4.07 - Транспорт
Транспорт
Дело C-153/19: DER Touristik, Определение от 28 май 2020 г.
Приложим ли е член 12 от Регламент № 261/2004 в случаите, когато пътникът претендира обезщетение за индивидуализирана вреда над стандартното обезщетение по регламента?
Може ли пътникът, който вече е получил стандартното обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, да получи и обезщетение под формата на намаляване на цената на пътуването за индивидуализирани вреди по националното право?
Какви са критериите за разграничаване между стандартното обезщетение за неудобство и обезщетението за индивидуализирана вреда вследствие на закъснение на полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/19: Комисия/България (Разследващ железопътен орган), Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Гарантирана ли е организационната независимост на разследващия орган по отношение на оператора на железопътната инфраструктура, контролиран от министъра на транспорта, съгласно изискванията на член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО?
Осигурен ли е самостоятелен достъп на разследващия орган до финансовите ресурси, необходими за изпълнение на неговите задачи, съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/19: Compañía de Tranvías de La Coruña, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Като се има предвид член 8, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1370/2007], откога започва да тече посоченият в него максимален тридесетгодишен срок на договорите: а) от момента на възлагане или финализиране на договора, б) от момента на влизане в сила на споменатата разпоредба, в) от деня, следващ изтичането на преходния период по член 8, параграф 2 от Регламента (3 декември 2019 г.), или г) от друга дата, посочена от Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 96/71 […], и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 96/71 и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/18: Niki Luftfahrt, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Налице ли е „злополука“, пораждаща отговорност на въздушния превозвач съгласно член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал], когато чаша с горещо кафе, поставена на масичката пред седалка в самолет по време на полет, се хлъзне по неизяснена причина, падне и причини изгаряне на пътник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/18: Kanyeba, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Следва ли член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието „договор за превоз“ по смисъла на тази разпоредба?
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, националният съд, който констатира неравноправност на наказателна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тази клауза в тежест на потребителя, и от друга страна, въз основа на принципи на националното договорно право националният съд да замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, освен ако съответният договор няма да може да се изпълнява без неравноправната клауза, а обявяването му за недействителен в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/18: easyJet Airline, Определение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли пътниците, които имат потвърдена резервация и са били превозени с полета, да представят допълнителни доказателства (като бордни карти), удостоверяващи представянето им на гишето за регистрация при предявяване на претенция за обезщетение по Регламент № 261/2004?
Възможно ли е въздушният превозвач да оспори правото на обезщетение, като представи доказателства, че пътниците не са били превозени с разглеждания полет, и какъв е ангажиментът на националната юрисдикция в тази връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/18: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Пряко възлагане на договор за обществена услуга…, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Трябва ли член 7, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи, които възнамеряват да възложат пряко договор за обществена услуга за пътнически превоз с железопътен транспорт, са длъжни, от една страна, да публикуват или да предоставят на заинтересованите стопански субекти цялата необходима информация, за да бъдат те в състояние да изготвят достатъчно подробни оферти, които могат да бъдат подложени на сравнителна оценка, и от друга страна, да направят такава сравнителна оценка на всички евентуално получени след публикуването на тази информация оферти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.