всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-392/13: Rabal Cañas, Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 98 от Директива 59/5 и предвид това, че посочената директива представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за транспониране или за инкорпориране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания — член 51, параграф 1 от СР — да свързва обхвата на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, ако за референтна единица бъде приета „организацията“?
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 98, буква a) от Директива 59/51, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 1, параграф 1 от СР?
За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?
Дали понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 98/59, чието неприлагане се допуска от тази директива, се определя изключително от строго количествения критерий, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), или освен това изисква причината за колективното прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/13: Lyttle и др., Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 има ли същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка i) от нея?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от същата директива да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници?
В член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от посочената директива изразът „най-малко 20 души“ отнася ли се до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или, напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
С други думи, посоченото число „20“ означава ли 20 души „в отделна организация“ или 20 общо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/14: USDAW и Wilson, Съдебно решение от 30 април 2015 г.

Под израза „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 следва ли да се има предвид броят на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на период от 90 дни или броят на уволненията във всяка отделна организация?
Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно трябва ли понятието „организация“ да се разбира като обхващащо цялата съответна търговска дейност, разглеждана като стопанска и търговска единица или по-скоро като онази част от дейността, в която са предвидени уволнения, а не като обект, към който са разпределени работниците за изпълнение на техните задачи, тоест всеки отделен магазин?
В случай че работник поиска защитно обезщетение за уволнение от работодател по частното право, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от Директива 98/59 не възникват преки ефективни права, противопоставими на работодателя, когато:
а) работодателят по частното право би бил длъжен поради неправилно транспониране на Директивата от държавата членка да заплати обезщетение за уволнение на работник поради неизпълнение на задължението за консултиране по същата тази директива; и
б) поради изпадането на този работодател в неплатежоспособност, в случай че той е осъден да заплати защитно обезщетение, но той не направи това и е отправена молба до държавата членка, последната ще бъде длъжна да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на Директива 2008/94 до границите на задължението за плащане на гарантиращия орган на държавата членка, определени в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-527/13: Cachaldora Fernández, Съдебно решение от 14 април 2015 г.

Противоречи ли на член 4 от Директива 79/7 национална правна норма, каквато е допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от [LGSS], която засяга най-вече лицата от женски пол и съгласно която отчитането на периодите, в които е прекъснато плащането на осигурителни вноски, включени в референтния период за изчисляване на зависеща от плащането на вноски пенсия за инвалидност и настъпили след период на заемане на длъжност при непълно работно време, се осъществява, като се вземе предвид минималният осигурителен доход в сила за съответния момент, намален чрез прилагането на коефициент за работа при непълно работно време на такава длъжност преди прекъсване на плащането на осигурителни вноски, докато подобно намаляване не е предвидено, ако заеманата длъжност е при пълно работно време?
Противоречи ли на клауза 5, точка 1, буква a) от [Рамковото споразумение] национална правна норма, каквато е допълнителна разпоредба 7, параграф 1, правило 3, буква b) от [LGSS], която засяга най-вече лицата от женски пол и съгласно която отчитането на периодите, в които е прекъснато плащането на осигурителни вноски, включени в референтния период за изчисляване на зависеща от плащането на вноски пенсия за инвалидност и настъпили след период на заемане на длъжност при непълно работно време, се осъществява, като се вземе предвид минималният осигурителен доход в сила за съответния момент, намален чрез прилагането на коефициент за работа при непълно работно време на такава длъжност преди прекъсване на плащането на осигурителни вноски, докато подобно намаляване не е предвидено, ако заеманата длъжност е при пълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/13: Fenoll, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

Следва ли понятието „работник“ по смисъла на член 7 от Директива 2003/88/ЕО и на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща лице, прието в център за подпомагане чрез работа като разглеждания в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-533/13: AKT, Съдебно решение от 17 март 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2008/104 да се тълкува в смисъл, че на националните органи, включително съдилищата, е наложено трайно задължение да гарантират със съответните за тях средства, че на национално равнище няма да действат и да се прилагат законови разпоредби или клаузи на колективни трудови договори, които противоречат на тази директива?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2008/104 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, съгласно която използването на работа чрез агенции за временна заетост е допустимо само в конкретно упоменати случаи, например за изпълнение на работата в периоди с голямо работно натоварване или за изпълнение на задачи, които не могат да бъдат извършени от постоянните работници в предприятието
Може ли дългосрочното използване на работници чрез агенции за временна заетост, наред с постоянните работници в предприятието, за изпълнение на обичайните трудови задачи в това предприятие да бъде окачествено като забранено използване на работна сила чрез агенции за временна заетост?
Ако се приеме, че националната уредба е в противоречие с Директива 2008/104, с какви средства разполага съдът, за да постигне целите на тази директива, когато в делото става дума за колективен трудов договор, обвързващ частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/14: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Съвместима ли е люксембургската правна уредба, която допуска неограничено подновяване на срочни трудови договори с лица със сценична професия, работещи в условия на краткосрочна временна заетост, с изискванията на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70/ЕО, относно предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/13: Ingeniørforeningen i Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли забраната на пряката дискриминация въз основа на възрастта по членове 2 и 6 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да остави в сила правна уредба, съгласно която при уволнение на работници и служители, работили непрекъснато в едно и също предприятие в продължение на 12, 15 или 18 години, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да заплати обезщетение съответно в размер на една, две или три месечни заплати, но не дължи това обезщетение, когато към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на пенсия по общата пенсионноосигурителна схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/14: Nisttahuz Poclava, Съдебно решение от 5 февруари 2015 г.

Противоречи ли на правото на Съюза и съвместима ли е с основното право, гарантирано с член 30 от Хартата, национална правна уредба, която предвижда едногодишен срок за изпитване при безсрочен трудов договор за насърчаване на предприемачеството, по време на който се допуска прекратяването на договора без предизвестие?
Нарушава ли едногодишният срок за изпитване при безсрочния трудов договор за насърчаване на предприемачеството целите и разпоредбите на Директива 1999/70 — и следователно клаузи 1 и 3 от рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/13: Starjakob, Съдебно решение от 28 януари 2015 г.

Следва ли Директива 2001/23 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да предвижда или разрешава при прехвърлянето на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и когато по отношение на прехвърлителя е било открито производство за установяване на неплатежоспособност, на приобретателя да се разреши да не понася задълженията в тежест на прехвърлителя въз основа на трудови договори или правоотношения, включително и тези, свързани със законоустановената социалноосигурителна схема, след като тези задължения предшестват датата на прехвърлянето на производствената единица
Националната юрисдикция пита също така дали в това отношение има значение обстоятелството, че трудовите правоотношения са били прекратени преди тази дата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1232425262736 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form