимостта на съдията да е извън съмнение и с другите изисквания за заемане на съдебна длъжност, предвидени в член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], като се има предвид, че съдия, който може да е назначен незаконосъобразно, би могъл да повлияе на решенията на Общия съд на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Съществува ли правен интерес от обжалването, след като достъпът до исканите документи вече е предоставен от институцията?
Може ли жалбата да се обоснове с цел предотвратяване на бъдещи нарушения от страна на институциите при достъпа до документи?
Изпълнила ли е институцията задължението си за пълно разглеждане на заявленията за достъп до документи още от първоначалното заявление?
Може ли да се обжалва мълчалив отказ по потвърдително заявление за достъп до документи, когато институцията не е спазила сроковете по Регламент № 1049/2001?
Допустимо ли е в рамките на обжалването да се оспорва само преценката на фактите и доказателствата, без да се твърди изопачаване?
Необходимо ли е жалбата да съдържа конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Спазено ли е същественото процесуално изискване за предоставяне на възможност на новия бенефициер на държавната помощ да представи становището си чрез публикуване на допълнително решение за започване на официалната процедура по разследване?
Съответства ли задължението за възстановяване на държавната помощ на принципа на пропорционалност, когато не е определено до каква степен помощта е била действително прехвърлена на новия бенефициер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Съвместимо ли е ограничаването на достъпа на притежателите на португалски дипломи по гражданско инженерство, посочени в приложение VI към Директива 2005/36/ЕО, до упражняване на архитектурна дейност в Португалия с член 49, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО?
Нарушават ли ограниченията, въведени с член 25, параграф 7 от португалския Закон № 31/2009, свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по членове 45, 49 и 56 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за проверка на националните изисквания по член 59, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО при въвеждането на ограниченията в португалското законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form