Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли разпоредбите на член 48 от Договора да се тълкуват в смисъл, че — когато се прилага национална разпоредба, изискваща работникът да е бил осигурен за определен квалификационен период, за да получи плащане в размер на дневното обезщетение за болест по време на родителски отпуск — при сумирането трябва да се включи и периодът, през който работникът е бил обхванат от Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности съгласно правилата на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли изразът „когато това не е възможно“ в член 2, буква г), подточка ii) от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че одобреното предприятие за събиране не може автоматично да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране?
Позволяват ли член 7, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 4, буква а), първо и второ тире от Регламент № 259/93 компетентните органи на държавата на изпращане да направят възражение срещу конкретно искане за разрешение за износ на отпадъци с цел рециклиране, ако липсва информация от нотификатора, че третирането на отпадъците в приемащото предприятие ще бъде на същото равнище на опазване на околната среда, каквото се изисква по националните правила в държавата на изпращане?
Следва ли първото тире на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че изискването за информация относно състава на отпадъците може да се счита за изпълнено, ако нотификаторът посочи, че съответните отпадъци са само от един конкретен вид, например „електронен скрап“?
Следва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 259/93 да се тълкуват в смисъл, че срокът по член 7, параграф 2 започва да тече, когато компетентният орган на държавата на местоназначение е изпратил потвърждението за получаване, независимо от това, че компетентният орган на държавата на изпращане счита, че не е получил цялата информация, посочена в член 6, параграф 5?
Ако отговорът е отрицателен: каква информация трябва да съдържа уведомлението, за да може да започне да тече 30-дневният срок по член 7, параграф 2?
Има ли изтичането на 30-дневния срок за отговор правно действие, което да води до невъзможност органът да прави допълнителни възражения или да изисква допълнителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Попадат ли отделно внесените отверткови накрайници със задвижване чрез квадрат за винтове с прав шлиц, кръстат шлиц, TX (вътрешен Torx) и шестостенен шлиц, от вида, описан в акта за преюдициално запитване, в обхвата на позиция 8204?
Попадат ли отделно внесените части на квадратната система, описани в акта за преюдициално запитване, които не са в пряк контакт със закрепващия елемент (гайка, винт) по време на употреба, в обхвата на позиция 8204?
Попадат ли отделно внесените динамометрични ключове от квадратната система, от вида, описан в акта за преюдициално запитване, в обхвата на позиция 8204?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Съвместимо ли е с Директива 77/388/ЕИО прилагането на намалена ставка на ДДС върху комисионните, получавани от аукционери при продажба на търг на произведения на изкуството, внесени по режим на временен внос?
Изисква ли Директива 77/388/ЕИО разграничаване между облагаемата стойност на вноса и облагаемата стойност на продажбата на търг, така че комисионната на аукционера да се облага по стандартната ставка като вътрешна доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли член 31, параграф 2 и член 32 от Протокол 4 към Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, изменен с Решение № 3/96 на Съвета за асоцииране, да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата вносител са длъжни да вземат предвид съдебните решения, постановени в държавата износител по жалби срещу резултатите от проверките на валидността на сертификатите за движение на стоки, извършени от митническите органи на държавата износител, след като са били уведомени за съществуването на тези производства и съдържанието на тези решения, независимо дали проверката на валидността на сертификатите за движение е извършена по искане на митническите органи на държавата вносител?
Пречи ли ефективността на премахването на митата по Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, изменено с Решение № 3/96 на Съвета за асоцииране, на административни актове, с които се налага плащане на мита, данъци и санкции от митническите органи на държавата вносител преди окончателния резултат от съдебните производства, образувани срещу констатациите от последващата проверка, да им бъде съобщен, когато решенията на органите на държавата износител, които първоначално са издали сертификатите EUR.1, не са били отменени или анулирани?
Влияе ли на отговора на първите три въпроса обстоятелството, че нито гръцките, нито унгарските митнически органи са поискали свикване на Комитета за асоцииране по член 33 от Протокол 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
1. При тълкуване на член 11 от Директивата, когато продукт се доставя по договор за продажба от френски производител на негово изцяло притежавано английско дъщерно дружество, а след това от английското дружество на друго лице, счита ли се, че продуктът е пуснат в обращение:
(а) когато напуска френското дружество; или
(б) когато достига до английското дружество; или
(в) когато напуска английското дружество; или
(г) когато достига до лицето, което получава продукта от английското дружество?
2. Когато се завежда дело за права, предоставени на ищеца съгласно Директивата във връзка с предполагаемо дефектен продукт срещу едно дружество (А) по погрешка, като се счита, че А е производителят на продукта, когато всъщност производителят е друго дружество (Б), допустимо ли е държава членка съгласно националното си право да предостави на съдилищата си дискреционно правомощие да третират такова производство като „производство срещу производителя“ по смисъла на член 11 от Директивата?
3. Позволява ли член 11 от Директивата, тълкуван правилно, държава членка да предостави на съд дискреционно правомощие да позволи Б да бъде заместено на мястото на А като ответник по производство от вида, посочен във въпрос 2 по-горе („релевантното производство“), при обстоятелства, при които:
(а) изтекъл е 10-годишният срок, посочен в член 11;
(б) релевантното производство е заведено срещу А преди изтичането на 10-годишния срок; и
(в) не е заведено производство срещу Б преди изтичането на 10-годишния срок по отношение на продукта, който е причинил вредата, твърдяна от ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Задължени ли са митническите органи на държавата вносител да вземат предвид съдебните решения, постановени в държавата износител, относно валидността на контролите върху сертификатите за произход EUR.1, когато са били информирани за съществуването и съдържанието на тези решения?
Позволява ли полезният ефект на забраната за мита, предвидена в Споразумението за асоцииране, митническите органи на държавата вносител да издадат административни актове за допълнително облагане преди да им бъде съобщен окончателният резултат от съдебните производства по оспорване на резултатите от контрола след освобождаване на стоките?
Може ли липсата на сезиране на Комитета за асоцииране по член 33 от Протокол № 4 да повлияе на задължението на митническите органи на държавата вносител да признаят съдебните решения на държавата износител относно валидността на сертификатите EUR.1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Задължени ли са митническите органи на държавата вносител да вземат предвид съдебните решения на държавата износител относно валидността на сертификатите за произход EUR.1, когато са били уведомени за съществуването и съдържанието на тези решения?
Позволява ли полезното действие на забраната за мита, предвидена в Споразумението за асоцииране, митническите органи на държавата вносител да издадат административни актове за допълнително облагане с мита, данъци и глоби, преди да им бъде съобщен окончателният резултат от съдебните производства по оспорване на резултатите от последващата проверка на произхода?
Може ли липсата на сезиране на Комитета по асоцииране по член 33 от протокола да повлияе на задължението на митническите органи на държавата вносител да признаят съдебните решения на държавата износител относно произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли разпоредбите на Директивата, що се отнася само до посочените по-горе разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че когато законодателят на Общността използва израза „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски в съответствие с правните разпоредби на държавата, в която е установен, или с тези на държавата на възлагащия орган“ или „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци в съответствие с правните разпоредби на държавата на възлагащия орган“, законодателят е имал предвид — единствено и само — положение, при което съответното лице е изпълнило тези задължения чрез пълно и навременно плащане към момента на изтичане на срока за подаване на заявления за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (или във всеки случай преди възлагането на поръчката)?
Следва ли съответно националната разпоредба за прилагане [член 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] — доколкото, за разлика от посочената по-горе разпоредба на Общността, тя допуска изключване от процедурите за възлагане на поръчки на лица, които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски за служителите, в съответствие с италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“, или които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на данъци, в съответствие с италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ — да се тълкува само с оглед на неизпълнението — проверимо към посочената по-горе дата (изтичането на срока за подаване на заявления за участие или непосредствено преди възлагането, дори и временно, на поръчката) — на тези задължения, без да се отдава значение на последващото „уреждане“ на тяхното положение?
Или, напротив (ако, с оглед на посочените в предходния въпрос указания, националната разпоредба се приеме за несъвместима с целта и функцията на разпоредбата на Общността), може ли националният законодател, с оглед на ограниченията, на които е подчинен с цел прилагане на правилата на Общността, съдържащи се в разглежданата Директива, да се счита за оправомощен да въведе възможността за допускане до процедурата за възлагане на поръчка на лица, които, макар и да не са „в съответствие“ към момента на изтичане на срока за участие в процедурата, все пак докажат, че могат да уредят своето положение (и са предприели положителни действия за това) преди възлагането на поръчката?
И ако тълкуването, посочено в предходния въпрос, се приеме за приложимо — като по този начин се допуска въвеждането на по-гъвкави правила, отколкото би било възможно при по-строго тълкуване на „изпълнението“ на задълженията, посочени от законодателя на Общността — противоречат ли такива правила на основни принципи на Общността, като принципа на равно третиране на всички граждани на Съюза или — що се отнася само до процедурите за възлагане на обществени поръчки — на принципа на равни условия за всички лица, кандидатствали за участие в такива процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.