Дело C-127/04: O’Byrne, Съдебно решение от 9 февруари 2006 г.

1. При тълкуване на член 11 от Директивата, когато продукт се доставя по договор за продажба от френски производител на негово изцяло притежавано английско дъщерно дружество, а след това от английското дружество на друго лице, счита ли се, че продуктът е пуснат в обращение:

(а) когато напуска френското дружество; или

(б) когато достига до английското дружество; или

(в) когато напуска английското дружество; или

(г) когато достига до лицето, което получава продукта от английското дружество?

2. Когато се завежда дело за права, предоставени на ищеца съгласно Директивата във връзка с предполагаемо дефектен продукт срещу едно дружество (А) по погрешка, като се счита, че А е производителят на продукта, когато всъщност производителят е друго дружество (Б), допустимо ли е държава членка съгласно националното си право да предостави на съдилищата си дискреционно правомощие да третират такова производство като „производство срещу производителя“ по смисъла на член 11 от Директивата?

3. Позволява ли член 11 от Директивата, тълкуван правилно, държава членка да предостави на съд дискреционно правомощие да позволи Б да бъде заместено на мястото на А като ответник по производство от вида, посочен във въпрос 2 по-горе („релевантното производство“), при обстоятелства, при които:

(а) изтекъл е 10-годишният срок, посочен в член 11;

(б) релевантното производство е заведено срещу А преди изтичането на 10-годишния срок; и

(в) не е заведено производство срещу Б преди изтичането на 10-годишния срок по отношение на продукта, който е причинил вредата, твърдяна от ищеца?