Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съвместима ли е с член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО национална правна уредба, която предоставя освобождаване от акциз за горива, използвани от частни развлекателни плавателни съдове, единствено когато тези съдове са предмет на договор за чартър, независимо от действителното им използване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако в свое решение, постановено в рамките на преюдициално производство, Съдът на Европейския съюз е установил несъвместимост на нормативна разпоредба на държава членка с правото на Съюза, тази нормативна разпоредба не може да се приложи и в последващи национални административни или съдебни производства, независимо от обстоятелството, че фактите в последващото производство не са напълно идентични с тези в предходното преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка относно събирането на данъка върху наследството, която по отношение на изчисляването на данъка предвижда, че при придобиването на находящи се на територията на страната недвижими имоти данъчното облекчение, което се приспада от облагаемата основа, е в по-малък размер, когато към момента на смъртта му наследодателят и наследникът са имали местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, от данъчното облекчение, което би било приложимо, ако към този момент поне единият от тях е имал местоживеене или обичайно местопребиваване в първата държава членка?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка относно събирането на данъка върху наследството, която по отношение на изчисляването на данъка предвижда, че при придобиването на находящи се на територията на страната недвижими имоти свързаните със запазени части от наследството задължения не подлежат на приспадане, когато към момента на смъртта му наследодателят и наследникът са имали местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, при положение че тези задължения биха подлежали на приспадане в пълен размер от стойността на придобитото имущество в случай на смърт, ако към момента на смъртта на наследодателя поне един от двамата — наследодателят или наследникът — е имал местоживеене или обичайно местопребиваване в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от [Директивата за СЕО] да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещото развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92/ЕС (Директива за ОВОС), още когато за защитата на природата и ландшафта наредба предвижда общи забрани с възможност за освобождаване и задължения за разрешение, които нямат специфична връзка с проекти от приложенията към Директивата за ОВОС?
2. Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че планове и проекти са изготвени за областите селско и горско стопанство, земеползване и т.н., когато целта им е да определят референтна рамка именно за една или няколко от тези области
Или за защитата на природата и ландшафта е достатъчно да се установят общи забрани и задължения за разрешение, които следва да се проверяват в рамките на производство по предоставяне на разрешение за голям брой проекти и видове ползване и които могат да имат косвени („рефлексни“) последици върху една или няколко от тези области?
3. Трябва ли член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти, когато приета за защита на природата и ландшафта наредба установява общи забрани и задължения за разрешение за голям брой абстрактно описани проекти и дейности в защитената зона, но без да посочва или предвижда конкретни проекти при приемането си и следователно без да има специфична връзка с конкретни проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. a) Трябва ли член 1, точка 1, първа алинея от ДПЗ във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 да се тълкува в смисъл, че информация за предстоящото публикуване в пресата на статия, която отразява пазарни слухове относно емитент на финансови инструменти, може да удовлетвори изискването за точност, наложено от тези членове, за да се квалифицира като вътрешна информация?
б) От значение ли е за преценката на точността на информация като тази в разглеждания случай обстоятелството, че статията в пресата, чието предстоящо публикуване представлява разглежданата информация, посочва — като пазарни слухове — цената на публично предложение за закупуване?
в) Имат ли значение за преценката на точността на разглежданата информация известността на журналиста, подписал статията, репутацията на медийното издание, в което е публикувана статията, и обстоятелството, че тази публикация действително е повлияла чувствително („ex post“) на курса на ценните книжа, за които се отнася?
2. В случай на отговор, че информация като тази в разглеждания случай може да удовлетвори предвиденото изискване за точност:
a) Трябва ли член 21 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че разкриването от страна на журналист на един от обичайните му източници на информация за предстоящото публикуване на подписана от него статия, която отразява пазарни слухове, се извършва „за целите на журналистическата дейност“?
б) Зависи ли отговорът на този въпрос по-специално от това дали журналистът е бил информиран от съответния източник за пазарните слухове или от това дали разкриването на информацията за предстоящото публикуване на статията е било от полза, за да се получат от съответния източник разяснения относно достоверността на слуховете?
3. Трябва ли членове 10 и 21 от РПЗ да се тълкуват в смисъл, че дори когато журналист е разкрил вътрешна информация „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на член 21, за определяне на законния или незаконния характер на разкриването е необходимо да се прецени дали същото е извършено „при обичайното упражняване на […] [журналистическата] професия“ по смисъла на член 10?
4. Трябва ли член 10 от РПЗ да се тълкува в смисъл, че за да се счита за извършено при обичайното упражняване на журналистическата професия разкриването на вътрешна информация трябва да е строго необходимо за упражняването на тази професия и да е съобразено с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Трябва ли разпоредбите на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения в интернет нарушава правата му, и претендира както поправяне на данни и заличаване на информация, така и обезщетение за произтичащите от тях неимуществени и имуществени вреди, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, искане за обезщетение на вредата, причинена на територията на тази държава членка, в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. [(C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 51 и 52)], или трябва да предяви иска за обезщетение пред съда, компетентен да разпореди поправянето на данните и заличаването на злепоставящите коментари, в съответствие с решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan [(C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Превишила ли е Европейската комисия правомощията си, като е приела, че белгийската схема за освобождаване от данък на свръхпечалбата попада в обхвата на контрола върху държавните помощи, въпреки че определянето на облагаемите доходи е в изключителната компетентност на държавите членки?
Правилно ли е квалифицирана белгийската схема за освобождаване от данък на свръхпечалбата като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589, включително по отношение на определянето на актовете, на които се основава схемата, и необходимостта от допълнителни мерки за прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Компетентен ли е Бюрото на Европейския парламент да изменя условията на доброволния допълнителен пенсионен режим чрез мерки за прилагане, без да се изменя предварително член 27, параграф 2 от Статута на депутатите?
Спазено ли е изискването за мотивиране при приемането на решението от 10 декември 2018 г., с което се изменят условията за придобиване на право на допълнителна пенсия?
Нарушени ли са правата, придобити и в процес на придобиване, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания, чрез увеличаване на възрастта за получаване на допълнителна пенсия и въвеждането на удръжка от 5%?
Съответстват ли приетите мерки на принципите на пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност и следва ли да бъдат предвидени преходни мерки при изменението на пенсионния режим чрез решението от 10 декември 2018 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е апелативният състав на EUIPO да постанови решение, с което преписката се връща на долустоящата инстанция за ново разглеждане, когато исканията на жалбоподателя не са напълно уважени?
Длъжен ли е EUIPO да извърши служебна проверка на фактите само въз основа на изтъкнатите основания и да вземе предвид само общоизвестни факти при производство за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютни основания за отказ?
Спазено ли е правото на защита и принципът на изслушване при постановяване на решението на апелативния състав на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.