6.07.04 - Последици, действие и предели
Последици, действие и предели
Дело C-333/19: Romatsa и др., Определение от 21 септември 2022 г.
Допустимо ли е международно споразумение между две държави членки на ЕС да предоставя на инвеститор от една държава членка право да предяви иск срещу другата държава членка пред арбитражен съд по спорове, които могат да засягат прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
Съвместимо ли е арбитражното решение, постановено въз основа на такава клауза за арбитраж в двустранен инвестиционен договор, с принципите и разпоредбите на правото на Съюза, по-специално с членове 267 и 344 ДФЕС?
Задължен ли е национален съд да откаже изпълнението на арбитражно решение, което противоречи на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/19: Комисия/European Food и др., Съдебно решение от 25 януари 2022 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да приеме решение относно държавна помощ, произтичаща от изпълнението на арбитражно решение, постановено след присъединяването на Румъния към Европейския съюз?
Приложимо ли е правото на Европейския съюз ratione temporis към обезщетението, присъдено с арбитражното решение, когато вредоносното събитие е настъпило преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/20: PL Holdings, Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.
Трябва ли членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на държава членка да сключи с инвеститор от друга държава членка арбитражно споразумение ad hoc, даващо възможност да се продължи арбитражно производство, заведено въз основа на арбитражна клауза, идентична по съдържанието си с това споразумение, която се съдържа в сключено между тези две държави членки международно споразумение и е недействителна поради противоречието си със същите тези членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/18: Stichting Varkens in Nood и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
2) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) има достъп до правосъдие и освен това може да изложи материално-правни основания пред съд?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на [третия въпрос]:
4) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на [четвъртия въпрос]:
5) Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“, или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6) До каква степен отговорът на [въпросите от трети до пети] е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/19: Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли условията за допустимост на жалба по член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкуват в светлината на член 9 от Орхуската конвенция относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда?
Правилно ли е прието, че регион Брюксел-столица не е пряко засегнат от спорния акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и поради това жалбата му е недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/18: Комисия/Унгария (Enseignement supérieur), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/18: Interseroh, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси — попадат в обхвата на код B3020 [от приложение IX към] Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а [се прилага] задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/16: North East Pylon Pressure Campaing и Sheehy, Съдебно решение от 15 март 2018 г.
В случай че по националното право законодателят не е определил изрично и окончателно на кой етап от процедурата може да се оспори решение и съдът разрешава този въпрос за всеки конкретен случай поотделно в съответствие с правилата на общото право (common-law), приложимо ли е предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] право на процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, по отношение на производството пред националния съд, в рамките на което се установява дали въпросното оспорване е предявено на правилния етап?
Отнася ли се предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] изискване за процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, за всички елементи на съдебно производство, в рамките на което се оспорва законосъобразността (с оглед на националното право или на правото на Съюза) на решение, действие или бездействие, попадащо в приложното поле на разпоредбите от същата директива за участие на обществеността, или се отнася само за тези елементи на оспорването, които са основани на правото на Съюза (или по-конкретно само за елементите на оспорването, които имат отношение към разпоредбите от директивата за участие на обществеността)?
Попадат ли в обхвата на съдържащия се в член 11, параграф 1 от Директива 2011/92 израз „решения, действия или бездействия“ административните решения, които са приети в рамките на разглеждане на заявка за разрешение за осъществяване, независимо дали с тези решения се установяват окончателно права на страните?
Трябва ли националният съд, за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените цели в член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]:
а) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) [№ 347/2013] и/или
б) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, точки а) и/или б), изискването оспорващите да „отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, представлява ли пречка да се приеме, че посочената конвенция има директен ефект, при положение че оспорващите изпълняват всички критерии по националното право, за да могат да оспорват и/или изрично имат право да предявят искане за оспорване:
а) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент [347/2013] и/или
б) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива [92/43]?
Възможно ли е държава членка да предвиди в законодателството си изключения от правилото, че процедурите в областта на околната среда не трябва да бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че нито Директива [2011/92], нито Орхуската конвенция предвиждат такова изключение?
По-специално допуска ли Орхуската конвенция национално право да изисква наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие или решение и увреждането на околната среда като условие за прилагането на транспониращото член 9, параграф 4 от същата конвенция национално законодателство за гарантиране, че производствата в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/16: Western Sahara Campaign UK, Съдебно решение от 27 февруари 2018 г.
Валидно ли е Споразумението [за партньорство], одобрено и приложено с Регламент 764/2006, Решение 2013/785 и Регламент № 1270/2013, като се имат предвид предвиденото в член 3, параграф 5 ДЕС изискване Съюзът да допринася за спазването на всички релевантни принципи на международното право и за зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и степента, в която [това споразумение] е било сключено в полза на народа сахрави, от негово име и в съответствие с неговата воля и/или след консултации с признатите му представители?
Има ли право жалбоподателят да оспорва валидността на актове на Съюза, като твърди нарушение на международното право от страна на Съюза, като се имат предвид по-специално:
а) обстоятелството, че макар да има процесуална легитимация съгласно националното право да оспорва валидността на актовете на Съюза, той не предявява права, произтичащи от правото на Съюза, и
б) изведеният в решението по дело „Златото, изнесено от Рим през 1943 г.“ (ICJ Reports 1954 г., стр. 19) принцип, съгласно който с решенията си Международният съд не може да осъжда поведението или да засяга правата на държава, която не е страна по спора пред него и не е дала съгласието си да бъде обвързана от неговите решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.