Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 […], позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 […], и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това, че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?
2) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към Директива 2014/24, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, предложени да изпълняват поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет ще се използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите, или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?
3) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24 позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна
В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?
4) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган
Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че посочените разпоредби: i) изискват автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изискват автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посоченото тълкуване на член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 да се счита за пропорционално и следователно в съответствие с член 5, параграф 4, първа алинея от Договора за Европейския съюз?
3) Трябва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
4) Трябва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че посочените разпоредби предвиждат, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
5) Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл и посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
6) Трябва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, което не може да бъде обжалвано, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е правото на заявителя да бъде изслушан преди приемането на актовете за поддържане на ограничителните мерки срещу него?
Допуснал ли е Общият съд явна грешка при преценката, като е приел, че поддържането на ограничителните мерки срещу заявителя е обосновано с оглед на актуалните факти и връзките му с управляващите власти в Демократична република Конго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е правото на изслушване на жалбоподателя при оставянето му в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Могат ли ограничителните мерки да бъдат отменени поради нарушение на правото на защита, ако производството не би приключило с различен резултат при липса на това нарушение?
Съответстват ли критериите за включване в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, на изискванията за длъжности, предполагащи отговорност за репресии срещу цивилното население или неспазване на принципите на правовата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е Комисията да не вземе предвид информация, предоставена извън отговор на антидъмпингов въпросник, при определяне на експортната цена и претегляне на продажбите за целите на изчисляване на дъмпинговия марж?
Съществува ли йерархия между методите за определяне на нормалната стойност по член 2, параграфи 1 и 3 от основния регламент, и следва ли Комисията да даде предимство на цените на други продавачи или производители пред формираната нормална стойност при липса на вътрешни продажби от износителя?
Задължена ли е Комисията при изчисляване на маржа на подбиване на цените да използва продажните цени към първите независими клиенти, вместо да прилага по аналогия методите за формиране на експортната цена по член 2, параграф 9 от основния регламент?
Длъжна ли е Комисията, при липса на съдействие от страна на някои свързани преработватели, да изчисли тежестта на различните канали за продажба въз основа на най-добрите налични данни по член 18 от основния регламент, и допустимо ли е Общият съд да замести преценката на Комисията със своята?
Изисква ли член 2, параграф 11 от основния регламент при изчисляването на претеглянето на дъмпинговите маржове да се прилага конкретен метод и следва ли Комисията да отчете всички релевантни данни за продажбите към независими клиенти и свързани преработватели, за да отрази в пълна степен съществуващия дъмпинг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че освобождаването, което тази разпоредба предвижда за сделки по отпускане, договаряне и управление на кредити, се прилага за описания в главното производство договор за синтетична секюритизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 201 от Директивата [за ДДС], който предвижда, че „[п]ри внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса“, да се тълкува в смисъл, че последната е длъжна да приеме вътрешноправна норма в областта на ДДС при внос (национален данък: [дело, по което е постановено решение на Съда от 14 юли 2013 г., Equoland, C‑272/13), в която изрично се посочват лицата, задължени да извършват съответното плащане?
Трябва ли член 77, параграф 3 от [Митническия кодекс] относно митническите задължения при внос, съгласно който „[п]ри косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник“, да се тълкува в смисъл, че косвеният представител е отговорен не само за митата, но и за ДДС при вноса само поради факта, че „подава митническа декларация“ от свое име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушени ли са системно и трайно задълженията на държавата членка да не допуска превишаване на годишната пределна стойност за азотен диоксид (NO2) съгласно член 13, параграф 1 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО?
Изпълнила ли е държавата членка задължението си да приеме подходящи мерки и планове за качество на въздуха, които да гарантират, че периодът на превишаване на пределната стойност за NO2 е възможно най-кратък, съгласно член 23, параграф 1 и приложение XV, раздел А от Директива 2008/50/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.