6.07.04 - Последици, действие и предели
Последици, действие и предели
Дело C-104/16: Съвет/Front Polisario, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Споразумението за либерализация между Европейския съюз и Кралство Мароко се прилага и за територията на Западна Сахара?
Може ли Front Polisario да бъде процесуално легитимиран да обжалва решението на Съвета за одобряване на сключването на това споразумение, като се позовава на прилагането му спрямо Западна Сахара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) a)
Като се има предвид, че Директива 2006/112 предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, който признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения Директива 2006/112 с член 9, параграфи 4 и 5 от Орхуската конвенция, доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ Директива 2006/112, тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 98 от Директива 2006/112, който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 132 от Директива 2006/112 с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от тази директива доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4) a)
При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)] и [на третия въпрос], може ли член 371 от Директива 2006/112 да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от Директива 2006/112 да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/14: Genc, Съдебно решение от 12 април 2016 г.
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/13: ClientEarth/Комисия, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Съвместим ли е член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 с член 4, параграфи 1 и 4 от Орхуската конвенция?
Правилно ли е тълкувано и приложено изключението за защита на целите на дейности по разследване по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, включително относно приложимостта на обща презумпция за поверителност към изследвания, които не са приобщени към преписка по досъдебна фаза на производство за установяване на неизпълнение на задължения?
Правилно ли е тълкувано изискването за наличие на по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на исканите документи по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/13: Oberto и O’Leary, Съдебно решение от 11 март 2015 г.
Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да се тълкува в смисъл, че назначените от Европейското училище учители на непълен работен ден, които не са командировани от държавите членки, попадат в кръга на посочените в Конвенцията лица и не се изключват, както административният и помощният персонал, от приложното поле на режима?
Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да се тълкува в смисъл, че режимът обхваща и законността на актовете, които се основават на Конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, издадени са от директора на училището при упражняване на неговите правомощия съгласно тази конвенция по отношение на учител на непълен работен ден и го засягат неблагоприятно?
Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да се тълкува в смисъл, че и сключването на договор между директора на Европейското училище и учител на непълен работен ден за срочно трудово правоотношение на учителя на непълен работен ден представлява акт, който се отнася до това лице и го засяга неблагоприятно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/12: Съвет и Комисия/Stichting Natuur en Milieu и Pesticide Action Network Europe, Съдебно решение от 13 януари 2015 г.
Допустимо ли е да се позовава на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция при преценката за законосъобразност на член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006?
Съвместим ли е член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 с член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, доколкото ограничава вътрешното преразглеждане само до административни актове с индивидуален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/12: Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, Съдебно решение от 13 януари 2015 г.
Допустимо ли е съдилищата на Европейския съюз да проверяват законосъобразността на разпоредба от регламент на Съюза с оглед на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, въпреки че тази разпоредба не е безусловна и достатъчно точна?
Съвместим ли е член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 с член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, доколкото ограничава вътрешното преразглеждане само до административни актове с индивидуален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Становище на Съда
В съвместимост ли е проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи със специфичните особености и автономията на правото на Съюза, както и с изискванията на член 6, параграф 2 ДЕС и Протокол № 8 ЕС?
Позволяват ли институционалните и процесуалните механизми по проектоспоразумението запазването на изключителната компетентност на Съда на ЕС и специфичните характеристики на правния ред на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.