4.14 - Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Клаузите на Рамковото споразумение […] приложими ли са по отношение на моряшкия труд, и по-специално клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] относима ли е към срочните работници, наети на [фериботи], които извършват ежедневни курсове?
2) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му, и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на съществуването („максимум 78 дни“), но не и по отношение на настъпването си?
3) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в самото предвиждане на плаването или плаванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?
4) Рамковото споразумение […] допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза, а в конкретния случай по-специално Директива [2000/78], да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се разпростира и по отношение на нормите от националното право относно заплатите на държавните служители […]?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, когато съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се определя в зависимост от неговата възраст при постъпването му на държавна служба, а впоследствие се повишава преимуществено в зависимост от неговото старшинство, в рамките на публичната служба?
Допуска ли тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?
При положителен отговор на първите три въпроса, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза следва ли, че е налице дискриминация, основана на възраст, ако със закон, установяващ преходен режим, който урежда реда и условията за прекласиране съгласно новата система за заплащане на [заварените] държавни служители, се определя ранг на заплатата по новата система и те се класират в него, като се взема предвид единствено размерът на основната заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) система за заплащане към посочена в новия закон референтна дата за целите на преминаването към новата система, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи рангове е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия придобит от тях опит, като по този начин на практика се запазва и продължава допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст, и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг?
Допуска ли тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза това запазване и продължаване на неравното третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за заплащане на държавните служители, не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона референтна дата за преминаване към новата система, а (също) и гарантираните от стария режим прогнозни очаквания за доходите, които [заварените] държавни служители са можели да получат в рамките на цялата продължителност на професионалния им живот, като им бъде изплащана гарантираната им със старата система заплата за съответното длъжностно ниво?
Допустимо ли е продължаващата дискриминация на [заварените] държавни служители да бъде оправдана с довода, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (състоящи се в индивидуално прекласиране на [заварените] държавни служители в зависимост от техния опит) са свързани с по-голяма административна тежест?
При обстоятелства като относимите към главните производства правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78, съдържа ли изискване на дискриминираните държавни служители да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, чийто размер да съответства на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от тяхната длъжностна степен?
Това тълкуване на първичното и/или вторичното право на Съюза допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва правото на плащане (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) на определена сума или на обезщетение с изискването държавните служители да предявят тези претенции в относително кратки срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Платен годишен отпуск — Финансово обезщетение в случай на смърт“ По дело C‑118/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesarbeitsgericht Hamm (Германия) с акт от 14 февруари 2013 г., постъпил в Съда на 14 март 2013 г., в рамките на производство по дело Gülay Bollacke срещу K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: A. Tizzano, председател на състав, E. Levits (докладчик), M. Berger, S. Rodin и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, от M. Scheier, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители, — за датското правителство, от M. Wolff и V. Pasternak Jørgensen, в качеството на представители, — за унгарското правителство, от M. Fehér, K. Szíjjártó и K. Molnár, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от E. Dixon, barrister, — за Европейската комисия, от M. van Beek и F. Schatz, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение върху срочната работа да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национални разпоредби, които предвиждат различни икономически последици при неправомерното определяне на срок към срочен трудов договор спрямо последиците при неправомерно прекратяване на договор за неопределено време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е с Директива 80/987/ЕИО национална разпоредба, която гарантира само вземания за трудово възнаграждение, станали изискуеми през шестте месеца, предхождащи подаването на иска за установяване на неплатежоспособността на работодателя, когато работникът е започнал съдебно производство за установяване на тези вземания и тяхното събиране преди началото на този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Противоречат ли член 1, член 2, буква f), член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, буква a), член 4, параграф 3, член 5, параграф 3, член 6, член 7, член 8, параграфи 1 и 2 от [Закон 10/2012] на член 47 от [Хартата], доколкото не позволяват на националната юрисдикция: а) да променя съдебните такси или да преценява дали са пропорционални (с оглед на обосноваността на налагането им от държавата и с оглед на предвиденият им размер като пречка за достъпа до ефективна съдебна защита), за да освободи задълженото лице от плащането им; б) да взема предвид принципа на ефективно прилагане на нормите на правото на Съюза; и в) да преценява значението на производството за страните с оглед на обстоятелствата, като се има предвид, че плащането на таксата е предпоставка за даване ход на производството по подадената жалба „de suplicación“?
Противоречат ли член 1, член 2, буква f), член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, буква a), член 4, параграф 3, член 5, параграф 3, член 6, член 7, член 8, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от [Закон 10/2012] на член 47 от [Хартата], доколкото се прилагат по отношение на особени съдебни производства като тези по трудови или осигурителни спорове, по отношение на които обикновено е приложимо правото на Съюза като основен фактор за балансирано икономическо и социално развитие в [Европейския съюз]?
С оглед на предходните въпроси, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба като посочената в запитването, която не позволява на националната юрисдикция: а) да променя съдебните такси или да преценява дали са пропорционални (с оглед на обосноваността на налагането им от държавата и с оглед на предвидения им размер като пречка за достъпа до ефективна съдебна защита), за да освободи задълженото лице от плащането им; б) да взема предвид принципа на ефективно прилагане на нормите на правото на Съюза; и в) да преценява значението на производството за страните с оглед на обстоятелствата, като се има предвид, че плащането на таксата е предпоставка за даване ход на производството по подадената жалба „de suplicación“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли Директива 2006/54/ЕО, и по-конкретно членове 4 и 14 от нея, да се тълкува в смисъл, че отказът да бъде разрешен равностоен на отпуск по майчинство платен отпуск на работничка в качеството ѝ на майка, ползвала се от заместващо майчинство, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, представлява дискриминация, основана на пола, и ако това не е така, валидна ли е тази директива от гледна точка на членове 3 ДЕС, 8 ДФЕС и 157 ДФЕС, както и на членове 21, 23, 33 и 34 от Хартата?
Следва ли Директива 2000/78/ЕО, тълкувана евентуално в светлината на Конвенцията на ООН, да се разбира в смисъл, че отказът да се разреши равностоен на отпуск по майчинство или на отпуск за осиновяване платен отпуск на работничка, която не може да износи бременност и която е прибегнала до споразумение за заместващо майчинство, представлява дискриминация, основана на увреждане, и в случай на отрицателен отговор, дали тази директива е валидна от гледна точка на член 10 ДФЕС и на членове 21, 26 и 34 от Хартата и на Конвенцията на ООН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 48 и 53 от Закон 6/2001, която не установява времеви ограничения по отношение на последователните трудови договори, при положение че националното право не предвижда никакви мерки за предотвратяване на злоупотреби с последователни срочни трудови договори при университетските преподаватели?
Трябва ли понятието „работник на […] трудов договор за [неопределено време]“, дефинирано в клауза 3 от Рамковото споразумение, да се тълкува в смисъл, че на тази дефиниция противоречи разпоредба като допълнителна разпоредба 15, параграф 1, алинея втора от Закона за статута на работниците, която предвижда, че трудовият договор може да се прекрати, когато административният орган работодател назначи на съответната длъжност лице, издържало конкурс?
При положение че в частния сектор правото на работниците, чийто трудов договор е признат за такъв за неопределено време, на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по причина, която е извън тях, представлява подходяща мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори и че в публичния сектор не съществува еквивалентна мярка, представлява ли подходяща мярка в съответствие с клауза 5 от Рамковото споразумение признаването в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в публичната администрация на същото право на обезщетение в законоустановен размер като признатото в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в частния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Приложим ли е член 15 от Директива 2006/54/ЕО към участието в курс за професионално обучение в рамките на трудово правоотношение и трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че след приключване на отпуска по майчинство работничката или служителката има право да бъде включена отново в същия курс или той може да се тълкува в смисъл, че работничката или служителката може да бъде включена в следващ курс, въпреки че е налице несигурност поне що се отнася до датата на започването му?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54, който обявява за дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране по причини, свързани с отпуска по майчинство, да се тълкува в смисъл, че на работничката или служителката трябва да се осигури абсолютна закрила от всяко съществено неравенство, която закрила не може да бъде засегната поради наличието на различни интереси, и поради това да не се допуска национална правна уредба, която, като предвижда изключване от курс за професионално обучение и едновременно с това гарантира възможността за включване в следващия курс, има за цел да осигури адекватно обучение, но която лишава работничката или служителката от възможността да постъпи по-рано на нова длъжност заедно с колегите си от мъжки пол, които са от същия конкурс и курс, в резултат на което да получи съответното възнаграждение?
Трябва ли член 14, параграф 2 от Директива 2006/54, съгласно който не представлява дискриминация разлика в третирането, основаваща се на характеристики, които представляват съществено изискване за осъществяването на професионалната дейност, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавата членка да забави достъпа до труд на работничка или служителка, която не е могла да получи пълно професионално обучение поради отпуск по майчинство?
В такава хипотеза и ако се приеме, че член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 е приложим към описания в предходния въпрос случай, трябва ли посочената разпоредба все пак да се тълкува, в съответствие с общия принцип на пропорционалност, в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда изключването от курса на обучение на отсъстваща поради отпуск по майчинство работничка или служителка, а не гарантира организирането на паралелни курсове за наваксване на пропуснатото обучение, така че да се съчетаят правата на майката с обществения интерес, макар да възникват известни финансови и организационни разходи, свързани с тази възможност?
Директива 2006/54, в случай че тя се тълкува в смисъл, че не допуска посочената национална правна уредба, съдържа ли норми с непосредствено действие, които са пряко приложими от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли Директива 96/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право като предвидената в разглежданите в главните производства колективни трудови договори, по силата на която бременна работничка или служителка, която прекъсне неплатен родителски отпуск по смисъла на тази директива, за да ползва незабавно отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО, не се ползва от запазване на възнаграждението, на което е щяла да има право, ако отпускът по майчинство е бил предшестван от минимален период от време, през който се е върнала на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.