4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-152/14: Bertazzi и др., Определение от 4 септември 2014 г.
Съвместима ли е национална уредба, която напълно изключва зачитането на периодите на служба по срочен договор при определяне на трудовия стаж при преминаване на постоянна длъжност в публичния сектор, с клауза 4 от рамковото споразумение относно срочната работа към Директива 1999/70/ЕО?
Може ли целта за избягване на обратна дискриминация спрямо щатни служители, назначени чрез конкурс, да представлява обективна причина, оправдаваща такава различна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/13: X, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешноправна разпоредба, въз основа на която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се използва като актюерски критерий за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при използването на този критерий еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която при това се намира в сходно положение?
При положителен отговор на първия въпрос, налице ли е по делото условието за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, необходимо за носене на отговорност от държавата членка, ако се отчете по-конкретно че — в своята практика Съдът не е изразил изрично становище дали при определяне на обезщетение по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7/ЕИО, могат да се отчитат актюерски фактори, свързани с пола, — в решението си Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C‑236/09, EU:C:2011:100) Съдът е обявил за невалиден член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, който допуска отчитането на такива фактори, но е постановил преходен период и след изтичането му разпоредбата става невалидна, и — в Директиви 2004/113 и 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите при определени обстоятелства законодателят на Съюза е допуснал отчитането на такива фактори при изчисляване на обезщетенията по смисъла на тези директиви и въз основа на това националният законодател е приел, че въпросните фактори могат да се вземат предвид и в областта на оспорваните законоустановени социалноосигурителни схеми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/13: Leone, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Може ли да се счита, че разпоредбите на член L. 24 във връзка с член R. 37 от [Пенсионния кодекс], в редакцията им след изменението със [Закон № 2004‑1485] и с [Декрет № 2005‑449], водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 [ДФЕС]?
Може ли да се счита, че разпоредбите на член 15 от [Декрет 2003‑1306] водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 [ДФЕС]?
При утвърдителен отговор на някой от първите два въпроса, може ли подобна непряка дискриминация да се обоснове с разпоредбите на член 157, параграф 4 [ДФЕС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/13: Aecops/Комисия, Определение от 10 юли 2014 г.
Може ли бенефициент на финансиране от Европейския социален фонд да се позове на давността по член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 срещу Европейската комисия при определяне на окончателния размер на изплатеното финансиране?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа оплакване за нарушение на принципа на правна сигурност или на правата на защита, когато жалбоподателят не посочва конкретна правна грешка в решението на първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/13: Julian Hernández и др., Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 2008/94], и по-специално на член 1, параграф 1, член 2, параграфи 3 и 4, член 3, член 5 и член 11 от нея, разпоредбата на член 57 от [Закона за работниците и служителите] във връзка с член 116, параграф 2 от [ЗПТС], съгласно която Кралство Испания има практика да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател трудови възнаграждения за времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба пред компетентния съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, практиката на Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, противоречи ли на член 20 от [Хартата] и във всички случаи — на установения в правото на Съюза общ принцип на равенство и на надопускане на дискриминация?
3) В духа на предходния въпрос, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба, която допуска Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по време на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, щом не е установена обективна разлика между двете хипотези, що се отнася до изплащането на трудови възнаграждения с падеж, настъпил през време на производството по оспорване на законността на уволнението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/13: Fiamingo и др., Съдебно решение от 3 юли 2014 г.
1) Клаузите на Рамковото споразумение […] приложими ли са по отношение на моряшкия труд, и по-специално клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] относима ли е към срочните работници, наети на [фериботи], които извършват ежедневни курсове?
2) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му, и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на съществуването („максимум 78 дни“), но не и по отношение на настъпването си?
3) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в самото предвиждане на плаването или плаванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?
4) Рамковото споразумение […] допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/12: Specht и др., Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза, а в конкретния случай по-специално Директива [2000/78], да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се разпростира и по отношение на нормите от националното право относно заплатите на държавните служители […]?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, когато съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се определя в зависимост от неговата възраст при постъпването му на държавна служба, а впоследствие се повишава преимуществено в зависимост от неговото старшинство, в рамките на публичната служба?
Допуска ли тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?
При положителен отговор на първите три въпроса, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза следва ли, че е налице дискриминация, основана на възраст, ако със закон, установяващ преходен режим, който урежда реда и условията за прекласиране съгласно новата система за заплащане на [заварените] държавни служители, се определя ранг на заплатата по новата система и те се класират в него, като се взема предвид единствено размерът на основната заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) система за заплащане към посочена в новия закон референтна дата за целите на преминаването към новата система, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи рангове е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия придобит от тях опит, като по този начин на практика се запазва и продължава допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст, и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг?
Допуска ли тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза това запазване и продължаване на неравното третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за заплащане на държавните служители, не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона референтна дата за преминаване към новата система, а (също) и гарантираните от стария режим прогнозни очаквания за доходите, които [заварените] държавни служители са можели да получат в рамките на цялата продължителност на професионалния им живот, като им бъде изплащана гарантираната им със старата система заплата за съответното длъжностно ниво?
Допустимо ли е продължаващата дискриминация на [заварените] държавни служители да бъде оправдана с довода, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (състоящи се в индивидуално прекласиране на [заварените] държавни служители в зависимост от техния опит) са свързани с по-голяма административна тежест?
При обстоятелства като относимите към главните производства правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78, съдържа ли изискване на дискриминираните държавни служители да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, чийто размер да съответства на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от тяхната длъжностна степен?
Това тълкуване на първичното и/или вторичното право на Съюза допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва правото на плащане (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) на определена сума или на обезщетение с изискването държавните служители да предявят тези претенции в относително кратки срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/13: Bollacke, Съдебно решение от 12 юни 2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Платен годишен отпуск — Финансово обезщетение в случай на смърт“ По дело C‑118/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesarbeitsgericht Hamm (Германия) с акт от 14 февруари 2013 г., постъпил в Съда на 14 март 2013 г., в рамките на производство по дело Gülay Bollacke срещу K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: A. Tizzano, председател на състав, E. Levits (докладчик), M. Berger, S. Rodin и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, от M. Scheier, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители, — за датското правителство, от M. Wolff и V. Pasternak Jørgensen, в качеството на представители, — за унгарското правителство, от M. Fehér, K. Szíjjártó и K. Molnár, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от E. Dixon, barrister, — за Европейската комисия, от M. van Beek и F. Schatz, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/13: D’Aniello и др., Определение от 30 април 2014 г.
Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение върху срочната работа да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национални разпоредби, които предвиждат различни икономически последици при неправомерното определяне на срок към срочен трудов договор спрямо последиците при неправомерно прекратяване на договор за неопределено време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/12: Macedo Maia и др., Определение от 10 април 2014 г.
Съвместима ли е с Директива 80/987/ЕИО национална разпоредба, която гарантира само вземания за трудово възнаграждение, станали изискуеми през шестте месеца, предхождащи подаването на иска за установяване на неплатежоспособността на работодателя, когато работникът е започнал съдебно производство за установяване на тези вземания и тяхното събиране преди началото на този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.