4.07 - Транспорт
Транспорт
Дело C-530/22: Dunaj-Finanse, Определение от 16 февруари 2023 г.
Какво е съдържанието и обхватът на понятието „договор за превоз“ по смисъла на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007, когато пътникът се качва във влак без билет?
Могат ли общите условия за превоз да се противопоставят на пътник, който използва железопътен превоз без да притежава валиден билет, и в кой момент стават част от договора?
Допустимо ли е държава членка да изключи от понятие „договор за превоз“ случай, при който пътник се качва във влак с цел пътуване, без да има или да възнамерява да закупи билет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/20: DB Station & Service, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли член 30 от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да се произнасят независимо от надзора, упражняван от компетентния регулаторен орган, по искане за възстановяване на такси за ползване на инфраструктура, основано на член 102 ДФЕС и едновременно с това на националното право в областта на конкуренцията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/21: Liberty Lines, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/21: flightright (Transport aérien de Stuttgart à Kansas City), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Следва ли член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „директно свързан полет“ обхваща транспортна операция, състояща се от няколко полета, изпълнени от различни опериращи въздушни превозвачи, които не се намират в специално правоотношение, когато тези полети са били комбинирани от туристическа агенция, фактурирала обща цена и издала единен билет за тази операция, така че пътникът, заминаващ от летище на територията на държава членка и претърпял голямо закъснение при пристигането на последния полет в крайния пункт, може да се позове на правото на обезщетение по член 7 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/22: Freebird Airlines Europe, Определение от 3 октомври 2022 г.
Какво представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 и обхваща ли сблъсъкът между въздухоплавателно средство и птици, както и увреждането на гуми, възникнали вследствие на такъв сблъсък?
Може ли въздушният превозвач да бъде освободен от задължението за обезщетение при настъпване на „извънредно обстоятелство“ и какви доказателства трябва да представи за предприети мерки за предотвратяване на забавянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/20: LOT (Indemnisation imposée par l’autorité administrative), Съдебно решение от 29 септември 2022 г.
Следва ли член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че отговарящият за прилагането на посочения регламент национален орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник, не може да задължи съответния въздушен превозвач да изплати обезщетението, дължимо на пътника по силата на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/21: Sea Watch, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/21: SATA International – Azores Airlines (Défaillance du système de ravitaillement en carburant), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Представлява ли закъснението с повече от три часа или отмяната на полети поради неизправност в снабдяването с гориво на летището на произход, като се има предвид, че управлението на системата за гориво е отговорност на посоченото летище, „извънредно обстоятелство“ по смисъла на разпоредбата на член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/20: Skeyes, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
Трябва ли член 8 от Регламент № 550/2004 да се тълкува в смисъл, че предоставя на ползвателите на въздушното пространство, каквито са авиокомпаниите, право на ефективни правни средства за защита пред националните съдилища срещу доставчик на аеронавигационно обслужване, с цел съдебен контрол на твърдени неизпълнения на задължението за предоставяне на услуги, възложено на последния при упражняването на неговите правомощия за обществено обслужване?
Трябва ли Регламент № 550/2004 във връзка със съображение 5 от същия регламент, както и с член 58, параграф 1 ДФЕС и член 16 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на предвидените в Договора за функционирането на ЕС правила в областта на конкуренцията по отношение на осигуряването на аеронавигационно обслужване, свързано с упражняването на пълномощия от обществен орган, така както са предвидени в посочения регламент, но също и прилагането на правила относно правата и свободите на ползвателите на въздушното пространство, каквито са свободата на предоставяне на услуги и свободата на стопанска инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/20: Austrian Airlines (Exonération de la responsabilité du transporteur aérien), Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
Трябва ли член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че понятието „злополука“ по смисъла на тази разпоредба обхваща случай, когато пътник — без установима причина — пада, докато слиза по последната третина от подвижната стълба на самолета, при което получава телесно увреждане, което не е причинено от предмет, използван за предоставяне на услуга на пътниците, по смисъла на [решение от 19 декември 2019 г., Niki Luftfahrt (C‑532/18, EU:C:2019:1127)], и стълбата не е имала дефекти, по-специално не е била хлъзгава?
Трябва ли член 20 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като описаните в [първия въпрос] и при положение че в момента на падането пътникът не се е държал за парапета на стълбата, евентуалната отговорност на въздушния превозвач отпада напълно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.