4.11.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-725/23: Tusnia, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 2, точка 8 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат освен основната сума за изпълнение на характерната престация за дадено договорно отношение, водещо до доставка на стока или предоставяне на услуга, също и възстановяването на разходите, възникнали във връзка с изпълнението на договора, за които длъжникът е поел договорно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/23: Agenciart – Management Artístico, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли лице, което обичайно упражнява срещу парично възнаграждение и като свободна професия, актьорство, независимо че не разполага с организирана структура на ресурсите (доколкото упражнява тази дейност без собствено оборудване, персонал или каквито и да било инструменти или съоръжения, предназначени за професионалната му дейност), да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на разпоредбите на съображение 5 и на член 2, точка 3 от Директива 2011/7/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/23: Комисия/Словакия (Retards de paiement – Établissements publics de santé), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2011/7/ЕС, като не е осигурено ефективно спазване на максималния срок за плащане от 60 календарни дни от публичните здравни заведения при търговски сделки с доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/23: Комисия/Португалия (Retards de paiement des pouvoirs publics), Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Нарушени ли са задълженията на държавите членки по член 4, параграф 3 и параграф 4, буква б) от Директива 2011/7/ЕС, като не е осигурено ефективно спазване на максималните срокове за плащане от страна на публичните органи в търговските сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/22: V.B. Trade, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство.“, съдържащ се в разпоредбата на чл. 25, параграф 1 от Регламент [№ 910/2014], да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните—членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл. 3, [точки] 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните—членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, които съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/22: Papier Mettler Italia, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допускат ли член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, член 16, параграф 1 от Директива 94/62 и член 8 от Директива 98/34 прилагането на национална разпоредба като предвидената в разглеждания в главното производство декрет, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, когато тази национална разпоредба, която съдържа технически стандарти, които са по-ограничителни от предвидените в правото на Съюза, не е съобщена от държавата членка на Европейската комисия предварително, а едва след приемането и преди публикуването ѝ?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, или предвидените в националната правна уредба допълнителни технически стандарти могат да се обосноват с целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, като се отчитат, при необходимост, специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че представляват ясна и точна правна норма, която цели да забрани всяка пречка за пускането на пазара на торбички, които отговарят на изискванията на Директивата, и която задължава всички държавни органи, включително публичната администрация, да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи?
Накрая, може ли приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива 94/62, да представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива 94/62, когато тази национална правна уредба не е обоснована от целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, от специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и от необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/21: DOMUS-SOFTWARE, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/7 във връзка с член 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че в случай на вземания за периодично възникващи възнаграждения, които произтичат от едно и също договорно отношение, е налице право за получаване на фиксирана сума от минимум 40 EUR за всяко отделно вземане за възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/20: BFF Finance Iberia, Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или че сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи, дори да са предявени съвместни и общи искания?
Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за приемане и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 […]?
Как следва да се тълкува член 2 от Директивата
Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че тя позволява в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане да се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се направи разграничение в зависимост от момента, в който съдоговорителят плаща данъка на данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/21: A (Non-recouvrement des intérêts pour retard de paiement), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.