всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.07 - Транспорт

Транспорт

Дело C-613/20: Eurowings, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че стачно движение, предназначено да отстоява социални и/или свързани с трудовото възнаграждение искания на работниците, започнало по призива на синдикална организация на персонала на опериращ въздушен превозвач от солидарност с този, който е бил отправен срещу дружеството майка, сред чиито дъщерни дружества е този превозвач, което е последвано от категория от персонала на това дъщерно дружество, чието присъствие е необходимо за опериране на полет, и което продължава и след срока, първоначално обявен от синдиката, призовал към стачка, въпреки факта, че междувременно е постигнато споразумение с дружеството майка, попада в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-253/21: TUIfly, Определение от 6 октомври 2021 г.

Какво включва понятието „анулиране“ на полет по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 261/2004, когато полетът е пренасочен към друго летище?
При какви условия пренасочването на полет към друго летище се счита за анулиране и следва да се изплати обезщетение на пътниците съгласно Регламент № 261/2004?
В кои случаи член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се прилага при пренасочване на полет към друго летище, с оглед на критериите за близост и обслужване на същия град, агломерация или регион?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/20: LatRailNet, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли член 56 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че предоставя на регулаторния орган правомощието да приеме по собствена инициатива решение, с което от предприятието, изпълняващо основните функции на управителя на железопътна инфраструктура, посочени в член 7, параграф 1 от тази директива, се изисква да въведе определени изменения в схемата за налагане на такси за ползване на инфраструктурата, която не предполага дискриминация спрямо заявителите?
Следва ли член 56 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че като налага изменения на предприятието, изпълняващо основните функции на управителя на железопътната инфраструктура, регулаторният орган може да определя условия, които тези изменения трябва да предвиждат, и по-конкретно дали може да наложи да се изключат от критериите за определяне на таксите за ползване на инфраструктурата разходите, предвидени в държавния бюджет или в бюджетите на местните административно-териториални единици, които железопътните предприятия за превоз на пътници не могат да покриват с приходите си от превоза?
Следва ли член 32, параграф 1 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че е приложим, включително по отношение на критерия за оптимална конкурентоспособност на железопътните пазарни сегменти, по отношение на сегменти от железопътния пазар без конкуренция, по-специално когато те се експлоатират от оператор на обществена услуга, на когото по силата на договор за обществени услуги е предоставено изключително право по смисъла на член 2, буква е) от Регламент № 1370/2007?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/19: Irish Ferries, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

Прилага ли се Регламент № 1177/2010 (и по-специално членове 18 и/или 19 от него) в случаите, когато пътниците са направили предварителна резервация и са сключили договори за превоз и пътническите услуги са отменени с предизвестие от поне седем седмици преди планираното заминаване поради закъсняла доставка на нов плавателен съд на оператора на фериботната линия?
В случай че член 18 е приложим и ако услуга за превоз по вода бъде отменена и няма алтернативна услуга по този маршрут (тоест няма пряка връзка между тези две пристанища), представлява ли „пренасочване до крайното местоназначение“ за целите на член 18 осигуряването на алтернативна услуга чрез превоз по вода по друг маршрут или маршрути, които са налични и избрани от пътника, включително чрез „комбиниран превоз по земя и вода“ (напр. пътуване от Ирландия до Обединеното кралство с ферибот и след това пътуване с автомобил, като разходите за гориво се възстановяват на пътника от оператора на фериботната линия до пристанище в Обединеното кралство с връзка до Франция и пътуване от там до Франция, като пътникът избира маршрута на всяка от услугите за превоз по вода
Ако отговорът е отрицателен, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено пренасочване е „при съпоставими условия“?
Ако по отменения маршрут няма алтернативна услуга за превоз по вода, така че засегнатият пътник не може да бъде транспортиран по вода директно от първоначалното пристанище за качване до крайното местоназначение, както е посочено в договора за превоз, трябва ли превозвачът да заплати всички допълнителни разходи, направени от пътник, който е пренасочен, във връзка с пътуването му към и от новото пристанище за качване и/или към и от новото пристанище по местоназначение?
Възниква ли нов договор за превоз, когато даден пътник е пренасочен съгласно член 18 от Регламент № 1177/2010, така че правото на обезщетение по член 19 от този регламент следва да се определя съгласно този нов договор, а не съгласно първоначалния договор за превоз?
Може ли член 19 от Регламент № 1177/2010 да се прилага, когато пътуването в действителност вече е било отменено поне седем седмици преди планираното заминаване
Ако член 19 е приложим, прилага ли се той, когато е бил приложен член 18 от този регламент и пътникът е бил пренасочен без допълнителни разходи и/или средствата са му били възстановени и/или пътникът е избрал по-късна услуга за превоз по вода?
Ако член 19 от Регламент № 1177/2010 е приложим: Как се измерва продължителността на закъснението при такива обстоятелства?
Как се изчислява цената по смисъла на член 19 при определяне на дължимия размер на обезщетение, и по-специално включват ли се в нея разходите, свързани с допълнителни услуги (напр. каюти, клетки за превоз на домашни любимци и първокласни салони)?
Ако Регламент № 1177/2010 се прилага, тогава представляват ли обстоятелствата и съображенията, посочени в първия въпрос, „извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки“ по смисъла на член 20, параграф 4 от този регламент?
Налага ли член 24 от Регламент № 1177/2010 като задължително условие за всеки пътник, който иска да получи обезщетение по член 19 от този регламент, подаването на жалба в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена?
Ограничава ли се компетентността на националния компетентен орган, отговорен за прилагането на Регламент № 1177/2010, до превози по вода от пристанищата, посочени в член 25 от този регламент, или може да обхваща и превоза по вода на връщане от пристанището на държава членка, различна от тази на националния компетентен орган, в посока към държавата членка на този орган?
Кои принципи и разпоредби на правото на Съюза следва да приложи запитващата юрисдикция при преценката на валидността на решението и/или на съобщенията на националния орган по прилагането на Регламент № 1177/2010 — член 16, 17, 20 и/или 47 от Хартата и/или принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Критерият за допусната явна грешка ли е критерият за необоснованост, който националният съд трябва да приложи?
Валиден ли е Регламент № 1177/2010 с оглед на правото на Съюза, като се вземат предвид по-специално: членове 16, 17 и 20 от Хартата, фактът, че въздушните превозвачи нямат задължение за заплащане на обезщетение, ако информират пътника за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание (член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 261/2004), принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/20: Latvijas dzelzceļš (Installations de service ferroviaire), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Може ли член 13, параграфи 2 и 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [за изпълнение] 2017/2177) да се прилага по такъв начин, че регулаторният орган да може да наложи на собственик на инфраструктура, който не е оператор на обслужващото съоръжение, задължението да гарантира достъп до услугите?
Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [за изпълнение] 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че допуска собственикът на сграда да прекрати наемно правоотношение и да направи преустройство на обслужващо съоръжение?
Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [за изпълнение] 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че задължава регулаторния орган да провери само дали операторът на обслужващото съоръжение (в разглеждания случай — собственикът на обслужващото съоръжение) действително е решил да му направи преустройство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/20: Koleje Mazowieckie, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли разпоредбите от Директива 2001/14, по-специално член 4, параграф 5 и член 30, параграфи 1, 3, 5 и 6, да се тълкуват в смисъл, че не допускат предявяване от железопътно предприятие, без упражняване на съдебен контрол върху решението на регулиращия орган, на искания за обезщетение срещу държава членка поради неправилно транспониране на тази директива, когато елемент от обезщетението би била надплатена такса за ползване на железопътната инфраструктура?
Противоречи ли становището, че право на обезщетение въз основа на общностното право поради неправилно прилагане на правото на Европейския съюз, и по-специално поради неправилно транспониране на Директива 2001/14 или липса на транспонирането ѝ, е налице само когато нарушената норма предоставя права на частноправните субекти, нарушението на правото е квалифицирано (по-специално когато приема формата на очевидно и сериозно надхвърляне от държавата членка на правото ѝ на преценка при транспонирането на директива), a причинно-следствената връзка между нарушението и вредата е пряка, на правна уредба на държава членка, в която в такива случаи се признава право на обезщетение, ако са изпълнени по-малко строги условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-937/19: Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли Регламент (ЕО) № 1072/2009 да се тълкува в смисъл, че превозвач, извършил международен автомобилен превоз на товари за собствена сметка по смисъла на член 1, параграф 5, буква г) от този регламент от една до друга държава членка, има право на основание член 8 от посочения регламент да извършва каботажен превоз непосредствено след този международен превоз на територията на последната държава членка и при утвърдителен отговор — при какви условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/19: Rapidsped, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 6 във връзка с член 5 от Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че когато установен в дадена държава членка работодател не е спазил разпоредбите на друга държава членка, отнасящи се до минималната работна заплата, командированите работници от първата държава членка могат да се позовават на това обстоятелство в спор с този работодател пред съд на тази първа държава членка, стига въпросният съд да е компетентен?
Трябва ли член 3, параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 да се тълкува в смисъл, че дневна надбавка, чийто размер варира според продължителността на командироването на работника, представлява свързана с командироването специфична добавка, която е част от минималната работна заплата, освен ако се изплаща като възстановяване на разходите, които фактически са направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, или съответства на добавка, която променя съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна?
Трябва ли член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска автомобилните транспортни предприятия да предоставят на водачите бонус, изчисляван въз основа на икономията под формата на по-нисък разход на гориво за конкретния маршрут, като подобен бонус би бил в нарушение на установената в тази разпоредба забрана, ако вместо да бъде обвързан единствено с икономията на гориво, възнаграждава тази икономия в зависимост от пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки по начин, който подтиква водача към поведение, което може да застраши пътната безопасност, и/или към нарушаване на Регламент № 561/2006?
Може ли директива, която не е транспонирана в националното право, да породи за даден частноправен субект задължение, което друг частноправен субект да може да му противопостави в съдебен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/20: DB Netz, Съдебно решение от 24 юни 2021 г.

Следва ли член 13, параграф 1, член 14, параграф 9 и член 18, буква в) от Регламент № 913/2010, както и член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2012/34 във връзка с точка 3, буква а) от приложение IV към посочената директива да се тълкуват в смисъл, че органът, компетентен да приеме правилата относно процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет до едно обслужващо гише, предвидено в посочения член 13, параграф 1, включително що се отнася до използването единствено на определена електронна резервационна платформа, е управителният съвет, създаден съгласно член 8, параграф 2 от посочения регламент, или управителят на инфраструктура, определен в член 3, точка 2 от посочената директива?
Следва ли проверката от национален регулаторен орган на правилата относно процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет до едно обслужващо гише, предвидени в референтния документ за железопътната мрежа, да се урежда от разпоредбите на член 20 от Регламент № 913/2010 или от разпоредбите на Директива 2012/34, и по-специално от разпоредбите на член 57, параграф 1, първа алинея от тази директива, и трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че регулаторният орган на дадена държава членка може да отхвърли тези правила, без да си сътрудничи с регулаторните органи на другите държави членки, заинтересовани от коридора за товарен превоз, или най-малкото без да се консултира предварително с тях за намиране на единен подход?
Следва ли член 14, параграф 1 от Регламент № 913/2010 да се тълкува в смисъл, че рамката за разпределяне на инфраструктурния капацитет в коридора за товарен превоз, определяна от изпълнителния съвет по силата на тази разпоредба, представлява правен акт на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/19: X (Véhicules-citernes GPL), Съдебно решение от 20 май 2021 г.

1) a)
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/68 да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидено в разрешително за бензиностанция за ВНГ изискване, съгласно което съответната отделна бензиностанция за ВНГ може да се снабдява само посредством автоцистерни за ВНГ с термоустойчиво покритие, докато това задължение не е наложено пряко на един или повече оператори на автоцистерни за ВНГ?
б) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка е сключила с организации на участници на пазара в сектора на ВНГ (по-специално оператори на бензиностанции за ВНГ, производители, продавачи и превозвачи на ВНГ) споразумение под формата на Safety Deal, в което страните се задължават да използват термоустойчиво покритие, и тази държава членка впоследствие е приела циркулярното писмо от 14 юни 2016 г., в което се установява допълнителна политика за управление на риска, основана на презумпцията, че бензиностанциите за ВНГ се снабдяват от автоцистерни с термоустойчиво покритие?
2) a)
Ако национална юрисдикция преценява законосъобразността на акт за привеждане в изпълнение, който има за цел изпълнението на предвидено в разрешително изискване, което не подлежи на обжалване от правна страна и противоречи на правото на Съюза:
– допуска ли правото на Съюза, и по-специално практиката на Съда относно националната процесуална автономия, националната юрисдикция по принцип да приема подобно предвидено в разрешително изискване за законосъобразно, освен ако то явно нарушава правни норми от по-висок ранг, в това число правото на Съюза
При утвърдителен отговор: предвижда ли правото на Съюза (допълнителни) условия за това изключение,
– или националната юрисдикция следва съгласно правото на Съюза — по-специално с оглед на решения на Съда от 29 април 1999 г., Ciola (C‑224/97, EU:C:1999:212) и от 6 април 2006 г., ED & F Man Sugar (C‑274/04, EU:C:2006:233) — да остави без приложение подобно предвидено в разрешително изискване поради нарушение на посоченото право?
б) От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали актът за привеждане в изпълнение представлява санкция, която има за цел поправяне на вреди (remedy), или наказателноправна санкция (criminal charge)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567819 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form