Дело C-99/09: Polska Telefonia Cyfrowa, Съдебно решение от 1 юли 2010 г.

Текст

Резюме на решението

Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22

(член 30, параграф 2 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 30, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че националният регулаторен орган трябва да вземе предвид понасяните от операторите на мобилни телефонни мрежи разходи за осигуряване на преносимост на номера, когато преценява дали потребителската такса за тази услуга има възпиращ характер. Той обаче има право да определи пределен размер на начисляваната от операторите такса, който е по-нисък от понасяните от последните разходи, когато изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.

(вж. точка 28 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

1 юли 2010 година(*)

„Далекосъобщителни услуги — Директива 2002/22/ЕО — Член 30, параграф 2 — Преносимост на телефонните номера — Правомощия на националните регулаторни органи — Потребителска такса — Възпиращ характер — Вземане предвид на разходите“

По дело C‑99/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Sąd Najwyższy (Полша) с акт от 19 декември 2008 г., постъпил в Съда на 11 март 2009 г., в рамките на производство по дело

Polska Telefonia Cyfrowa sp. z o.o.

срещу

Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ ...