всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието да е образувано „производство по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато:
а) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен;
б) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и
в) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява едва след това, като
г) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност „бъдещ синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интереса от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда „бъдещ съдия по несъстоятелността“;
д) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и
е) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
Следва ли член 5, параграф 1 от [тази директива] да се тълкува в смисъл, че условието „производство[то] по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност [да е] под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и
а) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от „бъдещ синдик“ и „бъдещ съдия по несъстоятелността“, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия;
б) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност „бъдещият синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на „бъдещия съдия по несъстоятелността“;
в) функциите на „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“ не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността;
г) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност;
д) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“, и
е) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура може да включва каси за врати и прагове като отделни стоки?
С оглед на правило 2, буква а), първо изречение от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, може ли подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура да включва и незавършени каси за врати, плочи за врати и прагове, при условие че в това си състояние те притежават основните характеристики на комплектовани и завършени каси за врати и прагове?
Трябва ли спорните в главното производство плочи и профили от дървен материал, които имат форма и декоративна завършеност, доказващи обективно предвидимата им употреба за производство на врати, каси за врати и прагове, но които, преди да се монтира вратата, трябва да се срежат, за да се коригира дължината им, и на които трябва да им се направят места за закрепване и ако е необходимо, да им се издълбаят места за панти и брави, да се класират в подпозиция 441820 или, според характеристиките на конкретните плочи или профили, в позиции 4411 и 4412 от Комбинираната номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е националното законодателство да възлага на полицейски служби, а не на изпълняващия съдебен орган, да преценяват наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки и да определят нова дата за предаване при изпълнение на европейска заповед за арест?
Включват ли се правните пречки, произтичащи от действия по съдебен ред на издирваното лице, включително подадена молба за международна закрила, в понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато окончателното решение за предаване вече е прието от изпълняващия съдебен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че спада към „данъчната област“ и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация „данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година“, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?
Трябва ли членове 1—3 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос
Трябва ли член 56 [ДФЕС] евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместимо ли е задължението за предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, наложено на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, с правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкува в смисъл, че не допуска временно повторно въвеждане от държава членка на граничен контрол на вътрешните граници на основание членове 25 и 27 от този кодекс, когато продължителността на това повторно въвеждане, произтичаща от последователното прилагане на предвидените в член 25 от посочения кодекс периоди, надвишава максималната обща продължителност от шест месеца, определена във въпросния член 25, параграф 4, и когато не е налице нова заплаха, която да обосновава ново прилагане на сроковете, предвидени в посочения член 25?
Допуска ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, с която под страх от налагане на санкция държава членка задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане на територията на тази държава членка през вътрешна граница, когато повторното въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници, във връзка с който е наложено това задължение, противоречи на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Изисква ли член 56 ДФЕС националният съд да извърши конкретна преценка на съвместимостта и пропорционалността на наложените санкции за нарушения в областта на хазартните игри с оглед на свободата на предоставяне на услуги?
Допустимо ли е определянето на минимални глоби и липсата на абсолютен таван за общия им размер, когато се налагат санкции за множество нарушения в областта на хазартните игри, при условие че тези мерки не са прекомерни спрямо икономическата изгода от нарушенията?
Съвместимо ли е въвеждането на вноска за съдебни разноски, изчислена като процент от наложените глоби, с принципа на пропорционалност и правото на достъп до съд, гарантирано от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Попада ли работник, чийто трудов договор е преквалифициран като „трудово правоотношение за неопределено време, но не постоянно“ поради злоупотреба със срочни договори, в обхвата на Рамковото споразумение относно срочната работа?
Влияе ли квалификацията на трудовия договор по националното право върху приложението на Рамковото споразумение, когато трудовото правоотношение може да бъде прекратено при настъпване на определено събитие, определено едностранно от работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 44 от Директива 2006/112/ЕО и член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че дружество със седалище в държава членка има постоянен обект в друга държава членка поради обстоятелството, че това дружество притежава в другата държава членка дъщерно дружество, което му предоставя човешки и технически ресурси по силата на договори, с които изключително му доставя маркетингови, регулаторни, рекламни и представителни услуги, които могат да окажат пряко влияние върху обема на продажбите му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато тълкуването на правото на Съюза няма връзка с предмета или фактите по основния спор?
Отговаря ли поставеният преюдициален въпрос на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник относно изложението на причините и връзката между правото на Съюза и националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form