Дело C-228/04: Consorzio G.f.M., Съдебно решение от 9 февруари 2006 г.

Следва ли разпоредбите на Директивата, що се отнася само до посочените по-горе разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че когато законодателят на Общността използва израза „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски в съответствие с правните разпоредби на държавата, в която е установен, или с тези на държавата на възлагащия орган“ или „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци в съответствие с правните разпоредби на държавата на възлагащия орган“, законодателят е имал предвид — единствено и само — положение, при което съответното лице е изпълнило тези задължения чрез пълно и навременно плащане към момента на изтичане на срока за подаване на заявления за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (или във всеки случай преди възлагането на поръчката)?

Следва ли съответно националната разпоредба за прилагане [член 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] — доколкото, за разлика от посочената по-горе разпоредба на Общността, тя допуска изключване от процедурите за възлагане на поръчки на лица, които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски за служителите, в съответствие с италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“, или които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на данъци, в съответствие с италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ — да се тълкува само с оглед на неизпълнението — проверимо към посочената по-горе дата (изтичането на срока за подаване на заявления за участие или непосредствено преди възлагането, дори и временно, на поръчката) — на тези задължения, без да се отдава значение на последващото „уреждане“ на тяхното положение?

Или, напротив (ако, с оглед на посочените в предходния въпрос указания, националната разпоредба се приеме за несъвместима с целта и функцията на разпоредбата на Общността), може ли националният законодател, с оглед на ограниченията, на които е подчинен с цел прилагане на правилата на Общността, съдържащи се в разглежданата Директива, да се счита за оправомощен да въведе възможността за допускане до процедурата за възлагане на поръчка на лица, които, макар и да не са „в съответствие“ към момента на изтичане на срока за участие в процедурата, все пак докажат, че могат да уредят своето положение (и са предприели положителни действия за това) преди възлагането на поръчката?

И ако тълкуването, посочено в предходния въпрос, се приеме за приложимо — като по този начин се допуска въвеждането на по-гъвкави правила, отколкото би било възможно при по-строго тълкуване на „изпълнението“ на задълженията, посочени от законодателя на Общността — противоречат ли такива правила на основни принципи на Общността, като принципа на равно третиране на всички граждани на Съюза или — що се отнася само до процедурите за възлагане на обществени поръчки — на принципа на равни условия за всички лица, кандидатствали за участие в такива процедури?