всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

6.07.15 - Споразумения за свободна търговия, асоцииране, стабилизация и др.

Споразумения за свободна търговия, асоцииране, стабилизация и др.

Дело C-142/24: Familienstiftung, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Трябва ли член 40 от Споразумението за [ЕИП] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно данъчното облагане на наследствата и даренията, която предвижда, че при облагане на предоставяне приживе на имущество за учредяване на чуждестранна фондация се прилага най-високият данъчен клас III, дори и ако тази фондация се учредява основно в интерес на едно или няколко семейства (семейна фондация), а за местна семейна фондация в такъв случай предвижда, че данъчният клас се определя въз основа на родствената връзка между най-отдалечения правоимащ съгласно акта за учредяване на фондация и дарителя (учредителя), и това води до прилагане на по-благоприятните данъчни класове I или II?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-779/21: Комисия/Front Polisario, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Притежава ли Front Polisario процесуална правоспособност да обжалва актове на институциите на Европейския съюз пред съдилищата на Съюза?
Засегнат ли е Front Polisario пряко и лично от решението на Съвета за сключване на споразумението между Европейския съюз и Кралство Мароко относно Западна Сахара?
Допуснал ли е Общият съд грешки при прилагане на правото относно обхвата на съдебния контрол и изискването за съгласие на народа на Западна Сахара при сключването на международното споразумение?
Може ли Front Polisario да се позовава на принципите на международното право, включително принципа на самоопределение и принципа на относително действие на договорите, при оспорване валидността на решението за сключване на международното споразумение от Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-399/22: Confédération paysanne () и tomates du Sahara occidental), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 207 ДФЕС, Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да приеме мярка за забрана на вноса на селскостопански продукти, чието етикетиране системно не отговаря на правната уредба на Съюза относно посочването на страната или територията на произход?
Трябва ли член 76 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година да се тълкува в смисъл, че върху етикетите на добитите на територията на Западна Сахара пъпеши „Шаранте“ и чери домати трябва — на етапите на вноса им и на продажбата им на потребителите — като страна на произход да се посочва само Западна Сахара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-375/23: Meislev, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.

Попада ли национална правна уредба, която определя условията за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка, в приложното поле на клаузата standstill, предвидена в член 13 от [Решение № 1/80]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се счита, че въвеждането на по-строги времеви условия за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в държава членка (т.е. по-строги минимални изисквания по отношение на продължителността на предходно пребиваване и работа на чужденеца в държавата членка) е подходящо, за да се улесни успешното интегриране на гражданите на трети страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/22: Finanzamt Köln-Süd (Imposition sur demande d’un assujetti partiel), Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.

Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-549/22: Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (Transfert de prestations de survie), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Трябва ли член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране [между ЕО и Алжир] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на преживяло починал работник лице, което пребивава в Алжир и иска да прехвърли обезщетението си за преживели лица в Алжир?
Трябва ли член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране [между ЕО и Алжир], като се имат предвид текстът, предметът и естеството му, да се тълкува в смисъл, че има директен ефект и че следователно лицата, за които се прилага тази разпоредба, имат право да се позоват пряко на нея пред юрисдикциите на държавите членки, за да попречат на прилагането на противоречащите ѝ разпоредби от вътрешното право?
Трябва ли член 68, параграф 4 от Споразумението за асоцииране [между ЕО и Алжир] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане на принципа на държавата на пребиваване, посочен в член 17, параграф 3 от [ANW], който води до ограничаване на прехвърлянето в Алжир на обезщетението за преживели лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/22: Viagogo, Съдебно решение от 27 април 2023 г.

1) Допуска ли Директива [2000/31], и по-конкретно членове 3, 14 и 15 от нея във връзка с член 56 ДФЕС, прилагане на правната уредба на държава членка относно продажбата на вторичния пазар на билети за прояви, което има за последица забраната за оператор на платформа за съхранение на информация, осъществяващ дейност в [Европейския съюз], какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, да предоставя на трети лица услуги по обявяване на продажба на вторичния пазар на билети за прояви, като запазва тази дейност само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени от публични органи да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи?
2) Допуска ли освен това член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС прилагането на правна уредба на държава членка относно продажбата на билети за прояви, която запазва всички услуги, присъщи за вторичния пазар на билети (и по-специално посредничеството), само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи, като забранява извършването на тази дейност от доставчиците на услуги на информационното общество, които искат да осъществяват дейност като доставчици на услуги по съхранение на информация по смисъла на членове 14 и 15 от Директива [2000/31], по-конкретно когато, както в настоящия случай, това запазване има за последица да предостави възможност на оператор с господстващо положение на първичния пазар за разпространение на билети да разшири господстващото си положение по отношение на посредническите услуги на вторичния пазар?
3) Може ли по смисъла на европейската правна уредба, и по-специално на Директива [2000/31], понятието „пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация“ да се използва само при липсата на каквито и да било дейности по филтриране, подбор, индексиране, организиране, каталогизиране, обобщаване, оценка, използване, промяна, извличане или популяризиране на съдържанието, публикувано от потребителите, всички те разбирани като примерни показатели, които не е необходимо да са налице едновременно, тъй като сами по себе си трябва да се считат за показващи предприемаческо управление на услугата и/или възприемане на техника за оценка на поведението на потребителите с цел повишаване на тяхната лоялност, или запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на описаните обстоятелства, така че дори при наличието на едно или няколко от тях да може да се приеме, че преобладава неутралността на услугата, която води до квалифицирането като пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-402/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Retrait du droit de séjour d’un travailleur turc), Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.

Могат ли турските граждани с права по член 6 или член 7 от Решение № 1/80 да се позовават и на член 13 от Решение № 1/80?
Следва ли от член 14 от Решение № 1/80, че турските граждани не могат вече да се позовават на член 13 от Решение № 1/80, ако поради личното си поведение представляват настояща, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото?
Може ли новото ограничение, при което правото на пребиваване на турските граждани може да се прекратява по съображения за обществен ред дори след 20 години [законно пребиваване], да се обоснове с промяната в обществените възгледи, довела до това ограничение
Достатъчно ли е в това отношение, че новото ограничение има съответната цел от обществен ред, или се изисква и то да е подходящо за постигането на тази цел и да не надхвърля необходимото за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/21: Udlændingenævnet (Examen linguistique imposé aux étrangers), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че приета след влизането в сила на това решение в съответната държава членка национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на турски работник, пребиваващ законно в тази държава членка, с неговия съпруг посоченият работник да е положил успешно изпит, удостоверяващ определено ниво на познания по официалния език на посочената държава членка, представлява „ново ограничение“ по смисъла на този член, а при утвърдителен отговор — дали това ограничение може да бъде обосновано от целта да се гарантира успешната интеграция на този съпруг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form