всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 18 от Директива 2006/54 да се тълкува в смисъл, че за да бъде вредата, която дадено лице твърди, че е претърпяло в резултат на основана на пола дискриминация, действително възстановена или обезщетена така, че да е налице възпиращ ефект, на това лице трябва да се присъди, освен обезщетение за претърпените вреди, още и наказателно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива попада положение, при което публично предприятие, натоварено с икономическата дейност по обработка на интермодални транспортни единици, възлага с договор за управление на публични услуги извършването на тази дейност на друго предприятие, като му предоставя на разположение принадлежащите му необходими инфраструктура и оборудване, след което решава да прекрати този договор, без да поеме персонала на последното предприятие, с мотива че самото то вече ще извършва посочената дейност със собствения си персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба, която намалява максималния размер на обезщетението за безработица с коефициент за работа при непълно работно време?
Представлява ли непряка дискриминация по пол национална правна уредба, при която максималният размер на обезщетението за безработица се определя пропорционално на работното време на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците на трудов договор, сключен за определен срок или за извършване на конкретни задачи, трябва да се считат за част от работниците, които по смисъла на тази разпоредба „нормално“ работят в рамките на съответната организация?
За да се установи наличието на „колективно уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59, което би довело до прилагането на тази директива, трябва ли съдържащото се във втората алинея на тази разпоредба условие да „са уволнени най-малко пет работници“ да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася не до случаите на прекратяване на трудовите договори, приравнени на уволнения, а изключително до уволненията в тесен смисъл?
Трябва ли Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че същественото изменение на главните елементи на трудовия договор, извършено от работодателя едностранно и в ущърб на работника по причини, несвързани с този работник, попада в рамките на понятието „уволнение“ по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Противоречи ли на общия принцип на недопускане на дискриминация въз основа на възрастта национална правна уредба (член L. 1243‑10 от френския Кодекс на труда), според която младежите, работещи през училищната или университетската си ваканция, нямат право да получават обезщетението за несигурност, което се дължи при работа по срочен договор, след прекратяването на който не е направено предложение за сключване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че времето, прекарано в придвижване, в началото и в края на работния ден, от работник, който няма фиксирано работно място, а трябва всеки ден да се придвижва от мястото, където живее, до обект на даден клиент на предприятието, който всеки ден е различен, както и да се връща от обект на друг клиент, който също е различен (въз основа на предоставен му от предприятието предния ден маршрут или пътен лист), които обекти са разположени винаги в границите на дадена по-малко или повече обширна географска зона, при фактическата обстановка по главното производство представлява „работно време“ по смисъла на определението на това понятие, дадено в член 2 от Директивата, или, напротив, същото следва да се счита за „почивка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли Директива 2001/23, по-специално член 1, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред е предприятие, осъществяващо дейност в сектора на въздухоплаването, и в рамките на ликвидацията дружеството майка:
— встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори,
— развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество,
— възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции,
— получава дребно оборудване от прекратеното дружество?
Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в първия въпрос и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23?
Правото на Съюза, и по-специално принципите, формулирани от Съда в решение Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, извършено от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за обезщетение срещу държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на съдиите във федералните провинции?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че национална разпоредба, съгласно която размерът на основната заплата на даден съдия при назначаването му като такъв и последващото увеличение на тази основна заплата зависят от възрастта му, води до пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта?
При утвърдителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална разпоредба да бъде обоснована?
При утвърдителен отговор и на третия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли — докато не бъде установена непораждаща дискриминация правна уредба относно заплащането — за дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен с обратна сила да му бъде изплатена заплатата, съответстваща на най-високия ранг от съответната длъжностна категория?
Тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на съдиите за плащане на определена сума (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) или за обезщетение с изискването претенциите да са предявени в относително кратък срок?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако закон, уреждащ прехода към нов режим за заплащане на съдиите, предвижда класиране на заварените съдии в ранг в съответствие с новия режим, като се взема предвид само размерът на основната заплата, която са получавали съгласно предишната (дискриминационна) уредба към релевантната дата за прехода, и ако съгласно новия закон релевантен за повишението на тези съдии в по-високи рангове е единствено придобитият след влизането в сила на последния закон опит, без да се отчита общият придобит от тях опит, то тогава се запазва допусканата с предишната уредба дискриминация, основана на възраст, до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг на заплащане?
При утвърдителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли запазването на това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел със закона, уреждащ прехода към новия режим, да се защитават не (само) правата, придобити от заварените съдии към посочената в закона релевантна за прехода дата, но (също) и породените въз основа на предишния режим техни очаквания за прогнозните доходи, които ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория, както и да се предостави по-добро заплащане на новоназначените отколкото на заварените съдии?
Допустимо ли е запазването на дискриминацията спрямо заварените съдии да бъде обосновано с довода, че алтернативното разрешение (индивидуално повторно класиране и на заварените съдии в зависимост от продължителността на придобития опит) е свързано с по-голяма административна тежест?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос и при отрицателен отговор на шестия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно разпоредбите на уреждащ прехода към новия режим закон за заварените съдии, навършили определена възраст към датата на прехода, се предвижда по-бързо увеличение на заплатата след достигането на определен ранг отколкото за заварените съдии, които са били по-млади в деня на прехода към новия режим?
При утвърдителен отговор на деветия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел да се защитават не вече придобитите към датата на прехода права, а единствено породените въз основа на предишния режим очаквания за прогнозни доходи, които заварените съдии ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли разпоредбите на Директиви 96/34/EО и 2006/54/EО, които се прилагат в конкретния случай, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като спорната разпоредба на член 53, параграф 3, трета алинея от Кодекса за държавната служба, според който, ако съпругата на държавния служител не работи или не упражнява никаква професия, съпругът няма право на родителски отпуск, освен ако не се счете, че поради тежко заболяване или инвалидност съпругата не е способна да извършва необходимото за отглеждането на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1222324252637 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form