Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Приложима ли е процедурата за заличаване на дело от регистъра на Съда в случай на оттегляне на преюдициално запитване от страна на националния съд след постановяване на релевантно решение по аналогично дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли понятието „в сравнително по-неблагоприятно положение“ по смисъла на член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изисква анализ на конкретните последици от прилагането на диференцирани цени от предприятие в господстващо положение за конкурентното положение на засегнатото предприятие и съответно дали следва да се вземе предвид тежестта на посочените последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза (и по-специално с член 3, параграф 3 ДЕС, членове 26 ДФЕС, 56—58 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 2004/17) тълкуването на вътрешно право, което изключва преразглеждането на цените в договори, отнасящи се до специални сектори, по-специално поръчките, чийто предмет е различен от секторите, посочени в самата директива, които обаче са свързани с тези сектори с функционална връзка?
Съвместима ли е Директива 2004/17 (в случай че се приеме, че изключването на преразглеждането на цените за всички договори, които са сключени и се прилагат в сферата на специалните сектори, е пряко следствие от Директивата), с принципите на Европейския съюз (и по-специално с член 3, параграф 1 ДЕС, членове 26 ДФЕС, 56—58 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз) поради несправедливост, непропорционалност и промяна на договорното равновесие и следователно на правилата на ефективния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1. Предвид членове 167, 168, 184 и сл. от Директивата за ДДС и предвид принципа на неутралитет ще има ли общината право да приспадне (чрез корекция) данъка върху инвестиционните си разходи, при положение че:
– в началния период след производството (придобиването) дълготрайният актив е използван за целите на необлагаема дейност (във връзка с изпълнението от общината на публични задачи в кръга на предоставените ѝ властнически правомощия),
– предназначението на дълготрайния актив обаче е променено и общината ще го използва и за извършване на облагаеми сделки?
2. За отговора на първия въпрос има ли значение, че към момента на производството или придобиването на дълготрайния актив намерението на общината да използва в бъдеще този актив за извършване на облагаеми сделки, не е било изрично изразено?
3. За отговора на първия въпрос има ли значение, че дълготрайният актив ще се използва за извършване както на облагаеми, така и на необлагаеми сделки (във връзка с изпълнението на публични задачи) и че не е възможно конкретните инвестиционни разходи да бъдат обективно отнесени към едната от посочените по-горе категории сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
В хипотезата, в която молба за издаване на разрешение за отказ от наследство е подадена до гръцка юрисдикция от родителите на ненавършило пълнолетие дете, чието обичайно местопребиваване е в Италия, с цел да се определи дали пророгацията на компетентност съответства на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003:
a) може ли единствено от обстоятелството, че молбата е подадена пред гръцкия съд, да се установи недвусмислено приемане от страна на родителите на пророгацията на компетентност,
б) в качеството си на страна по право в съответните производства съгласно гръцкото законодателство, може ли [прокурорът] да бъде считан за една от страните в производството, които трябва да приемат пророгацията към момента на подаване на молбата,
в) в интерес на детето ли е пророгацията на компетентност, като се има предвид, че самото то и молителите — негови родители, имат обичайно местопребиваване в Италия, докато към момента на смъртта си наследодателят е пребивавал в Гърция, където е и наследството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Тълкуван ли е правилно критерият за недопускане на изключително местен обхват на по-ранния знак по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009?
Спазено ли е изискването за доказване на известност на използването на по-ранния знак съгласно испанското право при прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е прието, че по-ранният знак предоставя на титуляра си право да забрани използването на по-късна марка по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя на защита по член 65 от Регламент № 207/2009 чрез недопускане на разглеждане на доводи, основани на теорията за междинните марки и приоритет на по-ранна марка на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е да се обяви недействителност на марка на Европейския съюз въз основа на нерегистрирано търговско наименование съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, когато националното право предоставя такова право?
Изисква ли член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 по-ранният знак да има по-широк от местния обхват, за да бъде основание за недействителност?
Може ли Съдът на Европейския съюз да контролира тълкуването и прилагането на националното право от страна на Общия съд, освен в случай на изопачаване?
Изисква ли член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 по-ранното право да не е обявено за недействително с влязло в сила съдебно решение, за да бъде основание за недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Могат ли следните нарушения на белгийското законодателство за пиротехнически изделия да се квалифицират като „тежки нарушения“ по смисъла на член 45 от Директива 2013/29:
a) продажбата на пиротехнически изделия с 2,666 kg [ПТЗ], което е нарушение на член 265, точка 7 и член 257 от Кралския указ за взривните вещества, ко[и]то забраняват продажбата на пиротехнически изделия с повече от един килограм ПТЗ, когато потребителят няма издадено индивидуално административно разрешение за притежаване на по-голямо количество пиротехнически изделия;
б) надхвърляне на определените ограничения за съхранение и неспазване на предвидените във федерално разрешение за фойерверки места за съхранение, въпреки че вече е издадено регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда за съхраняване на съответните по-големи количества на съответните места;
в) временно складиране на малки количества пиротехнически изделия на различни места, които не са специално разрешени за складиране, в обект на търговец на пиротехнически изделия на дребно, който има както федерално разрешение за фойерверки, така и регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда?
2) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 (понастоящем член 4, параграф 1 от Директива 2013/29), евентуално във връзка с член 10 от Директива[та за услугите], национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно предвижда две изисквания по отношение на местата за съхранение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на [Директива 2007/23], от една страна, да има издадено въз основа на разпоредбите за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества разрешение, а от друга страна, разрешение, издадено въз основа на разпоредбите за разрешения за структури с вредни въздействия с оглед на опазване на околната среда, въпреки че двата разрешителни режима по същество имат една и съща цел (превантивна преценка на рисковете за безопасността) и един от тези разрешителни режими (в случая този по отношение на взривните вещества) предвижда (много) ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки (от 50 kg ПТЗ, тоест активно вещество)?
3) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2013/29 […] и член 6, параграф [1] от Директива 2007/23 […] (евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС), съчетан с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки (фойерверки от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23), които съдържат повече от един килограм ПТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 141, буква в) от Директива[та за ДДС], от чиято разпоредба съгласно член 42 (във връзка с член 197) от Директива[та за ДДС] зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие не е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, включително когато за конкретното вътреобщностно придобиване на стоки данъчнозадълженото лице използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка?
Трябва ли членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че само представената в срок обобщена декларация води до неприлагането на член 41, първа алинея от Директива[та за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 9 от Директива 92/50, който предвижда, че обществените поръчки за изброените в приложение I Б към Директивата услуги се възлагат съгласно членове 14 и 16 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че посочените поръчки при всички положения остават подчинени на принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, равно третиране и забрана за дискриминация, основана на гражданството, прозрачност и недопускане на дискриминация съгласно членове 49, 56 и 106 ДФЕС?
Трябва ли член 27 от Директива 92/50, който предвижда, че в случай на възлагане на поръчка чрез процедура на договаряне броят на допуснатите до преговори кандидати не може да бъде по-малък от трима, при условие че има достатъчно подходящи кандидати, да се тълкува в смисъл, че се прилага и за обществени поръчки за услуги, изброени в приложение I Б към Директивата?
Допуска ли член 27 от Директива 92/50, който предвижда, че в случай на възлагане на поръчка чрез процедура на договаряне броят на допуснатите до преговори кандидати не може да бъде по-малък от трима, при условие че има достатъчно подходящи кандидати, прилагането на национално законодателство, което не гарантира отваряне за конкуренцията при приемането на процедура на договаряне по отношение на обществените поръчки, възложени преди приемането на Директива 2004/18, за услугите, изброени в приложение I Б към Директива 92/50?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.