всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11.16 - Технически стандарти и правила

Технически стандарти и правила (Technical standards and regulations)

Дело C-690/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel – II), Определение от 6 май 2021 г.

Какво обхваща понятието „елемент на конструкцията“ и „система за контрол на емисиите“ по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, включително по отношение на софтуера и технологиите за намаляване на емисиите?
При какви условия дадено устройство следва да се разглежда като „устройство за заобикаляне“ по смисъла на Регламент № 715/2007 във връзка с процедурите по одобряване на превозните средства?
Може ли устройство за заобикаляне, което подобрява работата на системата за контрол на емисиите по време на одобрителните процедури, да попадне в изключението от забраната на такива устройства, когато целта му е защита на двигателя или безопасното функциониране на превозното средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-693/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

1) Какво обхваща понятието „устройство“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Може ли програма, инсталирана в компютъра за контрол на двигателя, или която по-общо оказва влияние върху него, да се разглежда като устройство по смисъла на този член?
2) Какво обхваща понятието „система за контрол на емисиите“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Само технологиите и стратегиите за обработване и намаляване на емисиите (и по-специално на NOx) след тяхното образуване ли включва тази система за контрол на емисиите, или също и различните технологии и стратегии за ограничаване на тяхното възникване в самата основа, като технологията за EGR?
3) Представлява ли измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 устройство, което засича всеки параметър, свързан с провеждането на предвидените в Регламент № 715/2007 процедури за одобрение, с цел по време на тези процедури да се активира или да се повиши ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите и по този начин да бъде получено одобрение на превозното средство
Може ли устройство като описаното да се квалифицира като „измервателно-коригиращо устройство“, ако активирането на повишената ефективност на системата за контрол на емисиите се осъществява не само по време на процедурите за одобрение, но и в отделни случаи, когато точно установените условия, които се засичат с цел повишаване на ефективността на системата за контрол на емисиите при тези процедури за одобрение, възникнат при реално движение?
4) Какъв е обхватът на трите изключения, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007
Допустимо ли е забраната на измервателно-коригиращо устройство, активиращо или повишаващо ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите, специално при провеждането на изпитвания в рамките на процедурите за одобрение, да не се прилага на някое от трите основания, изброени в член 5, параграф 2 от този регламент
Забавянето на стареенето или замърсяването на двигателя представлява ли част от задължителните условия за „предпазване на двигателя от повреда или авария“ или за „осигуряване на безопасно управление на превозното средство“, които могат да оправдаят наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/19: Германия/Комисия, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Пораждат ли съобщенията на Комисията относно изпълнението на Регламент № 305/2011 самостоятелни правни последици, различни от тези на решенията за запазване или ограничаване на позоваванията на хармонизираните стандарти?
Задължена ли е Комисията съгласно член 18, параграф 2 във връзка с член 17, параграф 5 от Регламент № 305/2011 да приеме една от предложените от държава членка мерки при официално възражение срещу хармонизиран стандарт?
Задължена ли е Комисията да провери дали хармонизираните стандарти, посочени в спорните решения, застрашават спазването на основните изисквания към строежите съгласно Регламент № 305/2011?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/19: Sportingbet и Internet Opportunity Entertainment, Съдебно решение от 22 октомври 2020 г.

1) Португалската държава не е съобщила на Комисията техническите регламенти, съдържащи се в Законодателен декрет № 442/89; неприложими ли са посочените разпоредби, по-специално посочените членове 3 и 9 от него, така че частноправните субекти да могат да се позовават на тяхната неприложимост?
2) Португалската държава не е съобщила на Комисията техническите регламенти, съдържащи се в Законодателен декрет № 282/2003; трябва ли да бъдат оставени без приложение посочените разпоредби, по-специално членове 2 и 3 от него, по отношение на доставчиците на услуги в Португалия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-727/17: ECO-WIND Construction, Съдебно решение от 28 май 2020 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че „техническите регламенти“, чиито проекти трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива, обхващат и законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 15, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на разпоредбите, които обвързват започването или извършването на дейност по предоставяне на услуги с териториално ограничение, по-специално под формата на лимити във връзка с минималното географско разстояние между доставчиците, и за които държавата членка уведомява Европейската комисия съгласно член 15, параграф 7 от посочената директива, попада законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 3, параграф 1, първа алинея и член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-482/17: Чешка република/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 3 декември 2019 г.

Допустимо ли е Директива (ЕС) 2017/853 да бъде приета на основание член 114 ДФЕС, или с това се нарушава принципът на предоставената компетентност?
Съответстват ли разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/853 на принципа на пропорционалност, включително по отношение на липсата на оценка на въздействието и на ограничаването на правото на собственост?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при приемането и съдържанието на Директива (ЕС) 2017/853?
Съответства ли дерогацията, предвидена за Конфедерация Швейцария в Директива (ЕС) 2017/853, на принципа на недопускане на дискриминация спрямо държавите членки на ЕС и ЕАСТ, различни от тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/17: VG Media, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.

Следва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която забранява само на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги, обработващи съдържание по аналогичен начин, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба, чийто проект трябва да бъде предварително предоставен на Комисията съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/17: RDW и др., Съдебно решение от 24 януари 2019 г.

Приложима ли е Директива 1999/37 по отношение на моторни превозни средства, които са съществували още преди 29 април 2009 г. — датата, от която държавите членки трябва да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспониране на Директива 2007/46/ЕО?
Следва ли моторно превозно средство, съставено, от една страна, от основни компоненти, произведени преди влизането в сила на Директива 2007/46, и от друга страна, от основни компоненти, добавени едва след влизането в сила на тази директива, да се смята за моторно превозно средство, което е съществувало още преди датата, от която влиза в сила Директива 2007/46, или следва да се счита за моторно превозно средство, което е произведено едва след тази дата?
С оглед на член 3, параграф 2 от Директива 1999/37 неограничено ли се прилага задължението за признаване по член 4 от тази директива, когато в свидетелството за регистрация не са посочени данни по отношение на определени кодове на Общността (които следва да бъдат попълнени съгласно приложенията към тази директива), но тези данни могат лесно да бъдат установени?
Допустимо ли е на основание член 4 от Директива 1999/37 дадена държава членка да признае издадено от друга държава членка свидетелство за регистрация, като въпреки това подложи съответното превозно средство на технически преглед по смисъла на член 24, параграф 6 от Директива 2007/46, и ако превозното средство не отговаря на техническите изисквания, да стигне до заключението, че следва да бъде отказано издаването на свидетелство за регистрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/17: Swedish Match, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.

Невалидни ли са член 1, буква в) и член 17 от Директива 2014/40/ЕС поради:
I. нарушение на общия принцип на Съюза на недопускане на дискриминация;
II. нарушение на общия принцип на Съюза на пропорционалност;
III. нарушение на член 5, параграф 3 ДЕС и принципа на Съюза на субсидиарност;
IV. нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС;
V. нарушение на членове 34 и 35 ДФЕС и
VI. нарушение на членове 1, 7 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-527/17: Boston Scientific, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.

Следва ли член 2 от Регламент [№ 469/2009] да се тълкува в смисъл, че за целите на този регламент разрешението съгласно Директива [93/42] по отношение на комбинация от медицинско изделие и лекарствен продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от [тази директива], следва да се приравнява на валидно [разрешение за пускане на пазара] по Директива [2001/83], когато качеството, безопасността и ефективността на лекарствената съставка са били в рамките на разрешителната процедура, предвидена в точка 7.4, първа алинея от приложение I към Директива [93/42], проверени от лекарствена агенция на държава — членка на ЕС, в съответствие с Директива [2001/83]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234569 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form