всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-207/15: Nissan Jidosha/EUIPO, Съдебно решение от 22 юни 2016 г.

Допуска ли член 47 от Регламент № 207/2009 възможността притежателят на марка на Европейския съюз да подава последователни искания за частично подновяване за различни класове стоки или услуги в рамките на първоначалния и допълнителния срок?
Съвместимо ли е с принципа на правната сигурност подаването на последователни искания за частично подновяване в рамките на допълнителния срок по член 47, параграф 3 от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/15: Thomas Philipps, Съдебно решение от 22 юни 2016 г.

Допуска ли член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент № 6/2002 притежател на лиценз, който не е вписан в регистъра на промишлените дизайни на Общността, да предявява искове, свързани с нарушение на промишлен дизайн на Общността?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли оправомощеният от притежателя на правата притежател на изключителен лиценз за промишлен дизайн на Общността да претендира обезщетение за претърпени от него вреди в производство, започнато само от него, на основание член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002, или той може само да вземе участие в започнатото от самия притежател на правата производство за нарушение на притежавания от него промишлен дизайн на Общността съгласно параграф 4 от посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-611/15: L’Oréal/EUIPO, Определение от 16 юни 2016 г.

Правилно ли е тълкувано изискването за сериозно използване на марка на Европейския съюз, когато тя се използва с допълнителни елементи, които могат да окажат влияние върху отличителния характер на марката?
Допустимо ли е да бъдат приети и взети предвид доказателства за използване на марката, представени след изтичане на първоначално предоставения срок, и при какви условия?
Може ли в касационно производство да бъде предмет на контрол фактическата оценка на доказателствата за използване на марката, когато не се твърди или доказва тяхното изопачаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/16: LTJ Diffusion/EUIPO, Определение от 15 юни 2016 г.

Тълкуване на приложимите критерии за установяване на „сериозно използване“ на марка по смисъла на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 и дали разлики в графичния елемент на марката могат да променят отличителния ѝ характер.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/14: Hansson, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

1) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] действия, трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/48]?
2) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] действия, трябва ли в конкретния случай като основания за увеличаване на това възнаграждение да се вземат предвид и следните съображения или обстоятелства:
а) обстоятелството, че в меродавния период поради особените си свойства разглежданият сорт, предмет на нарушението, е в позицията на единствен на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт?
Ако в конкретния случай това обстоятелство трябва да бъде взето предвид:
Допуска ли се увеличаване на възнаграждението само ако признаците, на които се дължат позициите на разглеждания сорт като единствен на пазара, са включени в описанието на сорта?
б) обстоятелството, че към момента на въвеждането на сорта на нарушителя на пазара разглежданият сорт вече е имал голям пазарен успех, поради което нарушителят си е спестил разходи за самостоятелно въвеждане на своя сорт на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт;
в) обстоятелството, че във времеви аспект и предвид броя на продадените екземпляри мащабът на нарушението на правото върху разглеждания сорт е над средния;
г) съображението, че нарушителят — за разлика от лицензополучателите — няма причина да се опасява от това, че заплаща лицензионната такса (и няма да може да изиска връщането ѝ), макар че впоследствие правната закрила на разглеждания сорт може да бъде обявена за нищожна предвид подаденото искане в този смисъл;
д) обстоятелството, че за разлика от обичайното за лицензополучателите, нарушителят не е бил длъжен да се разплаща на всяко тримесечие;
е) съображението, че титулярят на правото върху защитения сорт носи инфлационния риск, което има и практически последици, тъй като той вече дълго време е принуден да брани правата си;
ж) съображението, че тъй като е принуден да брани правата си, титулярят на правото върху защитения сорт не може да планира приходите си от разглеждания сорт, докато това е възможно, когато получава приходи от предоставянето на лицензии за разглеждания сорт;
з) съображението, че при нарушаване на правото му върху разглеждания сорт титулярят носи както общия присъщ на съдебния процес риск, така и риска в крайна сметка да не успее да събере напълно вземанията си от нарушителя;
и) съображението, че при нарушаване на правото му върху защитения сорт в резултат от едностранните действия на нарушителя титулярят се оказва лишен от свободата да прецени дали изобщо иска да разреши използването на разглеждания сорт от нарушителя?
3) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли да се допусне и олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
4) Когато се изчислява обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли изчислението да се прави въз основа на обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените […] действия?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
a) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли в конкретния случай като основания за присъждане на допълнителна сума над обичайната за пазара лицензионна такса да се вземат предвид съображенията и обстоятелствата, посочени в букви а)—и) от втория въпрос, и/или обстоятелството, че поради необходимостта да брани правата си титулярят е бил принуден лично да отдели — в обичайната степен — време за проучване на нарушението и за работа по случая, а също и да възложи на други лица — в обичайната за такива случаи степен — работа по проучване на нарушението?
б) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/48]?
в) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли да се допусне олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
6) Трябва ли член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че печалбата на нарушителя съставлява „произтекла вследствие на [нарушението] вреда“ по смисъла на тази разпоредба, обезщетение за която може да се иска в допълнение към справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от Регламент [№ 2100/94], или компенсацията в размер на печалбата на нарушителя, която се дължи по член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94] в случай на виновно поведение, се дължи само алтернативно на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1?
7) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] националните разпоредби, съгласно които титулярят на правото върху защитения сорт, в тежест на когото с влязло в сила решение са възложени разноските по производството за постановяване на привременни мерки във връзка с нарушение на правото върху защитения сорт, не може да претендира материално право да му бъдат възстановени тези разноски, въпреки че е спечелил последвалото дело по иска относно същото нарушение?
8) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] националните разпоредби, съгласно които извън тесните граници на процедурата за определяне на съдебните разноски увреденото лице не може да търси компенсация за понесената от него загуба на време за направените извънсъдебни и съдебни постъпки с цел да изиска поправяне на претърпените вреди, освен ако понесената загуба на време не надхвърля рамките на обичайното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/14: EGEDA и др., Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, която като разглежданата в главното производство се финансира от общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това справедливо обезщетяване се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/16: Pesce и др., Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Дали наложеното на засегнатата държава членка задължение по член 6, параграф 2, буква а) от Решение за изпълнение 2015/789 за незабавно отстраняване на растенията гостоприемници, независимо от техния здравен статус, в радиус от 100 m от растенията, които са изследвани и за които е установено, че са заразени с посочения организъм, в случая с бактерията Xylella, без това задължение да бъде съчетано със схема за обезщетяване, е невалидно поради противоречието му с правото на Съюза, и по-конкретно с Директива 2000/29, във връзка с принципите на предпазните мерки и на пропорционалност, а също и на изискванията, произтичащи от спазването на задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/15: Pizzo, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.

Трябва ли членове 47 и 48 от Директива [2004/18] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като описаното [в акта за преюдициално запитване] италианско законодателство, която в областта на услугите при посочените по-горе условия позволява частично позоваване на капацитета на други предприятия?
Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз, а именно тези на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и пропорционалност, разпоредба от правния ред на държава членка, която позволява да бъде изключено от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка предприятие, което не е знаело — тъй като това не е било изрично посочено в обявлението за обществена поръчка — че за да може да участва в посочената процедура, е длъжно да заплати определена сума, чието неплащане се санкционира с изключване от процедурата, независимо че посоченото задължение не следва ясно от текста на закона, действащ в тази държава членка, но може да бъде изведено чрез две юридически операции, първата от които се състои в разширително тълкуване на определени разпоредби от позитивното право на посочената държава членка, а втората — в допълване в съответствие с резултатите от това разширително тълкуване на императивното съдържание на документите за обществената поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/14: Falk Pharma, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.

Не е ли налице обществена поръчка по член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18, ако възлагащите органи проведат процедура за допускане, в резултат на което възложат поръчката, без да изберат един или няколко икономически оператори (т.нар. модел „Open-House“)?
Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че изборът на един или няколко икономически оператори е отличителна черта на обществената поръчка, възниква въпросът: трябва ли изборът на икономически оператори по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 в светлината на член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи могат чрез процедура за допускане да се откажат от избор на един или повече икономически оператори само когато са изпълнени следните предпоставки:
— провеждането на процедура за допускане се публикува в цяла Европа,
— установени са ясни правила за сключването на договора и присъединяването към него,
— условията по договора са предварително установени по такъв начин, че нито един икономически оператор не може да окаже влияние върху съдържанието на договора,
— на икономическите оператори се предоставя право на присъединяване към договора по всяко време, и
— сключването на договора се оповестява в цяла Европа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/15: Reha Training, Съдебно решение от 31 май 2016 г.

В случай като този по главното производство, в който се твърди, че излъчването на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния, засяга авторските и сродните права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, автори на текстове и музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, продуценти на звукозаписи и автори на литературни текстове, както и на техните издатели, наличието на „публично съобщаване“ следва ли да се прецени с оглед както на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, и с оглед на едни и същи критерии за тълкуване
Освен това тези две разпоредби трябва ли да се тълкуват в смисъл, че такова излъчване представлява акт на „публично съобщаване“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17172737475122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form