4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Как следва да се тълкува понятието „местоживеене на потребителя“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 – като местоживеенето към датата на предявяване на иска или към датата на сключване на договора?
При какви условия съдилищата на държава членка са компетентни да разглеждат спор по потребителски договор според местоживеенето на потребителя към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Являва ли се удължаването на одобрението на активното вещество „глифозат“ чрез регламент за изпълнение мярка с индивидуален характер („административен акт“) по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, която подлежи на вътрешен преглед по искане на неправителствена организация?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 1367/2006 относно достъпа до правосъдие в областта на околната среда да се тълкуват в съответствие с Конвенцията от Орхус така, че да позволяват вътрешен преглед и на актове с общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това че цената му е посочена в тази национална валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която създава пречки за дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази национална правна уредба, включително чрез контролирани или свързани дружества, са над 40 % от общите приходи в този сектор, да получава в SIC приходи над 10 % от реализираните в тази система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Притежават ли членовете на Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters (VGG) качеството на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, като конкуренти на получателите на държавната помощ?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че Комисията е срещнала „сериозни затруднения“ при предварителното разглеждане на схемата за държавна помощ, поради което е следвало да открие официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, вместо да приеме решение за съвместимост след предварително разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушено ли е изискването за наличие на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при отказа за регистрация на заявената марка?
Спазени ли са принципите на равно третиране и добра администрация при разглеждането на заявката за марка, като се има предвид евентуално отклонение от предходни решения на EUIPO по сходни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли да се приеме, че всяко вещество, което не е страничен продукт по смисъла на Директива 2008/98, по дефиниция не е и страничен животински продукт по смисъла на Регламент № 1069/2009, така че това вещество не е изключено от обхвата на Регламент № 1013/2006 съгласно член 1, параграф 3 от него
Обратно, трябва ли да се приеме, че когато вещество не отговаря на критериите по член 5, параграф 1 от Директива 2008/98, не е изключено все пак да попада в обхвата на дефиницията за странични животински продукти по смисъла на Регламент № 1069/2009, така че това вещество не попада автоматично в обхвата на Регламент № 1013/2006?
По смисъла на член 1, параграф 3 от Регламент № 1013/2006 какво следва да се разбира под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009): означава ли това транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал
Или означава транспорт на материал от посочените в член 48 от Регламент № 1069/2009 (по-рано член 8 от Регламент № 1774/2002), който обхваща само странични животински продукти и производни продукти по смисъла на тази разпоредба, тоест материал от категория 1, материал от категория 2 и някои производни от тях продукти, включително преработени животински протеини, получени от материал от категория 3?
Ако по смисъла на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002 (понастоящем Регламент № 1069/2009), следва да се разбира транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал, трябва ли освен това член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 да се тълкува в смисъл, че се отнася и до превозите на смеси от странични животински продукти и други вещества, и ако е така, има ли значение какво е съотношението между страничните животински продукти и другите вещества в сместа
Обратно, в резултат от смесването му с друго вещество губи ли страничният животински продукт качеството на страничен животински продукт по смисъла на Регламент № 1069/2009 и става ли отпадък по смисъла на Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Задължава ли правото на Съюза — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (например в решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), както и от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право на Съюза, те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)?
При условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли обезщетението в полза на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Министерски декрет от 31 август 2017 г. (издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122, с фиксиран размер от 4800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване, да се наложи имуществена санкция за констатираните нарушения и да се обяви, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.