4.11.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-555/14: IOS Finance EFC, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?
При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/14: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 4 май 2016 г.
Допустимо ли е използването на член 114 ДФЕС като правно основание за забраната на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, включително ментол?
Съответства ли забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества на принципа на пропорционалност?
Съответства ли забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества на принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/14: Philip Morris Brands и др., Съдебно решение от 4 май 2016 г.
Член 24, параграф 2 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат по-строги от предвидените в Директивата правила във връзка със стандартизирането на опаковките на тютюневите изделия, и с оглед на това тълкуване невалиден ли е член 24, параграф 2 поради това, че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание?
Член 13, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че забранява поместването на определена информация на етикетите на потребителските опаковки, на външните опаковки и на самите тютюневи изделия, макар тази информация да е фактически вярна, и ако трябва да се тълкува в този смисъл — дали разпоредбата е невалидна, поради това че е приета в нарушение на член 11 от Хартата и принципа на пропорционалност?
Невалидни ли са членове 7 и 18 и член 24, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/40, както и разпоредбите на дял II, глава II от тази директива, поради това че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание, или поради нарушение на принципа на пропорционалност или на принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/13: Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Допустимо ли е използването на член 95 ЕО като правно основание за приемането на основния регламент относно търговията с тюленови продукти, като се има предвид моментът на възникване на различията между националните законодателства и тяхното отражение върху вътрешния пазар?
Може ли законодателят на Съюза да приеме мярка на основание член 95 ЕО, когато търговският обмен на съответните продукти между държавите членки не е значителен?
Следва ли при преценката за съответствие на основния регламент с основните права да се прилагат разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, ако те предоставят по-широка защита от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Нарушава ли забраната за търговия с тюленови продукти правото на собственост по смисъла на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Задължени ли са институциите на Съюза да получат предварителното съгласие на засегнатите инуитски общности съгласно член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население преди приемането на регламент, засягащ техните интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/14: Германия/Комисия, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Нарушено ли е правото на държавата членка самостоятелно да оцени риска за общественото здраве при прилагането на член 114, параграф 4 ДФЕС?
Изисква ли се неправомерно от държавата членка да докаже не само по-високо ниво на защита, но и недостатъчност на нивото на защита, предвидено в хармонизационната директива?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за по-високо ниво на защита по смисъла на член 114, параграф 4 ДФЕС – следва ли тя да се определя чрез количествена или качествена оценка?
Спазено ли е изискването за мотивиране при анализа на сравнението между националните и хармонизираните стойности на миграция на вредни вещества?
Изкривени ли са фактите и доказателствата при сравнението на националните и хармонизираните стойности на биодостъпност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/14: Federconsorzi и Liquidazione giudiziale dei beni ceduti ai creditori della Federconsorzi, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35 и член 2 от Директива 2011/7 съществуващото по силата на закона — Законодателен декрет № 169/1948 от 23 януари 1948 г. и Закон № 1294/1957 от 22 декември 1957 г. — упълномощаване от държавната администрация на селскостопанските кооперации (упълномощаване, от което произтича вземането, впоследствие прехвърлено от кооперациите на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство за сключване на предпазен конкордат) за снабдяването със селскостопански продукти и за тяхното разпространение?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7 (член 12, параграф 3), при което има възможност да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се променя, като се направи по-неизгодна и дори се премахне лихвата за забава, приложима към вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли да се счита, че задължението да не се променя към по-неизгодна лихвата за забава, която се прилага към вече съществуващите отношения, се отнася и за единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6) и Директива 2011/7 (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвиждат съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава, в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, по които тя е страна?
В случай на положителен отговор на четвъртия въпрос, отнася ли се задължението за ненамеса в съществуващи отношения, по които държавата е страна, с норма, която изключва лихвите за забава, към единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/08: Pontina Ambiente, Съдебно решение от 25 февруари 2010 г.
Трябва ли член 10 от Директива 1999/31 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която операторът на площадка за депониране е задължено по специален данък за депониране на твърди отпадъци лице, като посоченият данък трябва да му бъде възстановен от общината, депонирала отпадъците, и която уредба предвижда парични санкции за него при просрочено плащане на този данък, без обаче да изисква в определен срок посочената община да възстанови размера на данъка на оператора и при забавено възстановяване да поеме всички разходи, възникнали от нейната забава, включително размера на наложените на посочения оператор парични санкции?
Трябва ли Директива 2000/35 да се тълкува в смисъл, че сумите, дължими на оператора на площадка за депониране от община, депонирала отпадъци, каквито са дължимите суми на основание възстановяването на данък, попадат в приложното поле на посочената директива и при това положение в съответствие с член 3 от нея държавите членки трябва да следят за това при просрочено плащане на споменатите суми да се начисляват лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.