4.11.00 - Общи положения

Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство.“, съдържащ се в разпоредбата на чл. 25, параграф 1 от Регламент [№ 910/2014], да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните—членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл. 3, [точки] 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните—членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, които съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Икономическа и парична политика

Български

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Допустимо ли е членове 5, 69 и 70 от Регламент № 806/2014 да бъдат приети на основание член 114 ДФЕС, или следва да се считат за незаконосъобразни поради липса на подходящо правно основание?
Представляват ли предварителните вноски, предвидени в членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014, „данъчни разпоредби“ по смисъла на член 114, параграф 2 ДФЕС, които не могат да бъдат приети на основание член 114, параграф 1 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на годишното целево равнище в обжалваното решение на Единния съвет за преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2023 г.

Околна среда | Сближаване на законодателствата

Допускат ли член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, член 16, параграф 1 от Директива 94/62 и член 8 от Директива 98/34 прилагането на национална разпоредба като предвидената в разглеждания в главното производство декрет, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, когато тази национална разпоредба, която съдържа технически стандарти, които са по-ограничителни от предвидените в правото на Съюза, не е съобщена от държавата членка на Европейската комисия предварително, а едва след приемането и преди публикуването ѝ?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, или предвидените в националната правна уредба допълнителни технически стандарти могат да се обосноват с целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, като се отчитат, при необходимост, специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че представляват ясна и точна правна норма, която цели да забрани всяка пречка за пускането на пазара на торбички, които отговарят на изискванията на Директивата, и която задължава всички държавни органи, включително публичната администрация, да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи?
Накрая, може ли приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива 94/62, да представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива 94/62, когато тази национална правна уредба не е обоснована от целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, от специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и от необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Campos Sanchez-Bordona

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/7 във връзка с член 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че в случай на вземания за периодично възникващи възнаграждения, които произтичат от едно и също договорно отношение, е налице право за получаване на фиксирана сума от минимум 40 EUR за всяко отделно вземане за възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Rantos

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или че сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи, дори да са предявени съвместни и общи искания?
Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за приемане и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 […]?
Как следва да се тълкува член 2 от Директивата
Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че тя позволява в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане да се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се направи разграничение в зависимост от момента, в който съдоговорителят плаща данъка на данъчната администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Rantos

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Collins

Фински

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Следва ли понятието „търговска сделка“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че обхваща събирането от страна на публичен орган на такса, дължима като възнаграждение за правото на дългосрочно ползване на поземлен имот, от предприятие, на което този публичен орган е кредитор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Ришар дьо ла Тур

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли член 2, точка 1 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че договор — като този за наем на търговско помещение — при който специфичната престация е предоставянето на недвижим имот за временно ползване срещу заплащане, представлява търговска сделка по смисъла на тази разпоредба и съответно попада в материалния обхват на тази директива?
След като договор, сключен за определено или неопределено време и предвиждащ периодични плащания през предварително определени интервали, каквито са плащанията на месечна наемна цена по договор за наем на търговско помещение, попада в материалното приложно поле на Директива 2011/7 като търговска сделка, водеща до предоставянето на услуги срещу възнаграждение, по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, трябва ли член 5 от същата да се тълкува в смисъл, че за да може този договор да породи, в случай че някое от плащанията не е направено в срок, право на лихвите и обезщетението, предвидени в членове 3 и 6 от тази директива, трябва непременно да се счита, че с него е договорен график за плащане на вноски по смисъла на този член 5?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Hogan

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав