4.24 - Енергетика
Енергетика
Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушено ли е задължението на Република България да транспонира и да съобщи на Европейската комисия всички необходими мерки за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 в националното право в предвидения срок?
Могат ли форсмажорни обстоятелства като пандемията от COVID-19 и политическа нестабилност (многократни парламентарни избори) да оправдаят забавата при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократна сума и/или периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задълженията по транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2018/2001 и какъв да бъде техният размер с оглед на тежестта, продължителността и платежоспособността на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/23: Secab, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 7, параграф 5 и със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да гарантира възможността тези производители да задържат 10 % от приходите си над този таван?
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 2, 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, букви б) и в) от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, като е определила този таван въз основа на средноаритметична стойност на установените цени в съответната пазарна зона в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2020 г., преизчислени според инфлацията, доколкото такава правна уредба не засяга инвестициите в сектора на енергията от възобновяеми източници по смисъла на този член 8, параграф 2, букви б) и в), което трябва да се прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства?
Допускат ли съображение 3 от Директива 2018/2001, както и член 7, параграф 1, букви з)—й), член 8, параграф 1, букви а) и г) и член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27 и 41 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да предвиди таван за приходите от продажбата на енергия, произведена от каменни въглища, нито диференциран таван за производителите на електроенергия от слънчеви, геотермални или вятърни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/23: Electrabel и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/24: MET Magyarország и Global NRG ROM, Съдебно решение от 23 юли 2025 г.
Трябва ли предвид принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания член 35, параграф 1 от Регламент 2017/460 да се тълкува в смисъл, че от обхвата на посочения регламент са изключени и дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване не се предвижда, че капацитетно и/или стоково базираната тарифа за пренос, определена към момента на сключване на договора, може да се променя единствено по формула, която е предварително установена и е основана на индекса на потребителските цени, определен от Националната статистическа служба, а се предвижда — поради наличието на императивна разпоредба от националното право — че се прилага регулираната тарифа за ползване на мрежата вместо изчислената тарифа, ако първата е по-ниска, като регулираната тарифа е тази, която страните ще индексират през следващия период, като освен това се има предвид, че при определяне на регулираната тарифа компетентният орган, освен индексацията, взема предвид новите краткосрочни договори за резервиране на капацитет, сключени за съответния газопровод за междусистемно свързване, и приходите от тези договори, както и вътрешната норма на възвръщаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/24: Elektrorazpredelitelni mrezhi Zapad, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли понятието „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя не се дължи на външна намеса и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?
Следва ли задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство не се дължи на външна намеса и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?
Следва ли член 18, параграф 1 и параграф 7 от Регламент 2019/943 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем не се дължи на външна намеса?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-749/23: innogy Energie, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждани във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 7 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че може да е неравноправна клаузата в срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора от доставчика поради неплащане от страна на потребителя доставчикът може автоматично да начисли на потребителя фиксирана неустойка, независимо от действително понесените си преки икономически загуби, и дали предвид структурата и мястото си в договора и предвид обстоятелствата, довели до осъщественото по електронен път сключване на договора, тази клауза отговаря на изискванията за прозрачност по член 5 от Директива 93/13?
В частта, в която се отнася до тълкуването на член 12, параграф 3 от Директива 2019/944, вторият преюдициален въпрос е недопустим.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/23: Pielatak, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО във връзка със съображение 17 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че земеделски стопанин, който сключва договор за закупуване на електроенергия както за земеделското си стопанство, така и за частни, битови нужди, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 3, параграф 7 и точка 1, буква a) от приложение I към Директива 2009/72/ЕО във връзка със съображение 51 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява да се наложи договорна неустойка на битов клиент, когато той предсрочно прекрати срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/23: Alajärven Sähkö и др., Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Следва ли член 57, параграф 4 и параграф 5, първа алинея, буква а) във връзка с член 59 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която съгласно подготвителните си работи има за цел по-специално да окаже влияние върху цените за разпределение на електроенергия, но не съдържа разпоредби, конкретно уреждащи тарифите за пренос или разпределение на електроенергия и методиките за изчисляването им, а с влизането си в сила води до промяна от националния регулаторен орган на методиките за контрол върху тарифите за експлоатация на електроенергийната мрежа преди изтичането на текущия към датата на това влизане в сила референтен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.