4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-559/21: Global Silicones Council и др./ECHA и др., Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Тълкувано ли е неправилно приложение XIII към Регламент REACH и Регламент № 253/2011, като се приема, че данните за коефициента на биоконцентрация (BCF) имат предимство пред други налични данни при оценката на биоакумулиращите свойства на веществата?
Спазено ли е изискването за отчитане на хибридния характер на веществата D4, D5 и D6 при прилагането на критериите за идентифициране на PBT/vPvB вещества по приложение XIII към Регламент REACH?
Тълкувано ли е неправилно изискването за използване на данни, получени при „подходящи условия“ по смисъла на приложение XIII към Регламент REACH, като се изключва поведението на веществата в реалната околна среда от оценката на опасността?
Дали Общият съд е допуснал неточност във фактическите си констатации и изопачаване на доказателствата при преценката на токсичността и биоакумулацията на D4, D5 и D6, включително по отношение на нови доказателства и оценката на примесите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/22: Google Ireland и др., Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 4, буква а), подточка ii) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че под мярка, предприета срещу дадена „услуга на информационното общество“ може да се разбира и законова мярка, която се отнася до дадена общо определена категория услуги на информационното общество (като комуникационните платформи), или наличието на мярка по смисъла на тази разпоредба изисква да е взето решение по отношение на конкретен случай (например за поименно посочена комуникационна платформа)?
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че ако не е съобщена на Комисията и на държавата членка по установяване, което съгласно тази разпоредба следва при спешност да се извърши „в най-кратък срок“ (впоследствие), предприетата мярка не може да се прилага по отношение на дадена услуга след изтичането на достатъчен за (последващото) съобщаване срок?
Допуска ли член 28а, параграф 1 от [Директива 2010/13] прилагането на мярка по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, която не се отнася до предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, предоставяни в платформа за споделяне на видеоклипове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/23: Investcapital, Определение от 8 ноември 2023 г.
Обхваща ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 и клаузи, отразяващи диспозитивни, а не само императивни законови или подзаконови разпоредби?
Следва ли националните съдилища да определят приложимостта на изключението по член 1, параграф 2, като анализират естеството, структурата и съдържанието на договора, както и правния и фактически контекст?
Може ли цесията на вземания, уредена с императивна национална разпоредба, която не засяга контрола върху неравноправните клаузи, да изключи прилагането на Директива 93/13 към клаузи, които я отразяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/21: EDP – Energias de Portugal и др., Съдебно решение от 26 октомври 2023 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие, което управлява мрежа от търговци на дребно на стоки за широко потребление, трябва да се счита на електроенергийния пазар за потенциален конкурент на доставчика на електроенергия, с когото е сключило споразумение за партньорство, съдържащо клауза за неизвършване на конкурентна дейност, въпреки че не извършва никаква дейност на този продуктов пазар към момента на сключването на това споразумение, ако въз основа на съвкупност от непротиворечиви фактически данни, отчитащи структурата на пазара, както и икономическия и правния контекст, при които същият функционира, е доказано, че съществуват реални и конкретни възможности въпросното предприятие да навлезе на посочения пазар и да се конкурира с този доставчик?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС във връзка с член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че споразумение за търговско партньорство, сключено между две предприятия, действащи на различни продуктови пазари, които не се намират нагоре или надолу по веригата един спрямо друг, попада ли в обхвата на категориите „вертикални споразумения“ и „споразумения за представителство“, когато цели да благоприятства развитието на продажбите на продуктите на тези две предприятия посредством механизъм за насърчаване и кръстосани отстъпки и всяко от тези предприятия поема част от разходите, свързани с осъществяването на това партньорство?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че клауза за неизвършване на конкурентна дейност, съдържаща се в споразумение за търговско партньорство, което е сключено между две предприятия, действащи на различни продуктови пазари, и цели да благоприятства развитието на продажбите на продуктите на тези две предприятия чрез механизъм за насърчаване и кръстосани отстъпки, може ли да се счита за съпътстващо това споразумение за партньорство ограничение?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че клауза за неизвършване на конкурентна дейност, която в рамките на споразумение за търговско партньорство се състои по-специално в забрана за едната от страните по това споразумение да навлиза на националния пазар за доставка на електроенергия, на който другата страна по това споразумение е основен участник, и то в последните етапи на либерализацията на този пазар, представлява споразумение, имащо за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, въпреки че потребителите извличат определени ползи от това споразумение и тази клауза за неизвършване на конкурентна дейност е ограничена във времето, щом анализът на съдържанието на тази клауза и на нейния икономически и правен контекст показва, че тя има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/22: LATAM Airlines Group, Съдебно решение от 26 октомври 2023 г.
Трябва ли Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че както изисква член 3, параграф 2, съответно член 2, буква й), пътникът трябва да се е представил на гишето за резервация, съответно на изхода за качване на борда на самолета в посочения час, съответно не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да се приложи Регламентът и за да е налице отказан достъп на борда, за който се дължи обезщетение на основание член 4, параграф 3 във връзка с член 7 от [този] Регламент, въпреки че опериращият въздушен превозвач вече е заявил преди това, че не иска да превози пътника?
Трябва ли Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че при прилагане по аналогия на член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от [този] Регламент е изключено да е налице право на обезщетение поради отказан достъп на борда на основание членове 4 и 7, когато пътникът е бил информиран за отказания достъп на борда минимум две седмици преди началото на полета по разписание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Съдебно решение от 26 октомври 2023 г.
Следва ли член 3, параграф 1, точка 22 от Директива 2013/36 и член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 да се тълкуват в смисъл, че предприятие, чиято дейност е да придобива дялови участия в дружества, които не извършват дейност във финансовия сектор, попада в обхвата на понятието „финансова институция“ по смисъла на тази директива и на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/22: Központi Nyomozó Főügyészség, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, да се образува в една държава членка наказателно производство срещу лице, срещу което в друга държава членка за същото деяние вече е било водено наказателно производство, което е било окончателно приключено с прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство?
Обстоятелството, че прокуратурата е издала постановление за прекратяване на наказателното (досъдебно) производство и не е счела за обосновано служебно да продължи същото, макар до погасяването на наказателното преследване по давност това да е било възможно, съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и изключва ли окончателно възможността за образуване на ново наказателно производство в друга държава членка срещу същото лице и за същото деяние?
Съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и може ли да се счита за достатъчно подробно и задълбочено досъдебно производство, ако е прекратено по отношение на обвиняем, който не е бил разпитан като подследствен по повод на престъпление, с което са били свързвани неговите съобвиняеми, но е бил обект на следствени действия в качеството си на обвиняем, и прекратяването се основава на следствени данни, предоставени по искане за правно сътрудничество, както и на дадена информация за банкови сметки и на разпит на съобвиняемите като подследствени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/22: Sad Trasporto Locale, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на Регламент № 1370/2007 спрямо изпълнението на обществени услуги за мултимодален пътнически превоз на национално и международно равнище, когато, от една страна, обществените услуги за превоз имат единен характер с оглед на възлагането и се предоставят чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, и от друга страна, релсовият транспорт представлява повече от 50 % от общата и единна услуга, възложена на оператора?
Трябва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че изисква, с оглед и на прякото възлагане на вътрешен оператор на договор за обществена услуга, включваща пътнически превоз с трамвай, проверка на правната форма на акта за възлагане, което води до изключване от приложното поле на посочения член 5, параграф 2 на актовете, които не са под формата на договори за концесия за услуги?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че следва да се изключи прехвърлянето на оперативния риск във връзка с експлоатирането на услугите на изпълнителя, ако договорът за възлагане: а) се основава на брутните разходи, като собствеността върху приходите се предоставя на възложителя; б) предвижда в полза на оператора като приходи от дейността единствено насрещна престация, плащана от [възлагащия] орган и съответстваща на обема на предоставената дейност (с изключване следователно на риска, свързан с търсенето); в) оставя за възложителя оперативния риск, свързан с търсенето (поради намаляване на насрещните престации във връзка с намаляване на обема на дейността извън предварително определени граници), регулаторния риск (поради законови или подзаконови изменения, както и поради забавено издаване на разрешения и/или удостоверения от компетентни лица), финансовия риск (поради неплащането или забавеното плащане на насрещните престации, както и поради липсата на адаптиране на насрещните престации), както и риска, свързан с непреодолима сила (произтичащ от непредвидимото изменение на условията за извършване на услугата); както и г) прехвърля на правния субект — изпълнител, оперативния риск, свързан с предлагането (поради промени в разходите на неконтролируемите от оператора фактори — енергия, суровини, материали), риска за трудовите правоотношения (произтичащ от промените в разходите за персонала съгласно колективното договаряне), управленския риск (дължащ се на отрицателната динамика на оперативните разходи поради неправилни прогнозни оценки), както и социално-екологичния риск (произтичащ от случайни събития в хода на изпълнението върху активи, използвани за предоставянето на услугата)?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на пряко възлагане на договор за обществена услуга за пътнически превоз, разпоредено от компетентен местен орган в полза на вътрешен оператор, представлява държавна помощ, подлежаща на процедурата за предварителен контрол по член 108, параграф 3 ДФЕС, компенсацията за задължения за извършване на обществени услуги, изчислена въз основа на разходи за управление, които, макар и свързани с предвидимите изисквания за предоставяне на услугите, са формирани, от една страна, въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор — концесионер по договор за услуги, удължавана за повече от десет години, и от друга страна, са свързани с разходи или насрещни престации, които се отнасят до предишното възлагане или във всеки случай са свързани със стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори в сектора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.