Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допусната ли е грешка при преценката на вероятността от объркване между заявената марка „BLACK LABEL BY EQUIVALENZA“ и по-ранната международна марка „LABELL“ съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е определено сходството между разглежданите фигуративни марки при анализа на относителните основания за отказ по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава — членка на ЕС, срещу когото е предявен иск от бивш негов служител пред съд на държавата членка, в която е установен (в съответствие с член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предмет на предявения от работодателя насрещен иск не е вземане, което първоначално е било негово, а вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че той изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че той допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
2) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86/ЕО от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде тълкуван и прилаган в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
3) За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
4) Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, както и членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г., и с член 52, параграф 4 от Кралски указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38/ЕО, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
5) Изисква ли Директива 2004/38/ЕО превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли същата Директива 2004/38/ЕО или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Прилага ли се по отношение на енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, единствено възможността за освобождаване от облагане с данъци, установена с член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, или те попадат, що се отнася до частта от тези продукти, чиято консумация отговаря на произведената електроенергия, и в приложното поле на предвиденото в член 14, параграф 1, буква а) от тази директива задължение за освобождаване от облагане с данъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Когато след влизането в сила на Директива 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. държава членка първоначално не е приела каквато и да е разпоредба за въвеждането на акциз върху потреблението на електроенергия, а е запазила въведен по-рано косвен данък, с който се облага това потребление, както и местни данъци:
– трябва ли съвместимостта на въпросния данък с Директива 92/12/ЕИО от 25 февруари 1992 г. и Директива [2003/96] от 27 октомври 2003 г. да се преценява с оглед на условията, установени в член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г. за наличието на „друг косвен данък“, а именно да има едно или повече специални предназначения и да е в съответствие с определени правила относно акциза или данъка върху добавената стойност?
– или запазването на „друг косвен данък“ е възможно само при наличието на хармонизиран акциз и в този случай въпросната вноска може да се разглежда като такъв акциз, чиято съвместимост с тези две директиви би следвало тогава да се преценява с оглед на всички правила за хармонизация, предвидени в тях?
2) Трябва ли изчислявана въз основа на потреблението на електроенергия вноска, постъпленията от която са предназначени както за финансирането на разходи, свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и от комбинирано производство, така и за прилагането на географско изравняване на тарифите и намаляване на цената на електроенергията в полза на бедните домакинства, да се разглежда като имаща специално предназначение за целите на прилагането на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г., възпроизведени в член 1, параграф 2 от Директивата от 16 декември 2008 г.?
3) Ако само някои от предназначенията могат да бъдат квалифицирани като специални по смисъла на тези разпоредби, биха ли могли все пак данъчнозадължените лица да искат цялостно възстановяване на спорната вноска, или те могат да искат само частично възстановяване съобразно дела на разходите, които не са със специално предназначение, в общите разходи, които тя финансира?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че режимът на вноската за обществената електроенергийна услуга е изцяло или частично несъвместим с правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза, трябва ли член 18, параграф 10, втора алинея от Директивата от 27 октомври 2003 г. да се тълкува в смисъл, че до 1 януари 2009 г. спазването на минималните данъчни ставки, предвидени в тази директива, е единственото задължение, което възниква за Франция от правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Когато въздушният превоз на пътници се извършва с два полета без значителен престой на летището за смяна на полета, следва ли мястото на излитане за първата отсечка от маршрута да се счита също за място на изпълнение съгласно член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 в случаите, в които бъде предявен иск за обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004 поради инцидент, възникнал във втората отсечка от маршрута, срещу съконтрагента по договора за превоз, който действително е опериращият въздушен превозвач на втория полет, но не и на първия?
Трябва ли член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че понятието „дела, свързани с договор“ обхваща и правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, когато то е предявено срещу опериращ въздушен превозвач, с който засегнатият пътник не е сключвал договор за превоз?
Когато въздушният превоз на пътници се извършва с два полета без значителен престой на летището за смяната на полета, следва ли крайната дестинация на пътника да се счита за място на изпълнение съгласно член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 и в случаите, в които предявеният иск за обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004 се основава на инцидент, възникнал в първата отсечка от маршрута, и е заведен срещу опериращия първия полет въздушен превозвач, който обаче не е страна по договора за превоз?
При въздушен превоз на пътници, който се осъществява с два полета и не включва значителен престой на летищата, на които се сменят полетите, следва ли мястото на пристигане на втората отсечка да се счита за мястото на изпълнение по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, ако е предявен иск срещу въздушния превозвач, изпълняващ полета по първата отсечка, когато е възникнала нередовността, и превозът по втората отсечка се осъществява от друг въздушен превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Необходимо ли е по смисъла на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96/ЕО предприятията, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, да бъдат дребни производители, за да се квалифицират като дистрибутори и да подлежат на облагане с акциз съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от Директивата, като останалите предприятия (които не са дребни производители), произвеждащи електроенергия за собствени нужди, са изключени от обхвата на понятието дистрибутор, или трябва да се квалифицират като дистрибутори и подлежащи на облагане с акциз съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от Директивата всички предприятия, които произвеждат електроенергия за собствени нужди (независимо от големината им и от това дали производството се явява основна или допълнителна икономическа дейност) и не са освободени от облагане като дребни производители съгласно втората част на трета алинея от член 21, параграф 5 от Директивата?
2) В конкретно изражение, може ли предприятие като разглежданото в главното производство, което е голям производител на електроенергия и произвежда около 9 % от националната електроенергия за продажбата ѝ към националната мрежа, да се квалифицира като „предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди“ съгласно член 21, параграф 5 от Директива [2003/96], когато само малка част от произвежданата от него електроенергия се използва в собственото му производство на нова електроенергия като неразделна част от производствения му процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 167, 168, 169, 179, на член 213, параграф 1, на член 214, параграф 1, буква а) и на член 273 от Директива 2006/112 да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при обстоятелства като тези по главното производство задължава данъчнозадълженото лице, чиято регистрация по ДДС е заличена, да заплати на държавата полученото ДДС в периода на заличаване на идентификационния номер по ДДС, без обаче да му се признава право на приспадане на ДДС за направените в същия период покупки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.