всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

6.07.04 - Последици, действие и предели

Последици, действие и предели

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Възможно ли е разпоредба от международно споразумение между две държави членки, позволяваща арбитраж между инвеститор и държава членка, да бъде противопоставяна на правото на Съюза и съвместима ли е тя с членове 267 и 344 ДФЕС?
Може ли арбитражен съд, създаден по силата на двустранен инвестиционен договор между държави членки, да се счита за „съд на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС и попада ли той в системата на съдебни средства за защита, предвидена в ДЕС и ДФЕС?
Длъжен ли е национален съд на държава членка да откаже изпълнението на арбитражно решение, постановено на основание клаузата за арбитраж в двустранен инвестиционен договор между държави членки, когато това решение е несъвместимо с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е международно споразумение между две държави членки на ЕС да предоставя на инвеститор от една държава членка право да предяви иск срещу другата държава членка пред арбитражен съд по спорове, които могат да засягат прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
Съвместимо ли е арбитражното решение, постановено въз основа на такава клауза за арбитраж в двустранен инвестиционен договор, с принципите и разпоредбите на правото на Съюза, по-специално с членове 267 и 344 ДФЕС?
Задължен ли е национален съд да откаже изпълнението на арбитражно решение, което противоречи на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Компетентна ли е Европейската комисия да приеме решение относно държавна помощ, произтичаща от изпълнението на арбитражно решение, постановено след присъединяването на Румъния към Европейския съюз?
Приложимо ли е правото на Европейския съюз ratione temporis към обезщетението, присъдено с арбитражното решение, когато вредоносното събитие е настъпило преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав) 15 декември 2021 година ( *1 ) „Околна среда — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Задължение на държавите членки за опазване и подобряване на качеството на атмосферния въздух — Искане за вътрешно преразглеждане — Отхвърляне на искането като недопустимо“ По дело T‑569/20, Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt, установено в Хелвоирт (Нидерландия), представлявано от T. Malfait и A. Croes, адвокати, жалбоподател, срещу Европейска комисия, представлявана от L. Haasbeek, G. Gattinara и M. Noll-Ehlers, в качеството на представители ответник, подпомагана от Кралство Нидерландия, представлявано от M. Bulterman, M. de Ree, J. Langer и J. Hoogveld, в качеството на представители, от Европейски парламент, представляван от W. Kuzmienko и C. Ionescu Dima, в качеството на представители, и от Съвет на Европейския съюз, представляван от K. Michoel и A. Maceroni, в качеството на представители, встъпили страни, с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 6 юли 2020 г., с което се отхвърля като недопустимо искане за вътрешно преразглеждане на решението за прекратяване на процедурата по оплакване CHAP (2019) 2512, ОБЩИЯТ СЪД (втори състав), състоящ се от: V. Tomljenović, председател, F. Schalin и I. Nõmm (докладчик), съдии, секретар: E. Coulon, постанови настоящото Решение Обстоятелствата по спора 1. Жалбоподателят, Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt, е комитет за действие, учреден на 2 март 2011 г. по повод на представянето от страна на общините Vught, Haaren, Oisterwijk, Tilbourg и Bois-le-Duc (Нидерландия) на визията им за регионален път № 65 и околностите. 2. След като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на държава членка да сключи с инвеститор от друга държава членка арбитражно споразумение ad hoc, даващо възможност да се продължи арбитражно производство, заведено въз основа на арбитражна клауза, идентична по съдържанието си с това споразумение, която се съдържа в сключено между тези две държави членки международно споразумение и е недействителна поради противоречието си със същите тези членове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
2) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) има достъп до правосъдие и освен това може да изложи материално-правни основания пред съд?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на [третия въпрос]:
4) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на [четвъртия въпрос]:
5) Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“, или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6) До каква степен отговорът на [въпросите от трети до пети] е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли условията за допустимост на жалба по член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкуват в светлината на член 9 от Орхуската конвенция относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда?
Правилно ли е прието, че регион Брюксел-столица не е пряко засегнат от спорния акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и поради това жалбата му е недопустима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси — попадат в обхвата на код B3020 [от приложение IX към] Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а [се прилага] задължението за нотифициране съгласно член 4?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Попада ли в приложното поле на член 45 ДФЕС гражданин на държава членка, който работи в друга държава членка, различна от тази по неговото пребиваване, когато има отношение с двустранна международна спогодба между тази държава членка и трета страна?
Задължена ли е държава членка да предостави същите социални предимства, предвидени по двустранна международна спогодба с трета страна, и на гражданите на други държави членки, които работят на нейна територия, и при какви условия може да откаже това?
Може ли нарушаването на равновесието и взаимността на двустранна международна спогодба да представлява обективна обосновка за отказ за предоставяне на социални предимства, докато финансовите и административни тежести са изключени като такава обосновка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12346 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form