1) Трябва ли европейската заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, постановена задочно, без осъденото лице да е било уведомено за мястото или за датата на съдебното заседание, и срещу която то все още разполага със способ за защита, да се разглежда не като заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение на Съвета на Европейския съюз 2002/584/ПВР от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, а като заповед за арест с цел провеждане на наказателно производство по смисъла на член 5, точка 3 от същото Рамково решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4, точка 6 и член 5, точка 3 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държавите членки да обвържат предаването на съдебните органи на издаващата държава на пребиваващо на тяхна територия лице, срещу което при описаните в първия въпрос обстоятелства е издадена заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, с условието лицето да бъде върнато в изпълняващата държава членка за изпълнение на евентуално окончателно наложеното в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или на евентуално окончателно взетата в тази държава мярка, изискваща задържане?
3) При положителен отговор на втория въпрос, същите членове нарушават ли член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, и по-специално принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация?
4) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 3 и 4 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебните органи на държава членка да откажат да изпълнят европейска заповед за арест, ако има сериозни причини да се смята, че нейното изпълнение би довело до нарушаване на основните права на засегнатото лице, закрепени в член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз?