Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Прекратява ли изразеният отговор на Комисията състоянието на бездействие по член 265 ДФЕС, когато този отговор представлява отказ да се извърши исканото действие?
Следва ли неизпълнението на искането на жалбоподателя да се счита за акт, подлежащ на обжалване по член 263, параграф 4 ДФЕС, когато институцията е изразила правно становище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Последиците за допустимостта на иск по член 265 ДФЕС, когато по-късно е приет административен акт, с който се преодолява твърдяното бездействие.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява водене на наказателно производство за неплащане на ДДС, след като за същото деяние с влязъл в сила акт е наложена данъчна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска мярка на държава членка, при която националната правна уредба на теория гарантира на всеки отговарящ на законовите условия доставчик на услуги — в това число и на доставчик на услуги, регистриран в друга държава членка — възможност, ако иска да предоставя нелиберализирани услуги по организиране на онлайн хазартни игри, да получи концесия по предвидените за това процедури, а именно или чрез участие в публичен търг, или чрез представяне на свободна оферта при определените от правната уредба условия, но съответната държава членка фактически не обявява публичен търг за предоставяне на концесия, а доставчикът на услуги на практика не може да се възползва от възможността за подаване на свободна оферта, като въпреки това националният орган приема, че доставчикът на услуги, осъществявал дейността си без издадено въз основа на предоставена концесия разрешение, е извършил нарушение, и му налага предвидената в закона административна санкция (временно спиране на достъпа и глоба при повторно нарушение)?
2. Допуска ли член 56 ДФЕС държава членка да приеме норми от по-висок ранг във вътрешното си право, с които на теория да позволи на доставчиците на услуги за организиране на онлайн хазартни игри да осъществяват дейността си трансгранично, но поради липса на правила за прилагане от по-нисък ранг тези доставчици на услуги да бъдат в действителност лишени от възможността да получат необходимите за тази дейност административни разрешения?
3. Ако с оглед на отговорите на предходните въпроси констатира, че мярката на държавата членка противоречи на член 56 ДФЕС, юрисдикцията, разглеждаща спора в главното производство, би ли действала в съответствие с правото на Съюза, ако приеме, че установеното с административните решения на държавата членка нарушение поради предоставяне на услуги без разрешение и наложената за това административна санкция (временно спиране на достъпа и глоба) противоречат на член 56 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да вземе предвид решение на национален съд, постановено след решението на апелативния състав на EUIPO, при упражняване на контрол за законосъобразност по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от френския Кодекс на интелектуалната собственост, по-специално относно обхвата на защитата на фирменото наименование и критериите за определяне на секторите на дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушени ли са задълженията на Република България по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО, поради систематично и постоянно неспазване на годишните и дневните пределно допустими стойности за концентрациите на ПЧ10 в определени зони и агломерации за периода 2007–2014 г. включително?
Изпълнила ли е Република България задължението си по член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50/ЕО, и по-специално задължението периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за ПЧ10 да бъде възможно най-кратък, за периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Ограничаването на освобождаването от ДДС по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО само до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват ограничен брой професии, е несъвместимо с правото на Съюза.
Ограничаването на освобождаването с оглед на риска от нарушаване на конкуренцията не може да се основава на абстрактна преценка по професионални категории, а следва да се извършва за всеки конкретен случай.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е заличаването на марка на Европейския съюз на основание, че тя се състои изключително от формата на продукта, която е необходима за постигането на технически резултат, съгласно член 7, параграф 1, буква е), подточка ii) от Регламент № 207/2009?
Допустимо ли е заличаването на марка на Европейския съюз поради липса на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Може ли марка на Европейския съюз да бъде запазена поради придобит отличителен характер чрез използване по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е да се регистрира като марка на Европейския съюз триизмерен знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато тази форма е необходима за получаването на технически резултат?
Следва ли наличието на други възможни форми, които позволяват да се постигне същият технически резултат, да се взема предвид при преценката дали дадена форма попада под абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.