всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/10: Voogsgeerd, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от [Римската конвенция], да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия на работодателя не са прехвърлени на това друго дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/11: Connoisseur Belgium, Определение от 9 декември 2011 г.

Съвместима ли е с член 11, А, параграф 1, буква a) от Шеста директива разпоредба от националното законодателство, която предвижда облагане с ДДС на нефактурирани, но договорно възможни за фактуриране разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/10: Merck Sharp & Dohme, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Трябва ли член 13 от Регламент № 1768/92, разглеждан във връзка с член 36 от Регламент № 1901/2006, да се тълкува в смисъл, че на лекарствени продукти може да бъде издаден сертификат за допълнителна закрила, когато периодът, изтекъл между датата на подаване на заявката за основен патент и датата на първото разрешително за пускане на пазара в Съюза, е по-кратък от пет години?
Ако отговорът е положителен, трябва ли шестмесечното удължаване, предвидено в член 36 от Регламент № 1901/2006, да започне да тече преди датата на изтичане на патента, а именно на датата, определена при възприемане на отрицателна стойност на сертификата за допълнителна закрила, или пък, като срокът на сертификата се закръгли на нула, това удължаване трябва да започне да тече от датата на изтичане на посочения патент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/10: Residex Capital IV, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Трябва ли последното изречение на член 88, параграф 3 ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия, когато неправомерна помощ е приведена в действие посредством предоставена гаранция на заемодател — позволила на последния да отпусне заем на заемополучател, който последният при нормални пазарни условия никога не би могъл да получи, — в рамките на своето задължение да отстраняват последиците от неправомерна помощ националните юрисдикции са длъжни или във всеки случай са компетентни да обезсилят спорната гаранция, дори когато това обезсилване не би довело до отмяна на заема, предоставен благодарение на тази гаранция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/10: France Télécom/Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Допустимо ли е квалифицирането на специалния режим на данъчно облагане на France Télécom като държавна помощ, когато съществуването на предимство зависи от външни за този режим фактори?
Следва ли при определяне на наличието на държавна помощ да се вземат предвид всички елементи на приложимия към France Télécom данъчен режим, включително фиксирания налог за периода 1991–1993 г., и допустимо ли е компенсиране между различни данъчни периоди?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при възстановяването на помощта, предоставена на France Télécom по специалния данъчен режим?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на прилагането на принципа на погасителната давност при възстановяване на помощта?
Съответства ли на принципа на правната сигурност решението на Комисията, с което се възлага на националните органи да определят точния размер на подлежащата на възстановяване помощ, когато този размер не е предварително определен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/09: KME Germany и др./Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Допустимо ли е Комисията да вземе предвид отражението на картела върху пазара при определяне на началния размер на глобата, без да е доказано действително отражение?
Съответства ли използването на оборота, включително цената на суровината, като критерий за определяне на размера на засегнатия пазар на принципите на равно третиране и пропорционалност?
Изисква ли принципът на пропорционалност и Насоките на Комисията установяване на пряка връзка между продължителността на нарушението и степента на увреждане на конкуренцията при увеличаване на глобата?
Следва ли Комисията да намали глобата поради сътрудничеството на жалбоподателите извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството и при наличие на смекчаващи обстоятелства?
Гарантира ли съдебният контрол на решенията на Комисията в областта на конкуренцията ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-386/10: Chalkor/Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Осъществен ли е от Общия съд на Европейския съюз пълен и ефективен съдебен контрол върху решението на Комисията относно размера на наложената глоба, съгласно изискванията на принципа на ефективна съдебна защита?
Спазен ли е принципът на равно третиране при индивидуализирането на санкцията за Chalkor в сравнение с другите участници в картела?
Рационално и обосновано ли е намалението на глобата, извършено от Общия съд, и мотивирано ли е решението относно размера на глобата по отношение на участието на Chalkor в картела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/10: Painer, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.

Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, според който фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните страни правни основания, но са с идентично по същество съдържание — какъвто е случаят във всички европейски държави, що се отнася до иска за преустановяване на неправомерното поведение, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението, — не е пречка за прилагането на посочения член и следователно пред съвместното разглеждане и решаване на тези искове?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторско право литературно произведение?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато не е посочено името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или другия закрилян обект?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в рамките на обществената сигурност прилагането на посочения член в интерес на наказателно правосъдие изисква конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията, т.е. фотографията да бъде публикувана за целите на дадено разследване по инициатива на органите, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
При отрицателен отговор на въпрос[а] [в буква а)] по-горе: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 и когато без наличието на обявление за издирване от страна на органите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
При положителен отговор на въпрос[а] [в буква б)] по-горе: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че фотографиите са публикувани за целите на дадено разследване, или винаги е необходимо да е отправено конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на фотографията?
Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-79/10: Systeme Helmholz, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.

Трябва ли член 14, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че изключването на данъчното облекчение във връзка с частните полети за развлечение означава, че от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за моторно гориво за въздухоплаването, трябва да се освободят само дружествата за въздушен транспорт, или в смисъл, че трябва да се освободят всички моторни горива, използвани във въздухоплаването, доколкото самолетът служи за търговски цели?
Трябва ли член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася и до необходимото на самолета гориво за двупосочни полети до съоръжението за поддръжка на самолети, или от данъчно предимство могат да се ползват само предприятията, чийто предмет на стопанска дейност в тесен смисъл е производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети?
Трябва ли член 11, параграф 3 от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че когато служещ едновременно за частни и стопански цели самолет се използва за полети, свързани с поддръжката му, или за учебни полети, съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 […] следва за горивото за този самолет да се предостави освобождаване, съразмерно на използването на самолета за търговски цели?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, трябва ли от неприложимостта на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96[…] за целите на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 […] да се направи извод, че при смесено използване на самолет за частни и стопански цели за полетите, свързани с поддръжката, и за учебните полети не следва да се предоставя освобождаване от данъчно облагане?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен или ако от други разпоредби на Директива 2003/96 […] произтича аналогична правна последица, какви критерии и кой референтен период трябва да се използват като основа, за да се определи съответното съотношение на използване по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96 […], що се отнася до свързаните с поддръжката полети или учебните полети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form