4.24 - Енергетика
Енергетика
Дело C-578/18: Energiavirasto, Съдебно решение от 23 януари 2020 г.
Следва ли член 37 от Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент потребител на системен оператор и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „страна, засегната“ от решението на регулаторния орган, по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, и съответно да има право да обжалва пред национален съд решение на този орган, отнасящо се до системния оператор?
В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от Директива 2009/72, има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/18: GRDF, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли Директива 2009/73[…], и по-специално член 41, параграф 11, да се тълкува в смисъл, че изисква при уреждането на спор регулаторният орган да разполага с правомощието да вземе решение, което се прилага към целия период, обхванат от повдигнатия пред него спор, независимо от датата на възникването му между страните, и по-специално да определи последиците от несъответствието на договор с разпоредбите на Директивата посредством решение, чието действие обхваща целия период на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/18: Engie Cartagena, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Представлява ли задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от директиви 2003/54/ЕО и 2009/72/ЕО третата допълнителна разпоредба („Финансиране на планове за спестяване на енергия и енергийна ефективност за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.“) от Кралски декрет-закон 14/2010, текстът на която е следният: „[…] [с]редствата от електроенергийната система, предназначени за финансиране на Плана за действие 2008—2012 г., приет с Решение на Министерския съвет от 8 юли 2005 г., с който се привеждат в действие мерките, предвидени в документа „Стратегия за спестяване на енергия и енергийна ефективност в Испания 2004—2012 г.“, приет с решение на Министерския съвет от 28 ноември 2003 г., и които са в размер съответно на 270 милиона евро и 250 милиона евро за 2011 г. и 2012 г., се осигуряват чрез вноските на всяко едно от произвеждащите [електроенергия] предприятия съобразно процентите, посочени в следната таблица: [...] [Engie] Cartagena 2,07 [...]?“
Ако разпоредбата действително представлява задължение за обществена услуга, това задължение ясно определено, прозрачно, недискриминационно и подлежащо на проверка ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/18: Slovenské elektrárne, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че противоречи на нейната цел, и по-специално на член 3 от тази директива, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния регулаторен орган на съответната държава членка, определяна в зависимост от икономическия резултат, реализиран не само на национално равнище, но също така и при извършване на дейности в чужбина, правна уредба, която:
i) се отразява на свободата на регулираните образувания да определят изцяло конкурентна цена за доставка на електроенергия на външните пазари на електроенергия, а поради това и върху процеса на установяване на конкуренция на тези пазари;
ii) намалява конкурентоспособността на регулираните образувания по отношение на чуждестранните доставчици на електроенергия, осъществяващи дейност на словашкия пазар на електроенергия, когато доставят електроенергия също и на определен външен пазар, тъй като за доставката на електроенергия в чужбина на чуждестранния доставчик не се налага такава задължителна такса;
iii) обезсърчава навлизането на нови участници на пазара на доставката на електроенергия в Словакия и в чужбина, тъй като тази задължителна такса се прилага също и върху приходите от техните нерегулирани дейности дори когато впоследствие за определен период от време те получат разрешение за доставка на електроенергия, но приходите, реализирани от тази доставка, са равни на нула;
iv) може да принуди словашките регулирани образувания да поискат от регулаторния орган — или чуждестранните доставчици на електроенергия да поискат от регулаторния орган на съответната държава по произход, която го е издала — да оттегли разрешението за доставка на електроенергия, като се има предвид, че за образувание, което не желае приходите от другите му дейности да бъдат облагани с въпросната такса, оттеглянето на посоченото разрешение е единственият начин да се освободи от статуса на регулирано образувание, предвиден в разглежданата правна уредба?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че сред мерките, които същата директива позволява на държава членка да приеме, дори и когато противоречат на преследваната от посочената директива цел, няма специална мярка като разглежданата в главното производство, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от техния икономически резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, като се има предвид, че тази мярка не е средство за борба с изменението на климата и не служи за гарантиране на доставките на електроенергия, нито е средство за постигане на друга цел на Директива 2009/72?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от икономическия резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, не отговаря на изискванията за прозрачност, за недопускане на дискриминация и за равен достъп до потребителите по смисъла на член 3 от Директивата, тъй като — когато става въпрос за регулирано образувание— се начислява също и върху реализираните в чужбина приходи (от доставка на електроенергия или от други източници), докато, когато става въпрос за притежател на разрешение за доставка на електроенергия въз основа на разрешение — „паспорт“ за доставка на електроенергия, издадено в неговата държава по произход — тя се начислява само върху приходите, реализирани в Словакия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/17: EVN Bulgaria Toplofikatsia, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.
Допуска ли разпоредбата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/32 и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27 възможността национална правна уредба да предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент?
Трябва ли член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/18: PGNiG Supply & Trading/Комисия, Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Може ли решение на Европейската комисия относно дерогация по член 36 от Директива 2009/73/ЕО да се счита за акт, който засяга пряко и индивидуално жалбоподателя по смисъла на член 263, четвърта алинея, ДФЕС?
Представлява ли решението на Комисията относно дерогацията акт с нормативен характер, който не изисква мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея, последно изречение, ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/18: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия, Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Явява ли се Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. пряко засегната от решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Явява ли се Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. индивидуално засегната от решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Представлява ли решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL акт с нормативен характер, който не изисква мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Спазени ли са процесуалните изисквания и проведено ли е пълно изследване на доказателствата от Общия съд при преценката на допустимостта на жалбата на Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. срещу решението на Комисията относно условията за дерогация на газопровода OPAL?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/18: Eni, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допускат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и шесто съображение от Директива 94/22 национална правна уредба, по-специално член 19, параграф 5 bis от Законодателен декрет № 625/96, която съгласно тълкуването, дадено от Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 290/2018, позволява за целите на определяне на възнагражденията, които трябва да се заплащат, да се използва параметърът QE, базиран на котировките на нефта и на други горива, а не индексът Pfor, обвързан с цената на газа на краткосрочния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/18: Elektrorazpredelenie Yug, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.